Светослав Божинов - Спартак, ръководител на една от групите участници на събитието на "Източната порта" - Ludus Lupercalis - гладиаторската школа на Кабиле, отговаря на въпросите на Иван Иванчевски. Възстановчиците са част от програмата на фестивала "Блясъкът на Филипопол", финансиран от фондация "Пловдив 2019", който започва на 31 май от 10 до 16 ч. и на 1 юни от 10 до 13 ч. Там ще видим исторически възстановки, демонстрации на охраната, законите и финансовите операции на Рим.

- Подготовката - тя е винаги. С момчетата тренираме непрекъснато. Аз лично съм тренирал бойни и други спортове, например ММА, борба, футбол, карам каяк, ходя по състезания с колело, Витоша 100 и триатлон "Лъвско сърце".

- Как се подготвяте физически и психически?

- Тренировките са ежедневни, внимателно хореографирани и многократно повтаряни. Ние, освен въоръжения бой, тренираме и бой на земя, това придава дълбочина и автентичност на битките. Имайте предвид, че колкото и внимателно да е планирана една възстановка, травмите са почти неизбежни. Ние използваме истински мечове и снаряжение. Макар и къс - 60 сантиметра от дръжката до върха на острието, мечът "гладиус" (откадето идва и думата гладиатор), когато е засилен - спирка няма. И при удар в пръст или кокал болката е неописуема. Но ние сме професионалисти. Стискаме зъби и продължаваме. Публиката вижда само великолепна, величествена битка между гладиатори и е запленена в пълен екстаз. Чак след като приключим и се поклоним, зад сцената обръщаме внимание на своите болежки. Случва се дори да плачем от болка, но никога пред публиката!

- Какви емоции изпитвате, когато се намирате в ролята на рената?

- Тръпки ме побиват всеки път. Все едно ми е за първи път, въпреки че съм уверен и възстановката е тренирана стотици пъти. Интересното е, че когато излезем на арената, адреналинът е толкова силен, че понякога плановете отлитат и битката се превръща в истинска импровизация. Все пак се стараем да се придържаме към основни правила, като това да не се удряме в лицето, но сме напълно завладени от момента. Важно е да споменем, че битките не са предварително уговорени. Няма планиран победител. Това придава едно допълнително чувство на очакване у публиката, какво ще стане сега? А за нас, това изостря още повече сетивата ни и ни пренася напълно в гладиаторското преживяване. Така изгряват “звездите” и на по-младите ни колеги. Когато след великолепно представяне чуят публиката как скандира "Да бъде помилван!". Да получи своя дървен меч (Рудис) - символ на свободата и носещ правото на притежателя му, да стане свободен римски гражданин.

- Какво прави фестивала "Блясъкът на Филипопол" специален за вас?

- Фестивалът “Блясъкът на Филипопол” има специално място в моето сърце. Руините на древен Филипопол те пренасят естествено в духа на онова изминало време. Когато видиш Римския стадион пълен с хора, дори и тези, които се спират на главната и те гледат от високо, тръпнещи в очакване да видят истинска гладиаторска битка. Атмосферата, която се създава, направо те завладява. Все едно наистина си там, някъде далеч в миналото, точно както е било по времето на древен Рим. Културата която имаме тук е много богата, в други държави от 1 камък правят музеен експонат, а ние тук се мъчим да разпространим и представим хилядолетно наследство. Този фестивал се организира от Красимир Джамбазов, специални поздрави и благодарности.

- Когато сте на арената, как се свързвате с ролята, която претворявате?

- Гледали ли сте сериала “Спартак: кръв и пясък”? Препоръчвам го на всеки. Аз лично си го пускам всеки път преди представление, да се надъхам. Да попия от зрелищните сцени, за да ги предам на публиката, за да дам кръв и зрелище, това, за което те са дошли! За да съм истински Гладиатор.

- Има ли моменти в тренировките или представленията, които ви напомнят за вашето собствено вътрешно "състезание", например да се справите с лични страхове или бариери?

