Танцът ни помага да намерим себе си
от Руслан Йорданов
Работно ателие за връзките между съвременния танц и българския фолклор се очертава като едно от интересните събития на тазгодишния Международен фестивал за театър и съвременен танц „Черната кутия“ в Пловдив. Уъркшопът, организиран от пловдивската танцова компания RARA AVIS, ще се проведе на 3 юни от 15 до 17 часа в Дома на културата „Борис Христов“ - Пловдив.
По време на обучението ще се разучават фолклорни движения и как те се разгръщат в стилистиката на съвременния танц. Акцент ще бъде богатата и разнообразна ритмика съдържаща се в българския фолклор. В рамките на 2 часа ще бъдат представени на участниците общият корен на съвременния танц и българския фолклор, симбиозата между тях. В навечерието на фестивала „Plovdiv Time“ разговаря с хореограф-режисьора от RARA AVIS Боряна Тенгулова.
- Г-жо Тенгулова, откога танцувате? Как се запалихте по танците?
- Професионално се занимавам със съвременен танц от 6 години. Тренирала съм художествена гимнастика и оттам възпитах в себе си любов към движението. А съвременния танц дойде при мен в един труден и повратен момент от живота ми и ме накара да открия свободата от движението и изкуството да изразяваш себе си.
- Кои са Вашите учители и танцьори, от които се възхищавате?
- Възхищавам се на своите колеги – Драгомир Йорданов и Майя Павлова. Също така мога да кажа, че съм силно повлияна от белгийската танцова компания „Opinion Public cie“, с които планираме да работим заедно по проект към Фондация 2019. „Opinion Public cie“ ми показаха как се работи на световно ниво и защо съвременния танц е толкова важен за обществото. А човекът, който най-много ме е научил, е Желка Табакова – моята преподавателка по съвременен танц в АМТИИ.
- Допреди десетина години фолклорните танци се считаха за нещо архаично и отживяло. Как си обяснявате връщането им на мода сред днешните младежи?
- Много съм щастлива, че тази тенденция е толкова силна. Според мен съвременният човек е пренаситен от шаблоните в ежедневието и, съзнателно или не, търси начин да избяга от тях и да намери отново себе си. Радостно е да сме близо до корените си и до нашата българска същност.
- Какви са връзките между фолклорния и съвременния танц?
- Връзките са в техния общ битов корен и истинността в движенията. Фолклорният и съвременния танц пресъздават ежедневните, битови ситуации и общочовешките реакции към тези ситуации.
- Как решихте да основете RARA AVIS? Какви са целите и дейността на танцовата формация?
- Танцовата компания RARA AVIS е естествено продължение на съвместната ни работа с Драгомир Йорданов и Майя Павлова. За нас беше важно да се обединим зад идеята за популяризиране на симбиозата между съвременния танц и българския фолклор, защото изкуството в своята същност е процес на непрекъснато развитие, който постоянно търси източници на идеи и обновление.
Програмата на Танцова компания RARA AVIS в дългосрочен план предвижда грижи за личностното развитие, обучение на танцьори и хореографи, и подготовка на нови продукции. Планираме да създадем трайно присъствие на съвременния танц на сцената на културния живот в Пловдив, като обвържем изкуството с културното наследство на града. Заедно с партньорите от белгийската танцова компания „Opinion Public cie“ предвиждаме създаване на екип от професионалисти от България и Белгия за представяне на съвременния танц и популяризиране на българското фолклорно наследство.
Драгомир Йорданов се занимава с народни танци едва от 4-годишен. През годините е бил танцьор в ансамбъл „Българе“, ансамбъл „Тракия“ и „Академичен танцов състав към АМТИИ“. В момента е преподавател по популярни танцови техники в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Любовта на 28-годишния танцьор към фолклора продължава и до днес, той се опитва да го синтезира със стилистиката на съвременния танц.
През 2016 г. той заедно с хореографите Боряна Тенгулова и Майя Павлова основават танцова компания RARA AVIS, която изследва връзката между българският фолклорен танц и съвременните танцови техники - техния общ битов корен и истинността в движенията.