„Аз не съм писател. Аз съм събирач на истории. А най-голяма чест за мен е да се определям като човек на книгата и читател”. С тези думи Светлозар Желев се обърна към гостите на премиерата на книгата му „За бавното живеене и насладата от живота“, домакин на която бе фестивалът "Пловдив чете".

Той сподели, че в скелет на творбата се превръщат много личности с техните честни и интимни мисли, разкази, интервюта, диалози, есета.

„Книгата е колкото моя, толкова и тяхна”, каза Желев и допълни, че това не е просто четиво, това е философия на живот.

Идеята на движението „За бавно живеене и наслада от живота”, а и идеята за сборника, се ражда спонтанно и непринудено. Самият той с неприкрита радост сподели, че ежедневието му е неразривно свързано е четенето - до голяма степен в професионален аспект. Вече 22 години живее измежду редовете на книгите и книгоиздаването. И с това в комплект върви бързане, гонитба на срокове, рецензии.

Авторът призна: „Дадох си сметка, че съм правел най-любимото ми нещо, без да си оставям време за капка удоволствие. Казах си - това е безумно”. От това прозрение се родил текст, посветен на идеологията, който впоследствие се превръща в манифест на движението.

„Бавното не е да спреш, да се затвориш и нищо да не вършиш. Бавното е хармония”, напомни той.

Желев заяви: „за да постигнеш хармонията, трябва да изчистиш погледа си от всичко, дето ни заобикаля. Затова е тази книга, тя е увеличително стъкло - трябва просто да се вгледаш”. Всеки човек има своята котва, която го забавя. Затова в творбата няма да откриете съвети как да изминете пътя към душевния мир, но тя е в състояние да ви подтикне да тършувате за него“.

До него на представянето беше кинокритикът Веселин Савов, който говори за киното и виното. Диалогът му с Светлозар Желев всъщност е и част от книгата, защото двамата си разправят истории за живота. И, разбира се, дегустират напитката. Родом от Пловдив, той сподели, че това място е специално, защото хората тук са специални.

„Хората в Пловдив имат едно особено състояние на духа, което превръща града сам по себе си в бавен“, каза Савов.

По време на срещата с пловдивските си почитатели Светлозар Желев обяви, че започва нова поредица от сборници, която ще бъде именувана „Литературен гид за напреднали”. Тя ще се яви антипод на една позната американска такава- „For dummies”. Първи сборник ще бъде „България за напреднали”. Очаква се да излезе май месец на идната година. Изданието е посветено на „България, която обичаме и която има много кривици.

„Ние трябва да ги изправяме, за да живеем в още по-добра страна. Аз не смятам, че сме глупави, макар и да ни го натякват управници. Точно затова създадох тази поредица”, обясни Желев.

Още в самото начало на вечерта той сподели любовта, която изпитва, когато е в Пловдив. Ето какво написа в социалните мрежи Желев след вечерта на срещата си с пловдивската публика:

„Животът ми в една картинка, графит на пловдивска улица. Добрите думи, които чух снощи на представянето на "За бавното живеене и насладата от живота" , книгата, която ми донесе за автограф непознатото прекрасно момиче Йоана, с повече от 100 отбелязвания с бележчици към тях, топлите думи от семейство Аврамови, другото чудно момиче, музикантка, което ме постави сред нейните трима будители, заедно с Манол Пейков и маестро Найден Тодоров, дано не съм объркал и омешал имената, бяха толкова много - Благовеста, Марияна, Еленко, Божана, Красимир, Георги, мой бивш студент, него не мога да го сбъркам, но с останалите може да ми се е случило, само тези помня, а имаше и още, и още, срещата с приятели, Марина и Тошо, които не бях виждал от повече от 20 години, Богдан, приятел, писател и преводач, който толкова много ценя, гостоприемството на Анелия в Bee Bop Cafe, винаги перфектната Гери от "Пловдив чете", приятелства като това с Веско Савов и Джули, майката на Веско, Лили, на 85 години, с която се запознах, и е прочела от началото на годината 101 книги и още 4 е започнала, с картините от изложбата на Наско Хранов, с "Другото време", "Влюбеният дирижабъл" и "Конкистадор на лятото", с поемите на Сашо Секулов, с изпълнилата ме с щастие новина за раждането на Никола Атанасов Хранов, с приятелите на стълбите пред галерията, споделената ягодова ракия с чудните Васко и Ирина, Коцето и Теди, Джордж и Дани, Митко Келбечев, също неземен художник, автор на корици и приятел, който не бях виждал много време, виното после, Valpolicella, Primitivo и Negrо Amaro, с Джули, Веско, Жоро Пеев и Митко Аврамов, в ресторантчето навън на "Отец Паисий", питието с Божана преди представянето, в чудния й павилион, сред книгите, картините и ръкописите, в приказния зелен двор като от "Тайната градина", с огромната смокиня, препичащите се котки и водоскока. Всички тези парченца ме сглобяват в едно. Всеки един човек е вселена, разширяваща и свиваща се, от орехова черупка до космос. След снощи, материята и духа ми са след големия взрив на емоция и ентропия. Нека и новият ден започне така.”

Фотография: Пловдив чете