- Аз съм екстремна личност, може би съм бил войн в друг живот. За мен излизането от зоната на комфорт е начин на живот. Преди време ме запознаха със Вим Хоф (Леденият човек). От там се запалих да практикувам студени душове, потапяне в ледени води, дори сбъднах своя съкровенна мечта, да се метна в ледените води на Тунджа за кръста на Йордановден.

- Защо избрахте конкретната си роля в "Блясъкът на Филипопол"?

- Винаги играя Спартак, историята всъщност е доста интересна. Беше вече отдавна - в отминалата 2016 г. Минавах покрай един град и видях много хора да са се струпали. Стана ми интересно и се приближих. Видях чудни неща, хора-римляни, готи, всякакви превъплъщения на представителите на отминали епохи. Но ми направи впечатление, че няма гладиатори. Казах си: "не може да бъде, какво е Рим без гладиаторски битки". И така, свързах се с участниците и организаторите и попитах, дали мога да се включа следващата година като гладиатор. Те видяха моя ентусиазъм и че съм напълно сериозен и ме поканиха. Така, с известна помощ, през 2017-а вече бях създал школата за гладиатори Ludus Lupercalis. Първоначално бях само аз. Хората ме гледаха, имах чувството, като че ли леко с насмешка - как така гладиатор сам. Но аз бях там и упорито продължавах. Направих си истински древнотракийски гладиаторски шлем. За което съм благодарен на Ивайло Енев от Русе. Голям майстор е, златни ръце има. Изкова го, точно както са се правили шлемовете тогава. Струваше ми немалко... Но за страстта и призванието си, човек дава и не мисли. За съжаление трябва да правим и много други лишения, ние реенакторите. В чужбина по такива фестивали се покриват всички разноски, транспорт, спане, екипировка. От теб се очаква само да тренираш и да направиш зрелище със своите умения. Бил съм на фестивали в Кабиле (Ямбол), Пловдив, Хисаря, София, Девня, и Констанца (Румъния). Колегите от чужбина, специално Румъния и Унгария, са много добре подготвени, но правят своите възстановки с пластмасови мечове. А при нас всичко е истинско. Ако имахме техните средства, със сигурност ще вдъхновяваме публиката от цял свят на най-високо ниво. Така след създаването на школата, сме били и на други фестивали в България. Конкретно "Панаир на туристическите забавления и анимации в Кабиле", Ямбол; "Сердика е моят Рим", София; "Нике - играта и победата", Никюп; "Пловдив - древен и вечен", Пловдив; "Орел на Дунава", Свищов; "Марцианопол - животът в древния град", Девня; "Диоклецианополис - кръстопът на времето", Хисаря; Средновековен събор "Помни Славата", Туида - Сливен и Констанца, Румъния . В Хисаря и Пловдив изгря моята звезда - тази на гладиатора Спартак. Спомням си за ситуации, например, последният път в Пловдив. Идва при мен едно момиченце, на видима възраст 10-12 години. Моли ме за снимка и сякаш ме познава отдавна. След което родителите и ми казват: “много ви благодарим, имаме снимки с вас от последните 5 издания”. И това толкова много ми стопли душата. Или пък след възстановка в Хисаря, разхождам се привечер из града и ме спират хора, да ми кажат колко са се развълнували и да ми пожелаят успех. Явно ме познават по нестандартната прическа. Признанието на публиката и удоволствието от това, че си ги зарадвал и вдъхновил, са емоции които не могат да се купят с пари. Те могат само да се изживеят.

В моята школа тренират още 5 момчета. След бяха с мен в началото, се запалиха и те. В момента тренират много здраво. Упражняват следните стилове Клавдий Луп - ланиста, Спартак (шампион на Кабиле) - Диамахер (бие се с 2 меча), Алексиос - Ретциарий ( бие се с тризъбец и мрежа), Феликс - Мурмилон / Мурмило (бие се с шлем и меч - гладиус), Пикачу - Диамахер, Каос - Хоплит (бие се с шлем, малък кръгъл щит и копие).