от Руслан Йорданов

„Навремето тепавицата се е използвала за тепане на платно, а сега на нея се перат килими - това са две несъвместими неща”, клати глава Никола Пингелов. На седмицата на занаятите в Етнографския музей в Пловдив сопотският майстор демонстрира на посетителите как работят отдавна забравените съоръжения - тепавица и воденица, с изработените от него умалени макети.

Тепавицата е заемала важно място в традиционната мода. Тепането е технологията за спластяване на плата и превръщането му в шаяк или аба. С обработката той става хомогенен подобно на филца.

Тънкопреденият и добре изтъкан вълнен плат, който е хубаво утепан, си е много приличен филц и шаяк, отбелязва дърводелецът. В по-стари времена не е имало индустриално производство и стандарт, всяка домакиня е прела и вътъка, и основата, след това го е тъкала, след това е ходила на тепавицата. Веднага е проличавало коя булка е ръкохватна и сръчна, докато сега всички сме станали еднотипни - отиваме в магазина и купуваме едно и също, смята сопотският занаятчия.

Тепавиците са се разполагали покрай реката до воденициите. За задвижването им е използвана водна сила. Били са разпространени предимно в подбалканските градчета, където има разлика в равнището. Водата трябва да слиза от някакъв наклон, за да се получи двигателната сила, която да завърти колелото, подчертава Пингелов.

Той казва, че се е запалил случайно по дърводелския занаят. „Но моите мераци по отношение на дървото датират отдавна. От малък обичам да дялкам и да правя разни неща от дърво”, спомня си Никола.

Изработването на макетите на тепавица и воденица е било провокирано от внука му. „Като всеки дядо обичам да обяснявам на децата как стават нещата. Заведох внука на места с подобни съоръжения, които са музейни експонати и не действат.

Те не са пускани с години - на някои им липсва водата, на други – друго. Те са камара дърва, струпани на едно място. Не можеш да видиш движението, а в движението е животът”, посочва Пингелов. Затова се хванал да измайстори тепавицата и воденицата.

През 2004 г. майсторите в Сопот - дърводелци, ковачи, гравьори, дърворезбари, се обединили в свой еснаф. „Не сме за оплакване, успяхме да намерим своята ниша дори и в обществено-политическия живот на градчето”, категоричен е занаятчията. Той изработва предимно чекръци за предене, станове за тъкане, дарак за влачене на вълна.

„Становете са истински, както навремето - имат си педали, нищилки, кросна. Чекръкът пък си върви с мекерето - съставното вретено, с което се прави нишката”, обяснява сопотския майстор. Целта му е да съхрани старинните машинарии,

„Не че искам да се връщат тези неща – естествено, че никой няма да седне сега да преде, за да си облича семейството, но нека се знае какво е било. Защото сега, като спрат интернета за половин час,  много хора изпадат в паника.

Светът е оцелял хилядолетия без ток, интернет и климатик благодарение на вятъра, водата и слънцето - хората са умеели да използват тяхната енергия”, убеден е Никола. Той се надява скоро да се появят желаещи да си купят малките воденици и тепавици. Другото му хоби са извънредно редките лечебни растения. Пингелов отглежда азиатските еликсири женшен и левзея.