Стефан Вълдобрев е един от знаковите български актьори,композитор, автор и изпълнител, филмов режисьор. Възпитаникът на НАТФИЗ „Кръстю Сарафов” е едно от най-разпознаваемите и обичани лица на театрална и музикална сцена, както и на голям екран.  Играел е на сцените на Народния театър, Театър „Българска армия”, Младежкия театър, Ла Стрлада, Сатиричния театър и Драматичен театър-Пловдив („Братя Карамазови”, „Момчето от последния чин”). Името му стои в над 20 игрални и документални филма като актьор, режисьор и автор на музиката. 

В рамките на един артистичен сезон Вълдобрев се завърна под тепетата, за да се превърне в една от звездите на „Евита” в Държавна опера-Пловдив, за да изнесе голям концерт на Античния театър на 1 септември заедно с „Обичайните заподозрени”, а на 11 септември с мюзикъл по негови песни ще бъде открит фестивалът „Сцена на кръстопът”. 

Първата възможност да се срещнете с талантливия български актьор и музикант е още утре. Вълдобрев ще бъде специален гост на премиерната прожекция за Пловдив на филма „Лятото на обичайните заподозрени“ на 30 май от 20.15 ч. в Lucky Дом на киното. 

Ето какво сподели с читателите ни актьорът за предстоящите събития, на които ще се насладят почитателите му под тепетата:

- Г-н Вълдобрев, какво ще разкрие камерата за „Лятото на обичайните заподозрени”?

- Филмът е така направен, че зрителят все едно влиза при нас в буса,  докато пътуваме по време на турнето си с „Обичайните заподозрени”. Ще се качи с нас на сцената, ще се забавляваме на плажа. Идеята е зрителят да се почувства все едно е част от целия процес. Да види как се смеем, как се майтапим, как измисляме, как ни хрумва някаква мелодия и я подхващаме. Филмът е пълен с хумор. Даже след премиерната прожекция в София някой каза, че заради лафовете вътре, все едно гледа  „Оркестър без име 2”. Само че този филм – нашият, е документален.

- Трайно свързахте творческата си съдба с Пловдив. Концертите, сега филмът, оперното приключение „Евита”, театралният „Момчето от последния чин” и предстоящата премиера през септември отново в Драмата… Случайност или личен избор?

-  Това е голяма тема, която отворяме, защото наистина съм емоционално съм свързан с Пловдив напоследък. Мисля, че това не е случайно - понякога има някакви такива съвпадения, звездите така се подреждат, че се случва нещо прекрасно. За мен е голяма емоция присъствието ми в Пловдив в последните години. Скоро си мислих, че градът в България, в който имам най-много приятели, всъщност е Пловдив, повече и от София, повече и от Стара Загора. Чувствам се прекрасно и в театъра, който усещам като дом, сега и операта. Даже и в града, ако щеш! Чувствам се добре вечер във всяка една от кръчмите, по улиците. Срещам приветливи хора. Всичко в Пловдив е много гостоприемно, много топло.  Не знам защо се е случило така, обаче го считам за един много красив мой период.

Нещо повече - на 1 септември на големия ни концерт на Античния театър с „ Обичайните заподозрени” мислим за специални жестове към пловдивската публика. Ще има повече визии, които ще се впишат в събитието. Мисля си, че акцентът в тези визии, върху които вече работим с Поли Герасимова, ще бъде Пловдив, историята му, големите хора на Пловдив, изкуството. Така съм си го намислил като мой жест на уважение към града и публиката. Като връщане на онази любов, която усещам в Пловдив.

- След успешните проекти в театъра и на музикалната сцена успяхте да привлечете феновете си и да ги посрещнете и в оперен театър.  Как един актьор преодолява стреса от изявата в съвсем различен жанр?

- Две неща ме караха да се чувствам сигурен. Първо , че идвам при хора, с които вече съм работил и се бяхме стиковали. С Нина Найденова, когато ме покани за ролята на Че в „Евита”, имахме поредица от концерти с „По-полека симфони”. Окуражиха ме всички тези прекрасни вечери, които направихме из България.  Работата с Константин Добройков по време на тези концерти ми вдъхна увереност, че може да си партнираме и в „Евита”.  Има творческа близост. Другото нещо е, че Андрю Лойд Уебър е един от  героите на моето детство, на ученическите ми години.  Неговите първи опери - особено „Исус Христос Суперзвезда”, ми бяха като настолна книга. Слушал съм ги много.  Близки са ми и като изразяване, и като музикален език, ако щеш. А и интуицията ми казваше, че не трябва да се страхувам. Но нямах никаква представа колко обемен е този труд, колко хора са въвлечени в един такъв проект. Как се случва това нещо. Всеки ден, отивайки там, се изненадвах, нахъсвах се още повече.

