Твърде късно е Георги Титюков да се учи, след като “първите“ 26 години не му стигнаха
„Ако си е взел поуките, а мисля, че си ги е взел, няма защо да му искам оставката”, това заяви кметът Здравко Димитров по повод скандала със служебния автомобил на Георги Титюков, който бе обсебил.
Георги Титюков е най-големият ветеран в управлението на Пловдив, като неговият професионален път изцяло е минал в публичния сектор. Зад гърба си той има 26 години като зам.-кмет и за кратко като кмет на район „Централен”. Тръгнал от СДС, за да стане един от създателите на „Кауза България”, Титюков винаги е купувал хляба си с данъците на пловдивчани.
В този смисъл, ако за 26 години Георги Титюков не си е взел поуките, кое е позволено, кое - не, кое е морално и кое – не, той едва ли ще го направи в следващите (ако има) 26 години.
На първо място „Кауза Пловдив”, сега „Кауза България”, винаги са били в управлението на града, от своето създаване. Те управляваха със Славчо Атанасов и ГЕРБ, след това със Славчо Атанасов и БСП, бяха неотлъчно в двата мандата на Иван Тотев, както и сега със Здравко Димитров.
Това показва, че формацията е склонна на всякакви компромиси само и само да бъде във властта. За последните 16 години „Кауза Пловдив” няма период, в който да са били в опозиция. С изключение на едва няколко дни между първи и втори тур на местните избори през 2011година. Дотогава верни на Славчо Атанасов, те го загърбиха и започнаха да работят за избирането на Иван Тотев. В изблик на ярост тогавашният и.д. кмет на Пловдив Александър Долев го уволни, 5 дни преди встъпването на Тотев като кмет. Така за 16 години Георги Титюков е бил неудобен на властта само за седмица.
Свръхстремежът за власт е едно от най-опасните неща в политиката. Защото тогава се правят компромиси от всякакво естество, включително и морално, а това е опасно за цялото общество.
И точно тук нещата опират до морала и ценностите в политиката. Въпреки че Зико защити своето вице, самият Титюков през цялото време изглеждаше, като човек, убеден, че не е направил нищо нередно.
Ден, след като Тина Ивайлова бе в Община Пловдив, за да вземе позицията на Титюков по скандала , зам.-кметът отиде на първа копка отново със служебния автомобил на Младежкия център.
Най-скандалната част от действията на Георги Титюков не е, че кара кола за 80 000 лева, купена по проект за бедността, а че аргументира правотата си:
„Аз си спечелих проекта, другите колеги да си напишат проекти и да си вземат такива автомобили”, отсече Титюков.
Така изникват въпросите за „неговите си проекти”: спечелените средства от 5 млн. лева за „Топъл обяд” , означават ли, че той заслужава част от хранителните продукти? Спечеленият от него проект за социални жилища на ул. „Владая” означава ли, че заслужа да си вземе апартамент в него? И въобще значи ли, че когато той е спечелил проект, заслужава нещо от него в замяна, с изключение на заплатата, която взима?
Точно тук е притеснителното, защото ако е обсебил по заслуги автомобил за 80 000 лева с европейски средства, то какво „заслужава” от поръчки и проекти за милиони?
Това показва, че за тези 26 години като зам.-кмет той не просто не се е научил, а е забравил каква е дебелата граница между публичните и лични средства. Защото, когато тази граница за един управленец се размие, той е опасен за цялото общество, а и за нея има точни и ясни текстове в Наказателния кодекс.