от Паулина Гегова

Мартин Савов, с артистичен псевдоним Sr. Martini е роден и израснал в София. Завършва висшето си образование в Учителския факултет на Национална спортна академия, а по-късно и магистратура по Спортна журналистика. Занимава се и с изграждането на сцената на театрални постановки, но главното за Мартин е, че той е рап изпълнител от „старо” поколение, което наблягаше най-вече на стойностни текстове.

Савов се занимава професионално с музика от 2000 година, от когато е и първият му сериозен проект – песента „Началото”, заедно със Slim, Спенс и Bug. Творческият му път премина през няколко студиа – „Sniper Records”,  „Cheebah Cheebah”, „Sofia 1000”, „Out in Space” докато стига до „Roof Rhymez”.

Sr. Martini е силов рапър, който искрено цени hip-hop културата и вярва, че тя може да е мощен двигател за промяна, ако не на обществото, то поне на отделната личност. В интервю пред Plovdiv Time, музикантът разкри душата си без задръжки и без цензура.

- Как започна да се занимаваш с музика и защо избра точно hip-hop?

- Странното е, че наглед случайно. По-късно във времето усетих, че не е така - случайни неща няма! Преди това не съм се занимавал с музика, дълги години рисувах. Бях в специализирани класове, ходех на уроци и така нататък. Като слушател рапът се превърна в моята музика много бързо, просто ме грабна веднага щом го чух - ритъма, енергията, реденето на думичките, които не разбирах. Няколко години по-късно запознанството ми със Слим в казармата ми открехна прозорчето и тръгнахме по пътя. Просто се случи.

„Снайпер“ точно отваряше врати. Слимарата вече се познаваше с DJ Станчо. Уволнихме се и записахме там първата си песен „Началото“. Страхотни първи стъпки! Безценен опит през годините там и много емоции.

- Да, творческото ти развитие полага началото си в „Снайпер рекърдс”, както и на много твои колеги през 90-те. Какво беше за теб да започнеш именно оттам?

- Беше изключителна привилегия и вдъхновение за онези години. Да усетиш работата в екип, общата идея и полагането на общи усилия за разгръщането и развитието й. За първи път заставах зад микрофон и думите от тетрадките и хвърчащите листове  се запечатваха на запис.

Много талантливи хора преминаха и бяха там през годините, въобще беше си едно РАП свърталище в добрия смисъл. Само вдъхновени и надъхани младежи, живеещи с Хип Хопа. Първи записи, клипове, концерти, човече. Това за нас през онези години беше огромен шанс – Станчо направи нещата така, че да се случват.

- Какъв беше рапът през онези години?

- За мен беше по-жив. Имаше ускорен пулс, буйна кръв течеше във вените му. Много по-емоционален, имаше доста групи, които бяха ангажирани социално с идеята да си помагаме като братя за едно по-добро и справедливо общество. Хиляди групи, много от тях дори не достигаха до нас, но всички бяха на стабилно ниво. Рапът беше наистина в разцвета си през 90-те за мен - много нахъсан, автентичен и свободолюбив!

- Какъв е сега?

- Сега в голяма степен е меркантилен, блудкав, плосък. Има, разбира се, и от автентичния, но този, който се пробутва по медии, телевизии и радиа - той е откровено слаб за мен, изпразнен  от съдържание. Просто не ми носи нищо като слушател, чак ми е смешно за какви самолети и майки говорим примерно. Хахаха!

Ние сме в България, Холивуд е друг свят! В цял свят има тенденция към свеждане на посланието до минимум. Но как да ти кажа - там има много добри чисто технически рапъри. Флоу, дикция, бързина, оригиналност на римите.

Проблемът не е в новите звуци, те са си окей. За мен проблемът е в липсата на смислени идеи, в тоталното загърбване на посланието. Всичко се свежда до първични белези и човешки желания - смешното през годините нарицателно за рапа - пари, коли, жени!

- А какъв би трябвало да бъде според теб?