- На какво ви научи работата с оперните артисти?

-  Такъв човек съм, че се хващам с проекти, с които знам, че ще бъде преодоляна някаква граница. Няма смисъл да се тъпче на едно място! Като се хванах, си казах: ще се науча на нов начин на пеене, например. Добройков работеше изключително търпеливо с мен, защото партиите на Че са много сложни. Начинът, по който той обясняваше, ми помогна много. Всеки божи ден беше като каторжен труд, работа без прекъсване. И в един момент усетих, че съм започнал да пея по друг начин, с друг маниер като атакуване на тоновете, на фразите, като мислене как да се случват. В песните си по време на концерт съм по-безотговорен, понякога и между тоновете. А тук се искаше огромна концентрация и много прецизност.  Наблюдавах колегите оперни певци. Те идваха сутрин в 10 часа абсолютно готови, с поставени гласове. Аз в 10 още не можех да си отлепя клепачите, защото съм свикнал на друг режим. После репетицията започва и се пее яко. Започнах и аз да се опитвам да работя по техния пример. Това ме научи на нови неща. Благодарен съм.

- Какво ще види театралната публика в новия ви проект – мюзикъла „По-полека”, на сцената на Пловдивския театър?

- Това е една стара идея отпреди повече от 2 години. Още като излезе албумът „По-полека” през 2016 г., имах един разговор с драматурга на Пловдивския театър Александър Секулов. В театъра имаше премиера и на партито след това той ми каза: „знаеш ли, една идея ми се върти в главата. Вече имаш доста песни, защо не направим един мюзикъл  тип „Мамма Миа”, да се използват готовите песни, и да се напише сюжет”. Казах: „да, това е интересно, не съм далече от тази мисъл, даже с Влади Люцканов сме говорили за написване на чисто нов мюзикъл от моя страна, с чисто нови песни”.  Идеята на Сашо Секулов да стъпим върху вече готови парчета ми допадна. Така проектът започна да се раздвижва. Започнахме да се събираме, да обсъждаме. Сашо споделяше своите идеи по либретото.  След това той започна големите проекти с Диана Добрева и прехвърли нещата на Стайко Мурджев и Ваня Щерева. Те написаха един много готин сюжет, много вкусен за игра за актьорите. После последва пауза от една година поради технически причини. И ето сега – от април, вече репетират. Аз помагам за песните, но ходя рядко.

- Тоест няма да видим Стефан Вълдобрев и на сцена…

- Спектакълът е копродукция на Пловдивския театър и на Младежкия театър. Режисьор е Владимир Люцканов. Има два състава – един с актьорите от Пловдивския театър, друг – с колеги от Младежкия. Репетират съвместно в момента. Аз няма да участвам. Този път ще стоя в залата и ще се наслаждавам като човек, който си е свършил работата преди това.

- Вие сте част от артистите, допринесли за подема на Пловдивския театър в последните няколко сезона…

- Чувствам този подем много лично, усещам неповторимата атмосфера в театъра. Не претендирам за заслуги, просто се радвам за всичко, което се случва в Пловдивския театър. Обичам като се захвана с нещо, като си насоча съзнанието към нещо – да има подем, да има дух и атмосфера. Например ,през  90-те години се отдадох изцяло на поп сцената. Тогава имаше бум на българската музика. Чувствах се като мъничка частица, че и аз съм допринесъл. След това си казах рязко „стоп” и насочих вниманието си към киното. Все пак актьорската професия ми е основната! Тогава се случи и големият бум на киното. Гледам навсякъде, където си насоча вниманието, да има хубава атсмофера, да се случват нещата. Щастлив съм с успехите на Пловдивския театър. Те са абсолютно заслужени.  В операта е също. Бях силно впечатлен, когато разбрах, че в трупата има артисти от 35 държави в света. Говори се на толкова много езици, че усещаш една космополитност, която много вдъхновява. Това е толкова зареждащо. И се случва в Пловдив!

- Само преди дни гласувахме за Европарламент, но сякаш за пореден път българинът наказа политиците ни не с бюлетина, а с отказ да застане пред  урните…

- Аз направих, каквото можах. Включих се в кампания на Европарламента заедно с Влади Ампов-Графа, Михаела Филева и Рафи. Заснехме едни видеа, които да поощрят гласуването. В самия изборен ден пуснах пост, че има смисъл.  В крайна сметка всеки сам взима своето решение. Като цяло според мен, ние се справихме като държава много добре. Това е моето усещане.

 Фотографии: "Обичайните заподозрени", Александър Богдан Томпсън,Георги Вачев