Тодор Рогошев завършва Eзикова гимназия „Ромен Ролан” в Стара Загора, а понастоящем се обучава в Пловдивски университет със специалност Право. Основните му интереси са Права на човек, Международно право, Административно право и още други. От няколко години се занимава активно с неформално образование.

Дебатите са негова друга страст. Той е един от създателите на клуб „Дебати” в Пловдив, който е една от 3те НПО в България, посветени на това. Основната им дейност е да обучават млади хора в областта на дебатирането, изразяване на позиция и агрументиране. В последващите години се присъединява към международното състезание по право „Филип С. Джесъп” . Там е бил участник, а през последните две години заема позицията на треньор. През 2018 бива отличен като „Най-добър говорител” с най-добри писмени защити на националните кръгове на състезанието. 

През изминалата 2020-та кандидатства в конкурса за младежки делегати към ООН, където след няколко кръга бива избран измежду много участници да представлява гласа на младите българи на високо ниво.

–Какво те накара да останеш да изучаваш Право тук в България?

 –Към темата имам една забавна история. Преди обмислях да уча инжинерна специалност в Канада, но един ден с баща ми разговаряхме небрежно. И той ми каза „тази държава няма да се оправи, бягай в чужбина”. Запитах се, ако всички, които искаме промяна, си тръгнем оттук, наистина никога няма да се случи промяната. Останах напук, ха-ха. 

–Напук ли се записа за конкурса за младежки делегати към ООН?

–Не. Тук историята е по-различна. От три години участвам в една НПО „Голям брат, голяма сестра”, където се занимаваме с организиране на менторски програми за деца, лишени от родителска грижа. Те ме насочиха натам. А тъй като и по принцип съм заинтересован от работата на ООН, реших да пробвам.

В началото нещата не ми изглеждаха толкова сериозни, имайки предвид, че съвпаднаха с периода на пандемичната обстановка. Просто се записах, но преминах първи, после втори кръг и усетих, че нещата са съвсем сериозни. Третият кръг  беше доста тежък, защото симулираше  различни реални ситуации, с цел да се изпробват уменията ни на полеви условия. Голямата изненада беше по време на интервюто ми в Министерство на външните работи, когато разбрах, че съм избран.

–Как те накара да се почувстваш това, че си избран сред толкова много участници?

–Отговорен. Отговорен пред програмата, пред себе си  и пред всички участници. Чувствах тази отговорност към всеки един от участниците, тъй като те до един имаха качества за това място.

Но тази отговорност придаде един допълнителен смисъл на живота ми. През последните шест месеца  този ангажимент е водещ в ежедневието ми.

–Какво ти дава доброволчестването и какво ти коства?

–В момента, в който реших да стана доброволец в пълния смисъл на думата, не се чувствах много ползотворен, не се чувствах добре със себе си . Тогава осъзнах, че най-добрият начин да помогна на себе си е всъщност да помогна на някого другиго. Доброволчеството донякъде е алтруистичен егоизъм, но в това няма нищо лошо. Апелирам и други хора да го правят.

Неприятното е, че у нас не се обръща достатъчно внимание на доброволчеството, както в чужбина. Също така има няколко недобри примера за подобни организации, но те са гнилите ябълки, които повличат останалите назад . Пропуск е , че в България все още нямаме закон за доброволчеството, но той набира сила.

–Как мислиш, че може да се популяризират доброволческите мисии в страната ни?

–Мисля, че тук най-вече участие имат медиите. Те могат да го покажат в неговата добра страна.

–Какви са вашите амбиции за оставащите месеци от мандата ви?

–Нашето първо събитие беше онлайн връзката ни с аудиторията на Фейсбук. Тогава целяхме да загатнем накъде отиваме. Говорихме си след брифинга ни през декември пред Министерството на външните работи , че трябва да имаме подобно събитие, общодостъпно за младите, към които сме се насочили в крайна сметка.

Всъщност плановете ни са да направим програмата по-разпознаваема  за младите, за да може те да се асоциират с нас като техни представители в ООН.  А не да останем като „някъде там, някой си”. Самата програма се координира от Дружеството на ООН с подкрепа на МВнР, но нашият избор е да сме пред младите по един прозрачен начин.

Плановете ни са да има повече събития в малките градове, за да сме близки до тях и техните проблеми. Оттам нататък ще работим по трите ни основни приоритета, избрани изцяло от младежите в България чрез анкета. А те са: образование, заетост и участие на младите в процеса на взимане на решения. 

–Споменахте, че напоследък винаги първият избор на вашите анкетирани е образованието. Това значи ли, че младите са недоволни от качеството му?

–Това, което забелязахме от анкетата, е , че в действителност младите са недоволни. И това е по много различни причини. Виждаме, че това не е един проблем, а комплекс от проблеми. Било то, че училището не създава условия за мотивираност, че няма достатъчна практическа насоченост. В университета пък няма мост между учението и частния сектор, младите завършат специалисти, а са на кръстопът.

–Имате ли вече изградена концепция, чрез която ще постигнете тези неща?

–Имаме идеи, които тепърва се придвижват, и за да не ги урочасам , няма да ги издам, ха-ха. Но са големи планове. Което зависи от нас, ние ще се постараем да го направим.

–Имате ли приоритетни субгрупи, върху които ще наблегнете?

 –Не мога да кажа, че сме насочени към някоя група повече от друга. Нашата идея е да бъдем представители на всички млади хора, без изключение. Но предвид възрастовата разлика, понякога  населените места , има разлика в приоритетите и  ще прилагаме различен подход. Това обаче не означава, че някоя група ще бъде наш приоритет.

–Как планирате да стигнете до тези хора, от малките населени места, особено във време на пандемия?

–Интернетът е най-добрият ни приятел в такъв момент. А ако времето го позволи, ще се опитаме да направим живи срещи. Не можем да бъдем навсякъде, но ще се опитаме да посетим повече места.

Даже смятаме да се възползваме от обстановката, в която живеем. Тя е негативна, от една страна, защото губим възможността за личен контакт очи в очи, но, от друга страна, можем по-лесно да достигнем до повече хора.

–На кого разчитате за подкрепа за изпълняване на вашата мисия като Младежки делегати към ООН?

–Екипът ни е меко казано страхотен. Проведохме много интервюта с млади хора. Като имахме много сериозни изисквания. Всички са с много високо ниво на познания в сферите си. Много амбицирани, енергични и отдадени.

–Каква е твоята лична битка и какво искаш да си постигнал до края на мандата си ?

–Аз имам доста лични битки, както искам и много неща да постигна. Някои от тях ще запазя в тайна. Най-важно ми е да помогна с това, гласът на младите хора в България да бъде чут в ООН.

–В брифинга ви по-рано тази седмица сподели, че думичката, с която описваш предстоящата година, е „приключение”. Защо приключение, Тодор?

–Ние се хвърляме в неизвестното. Не знаем каква ще бъде ситуацията след месец, след три месеца, камо ли в края на годината. Това важи както за обстоятелствата покрай вируса, така и тези на политическо и международно ниво.

Ще бъде приключение заради работата, което предстои да свършим,  заради препятствията по пътя. Но аз ги очаквам с нетърпение.

–Какво е посланието ти към младите българи?

–Да опознаят правата си, защото с това ще опознаят задълженията си и целия социум. Връзката между това какво дължиш и какво ти се дължи на теб!