- Според мен, трябва да е голяма движеща сила за младите и поток на вдъхновение. Предаване на житейски опит, посяване на мъдрост, споделяне на проблемите и търсенето на общото им решение, да е социално ангажиран и отговорен.

Има, слава Богу, още такива изпълнители и групи, които съумяват да формират у подрастващия млад човек подобни качества и личностни ценности, които да го направят свободен и съзнателна личност, а не пионка на системата. Овцете в човешки кожи и без това са много, на обществото са му нужни повече от всякога Бунтари. Рапът е перфектната музика, трамплин точно за изграждането на такъв тип хора - Революционери!

- От къде дойде сценичният ти псевдоним Sr. Martini?

- Слим го измисли на прима виста. Каза ми: „Искаш ли?“ и аз бях: „Давай - това е“! Нито съм го премислял, нито ме интересува толкова. И друг път съм споменавал - по-важното е кой и какво стои зад него. Казвам се Мартин, та затова.

- Музиката е вдъхновение. Ти пееш най-вече на социална тематика. Защо и какво друго освен родните проблеми провокира вдъхновението ти?

- Нещата, които ме вълнуват, са инспирирани от живота в цялото му многообразие. Интересува ме най-вече човешкото същество. Развитието му, израстването и приобщаването му към другите себеподобни в общество.

Пея за българските социални проблеми, защото откровено казано съм бесен! Тук нещата са крайно изкривени, грозни, несправедливи, а това ме побърква. Години наред гледам този цирк, в който ощетените сме ние хората. Цели животи си отиват в мъка и бедност, докато властимащите са милионери, нахални крадци, които продадоха България. Затова съм толкова крайно насочен.

Не мога да си затворя очите, това ме човърка отвътре и няма да спра, докато не видя положителна промяна или не приключи жизненият ми път - това е! Вълнувам се от хората, всеки човек е уникален и притежава неограничен потенциал. Ние спомагаме този потенциал да се отключи. С музика, със слово, с каквото можем.

- Разтълкувай ни максимата „музикант къща не храни” през твоята призма.

- Ако в България си музикант, който влага сърце и смисъл в музиката си, имаш послание, различно от комерсиалното - приятелю, търси си друга основна работа, която да те издържа, теб и семейството ти. За хобито си намирай време, когато имаш такова, и си храни душата, това е! За изкуство в чистата му и неподправена форма не се дават пари. Стани клоун, бъди масов послушник и може и да припечелиш някой лев.

Индустрията няма нужда от виждащи. Има нужда от марионетки в сценични костюми. Такива, които не провокират промяна, а поддържат статуквото. Играта е и политическа - статуквото се държи от хората с  парите, заради които масата хора нямаме такива, а им работим!

- В момента си MC към Roof Rhymez Studio. Как работите там? Съобразявате ли се с чартове, хитове, комерсиализъм?

- Съобразяваме се единствено и само със сърцето и душите си. Казвам ти честно, ние сме отдавна на пътя и правим музиката си лично, вътрешно. Нещо, което идва от самите нас - от хората за хората. "Правим музика за хора, не за потребители" е едно от водещите ни послания. Нас ни интересува да достигнем до сърцето на всеки един човек. Да открием личностите в тълпата. Класации, комерсиализация. Това са смешки. В Roof Rhymez се занимаваме със сериозни, смислени послания - такива, които са градивни и носят промяна в положителна посока.

- Кое е първото умение, което един рапър трябва да придобие преди да излезе на голямата сцена?

- Уменията са много, те се градят с времето. Първото нещо е да има желанието, второто е да разбере, че пътят започва, преминава и завършва през сърцето. То е движещата сила, основната муза и свръзката с останалите хора. Останалото е фалш, игра на роли. Бъдете истински!

- Към какво се стреми българската музикална индустрия през последните години – към качество или към количество?

- Към масово и  поголовно затъпяване! Не преувеличавам, погледнете къде е автентичното, чисто изкуство и кои са звездите на България. Щеше да е много смешно, ако не беше трагично, тъжно и жалко.

