Десетки творци, политици, близки и почитатели на словото на поета и драматург Петър Анастасов го изпратиха в последния му път. Поклонението се състоя в Ритуалната зала на Централния гробищен парк в Пловдив.

Петър Анастасов почина след продължително боледуване.

Отиде си един от най-забележителните и със сигурност най-лиричният поет на Пловдив, почетен гражданин на Пловдив, автор на текста за химна на град, каза писателят и журналист Антон Баев.

Веселина Стоянова-Анастасова, снаха на автора, прочете едно от емблематичните му стихотворения "В полунощ".

Петър Анастасов е роден е на 27 октомври 1942 г. в пловдивското село Марково. Завършва прогимназията в родното си село, а след това руска гимназия в София. Следва българска филология в СУ. Главен редактор на вестник „Комсомолска искра“ и дългогодишен директор на издателство "Христо Г. Данов". Като ръководител на държавното издателство дава път за дебют на плеяда пловдивски поети от т.нар. втора вълна на пловдивската поезия – Добромир Тонев, Йордан Велчев, Тодор Чонов, Красимир Обретенов, Веселин Сариев, на белетристи като Здравко Попов и Йордан Костурков.  След 1990 г. оглавява издателство „Христо Ботев“, оглавява и издателство „Български писател“.

Автор е на стихосбирките „Зимна нежност“, „Тройно огледало“, „Площад на хълма“, „Както те обичам“, „Единствено безсмъртие любов“, „40 стихотворения“, „Този черен бял свят“, „Хубава и проклета си“ и др.

Освен с поезията си, Анастасов е известен и като драматург и сценарист на филми. Сред многократно поставяните на сцена негови пиеси са „Обещай ми светло минало“, „От сняг помилвана душа“, „Голям колкото малка ябълка“, „Четирите посоки на света“, „Църква за вълци“ и „Живите от мъртвата махала“. По негов сценарий е заснет филмът „Църква за вълци“, както и телевизионните новели „Малка промяна в звездите“, „Командировка за спомен“, „Оттатък ставаш невидим“. Миналата година Петър Анастасов издаде избрани 80 свои стихотворения по случай 80-годишния си юбилей, припомня БТА.