Това, че се работи с добри професионалисти от  хора по правенето на видеа към елементарни, направо жалки песни, които може и да звучат качествено откъм тон-режисура и звук,  не променя нещата. Хвърлят се усилия, влага се труд и финанси към изпълнители, които нямат кой знае какви качества.

Единствената им сила е, че могат да бъдат достатъчно "безлични", за да повлияят на  хората от така наречените "маса слушатели", да си останат "бледи кукли" и да не мислят. Сещаш се, че не говоря за безличие откъм визия. Там може да си и като папагал. Кой от кой по-шарен, оригинален, модерен. Не, говоря за душевно безличие. В индустрията то е водещото "качество".

- Освен с музика се занимаваш и с театър. Разкажи ни малко повече.

- Да, от години съм в театъра, занимавам се със сцената. Обичам си работата, имам наблюдения във вътрешния процес на създаването на този тип изкуство, разговарям и съм колега с артисти. Вдъхновяващо е. С музиката съм на сцената, с театъра съм зад сцената. Велико изкуство. Радвам се, че хората в България се завърнаха в салоните и сега бих казал, че театърът е доста посещаван - и не само в София.

- И двете направления в изкуството вървят ръка за ръка, в същото време са крайно различни. Успяваш ли да ги разграничиш или ги поставяш на едно и също ниво?

- Имат много общи черти. Има сюжет, роли, послания. Изкуството няма граници. Обичам и двете. Щеше да е чудесно ако можех от моето сценично изкуство - рапът, да се изхранвам, но на този етап това не е възможно. Не и по този начин, с тези идеи. Затова съчетаваме и продължаваме да действаме, както намерим за добре.

- Сцената е като реалността, но огледална. Пречупва обектите и показва друга страна от същността им. Често ги и поглъща. Успя ли да съхраниш себе си в тази месомелачка?

- Мисля, че да. Това най-добре ще го кажат хората, които ме наблюдават отстрани, но мисля че не само се съхранявам, но и гледам да се развивам, да разгръщам сърдечния и душевния си потенциал. И ща, не ща го правя. Едно от основните неща, наглед банално, е човек да бъде себе си, но много хора не разбират колко трудно е това, предвид това, което ни налага обществото.

Много хора мислят, че са себе си, но не са. Най-добре се вижда кой си като бавно, методично и спокойно навлизаш все по-навътре и по-навътре в недрата на същността си, на съзнанието, отпускаш сърцето си да ти говори. Действайте. Няма по-ценно нещо от това да си истински себе си. Без притеснения и задръжки от околните - просто Ти самият!

- Р.А.П. – разшифровай абревиатурата.

- Развий Алтернативна Представа - това е една идея, която заедно с моите братя по сърце, душа и рап идеология от Roof Rhymez прокарваме от известно време. Направихме и тениски с логото й. Искаме хората да развиват наистина алтернативен свят, различни представи, защото цялото усилие на системата, която контролира медията, е да направи човека индигово копие, безчувствен робот, послушник, слепец. Ние сме тук, за да се борим точно за обратното - искаме да има будни, сърдечни, съзнателни и мислещи хора. Индивидуалности със собствена позиция и мнение.

- Какво означава да си успешен изпълнител в България?

- За мен означава да не спираш развитието си и да подпомагаш развитието в хората, които те слушат. Да останеш верен на идеологията си. Да бъдеш автентичен, чист проводник на Истината! Ако направиш това и съумееш да запазиш човека в себе си, си успешен изпълнител.

- Като за финал пожелай нещо на читателите на "Plovdiv Time".

- Пожелавам им да срещнат любовта във всичките и форми, ежедневно да и се наслаждават… и един слънчев ден да се събудим и наистина България да е райското кътче, което е. Да ги няма лошите хора начело. Да сме едни съзнателни, весели и жизнени хора, които има с какво да се гордеят, а не да се срамуват. Благодаря Ви за поканата, надявам се, че сме били поне малко полезни с разсъжденията си и до нови срещи.