Разговаряме с Мариана Томова, собственик на къща за гости в центъра на Пловдив. Тя работи дълги години в една от най-популярните медии в града. До преди три години, когато вижда възможност да пренасочи усилията си в коренно различна сфера. Туризмът набира все по-голяма скорост в родния й град и тя решава да смени посоката. Разговаряме за изтичащата вече година на Пловдив като Европейска столица на културата и затова как тази година се отрази на туризма в града.

- Оправда ли очакванията ви Европейската столица на културата? Увеличи ли се броят на гостите ви в сравнение с предходните години?

- Цялото ни приключение в сферата на туризма започна именно след избирането на града за Европейска столица на културата. Видяхме възможност за интересен бизнес и разнообразни срещи с пътуващи хора, каквито сме и ние самите. Имахме наследствена интересна стогодишна градска къща, която решихме, че гостите на града ни ще обикнат. Така и стана, три години по-късно имаме безброй невероятни срещи с още по-невероятни хора от цял свят. А последната година, именно Европейската година на града ни, беше страхотна, интересът към Пловдив надхвърли очакванията. От всички краища на света идваха хора, привлечени от чутото и прочетеното за Пловдив. Като цяло туризмът беше най-успешен именно тази година. Големите апартаменти и къщи за по-голям брой хора се пълнеха няколко месеца по-рано. Те са по-мащабни като инвестиция и са по-малко в града, затова и интересът към тях е по-ранен и по-голям. Годината беше по-трудна за малките апартаменти. Собствениците им буквално заляха пазара с обяви за места за един, двама, трима души. И тук дойде проблемът – цените при тези апартаменти и в тази конкуренция паднаха драстично, заетостта не беше очакваната.

- Какви хора ви посетиха през 2019 г.? Доколко платежоспособни бяха туристите? По-млади или по-улегнали? По-различни хора ли бяха в сравнение с предишната година?

- Имахме различни хора. И млади, и стари. Имаше най-вече пътуващи хора. Дали са платежоспособни, не зная, градът ни е евтина дестинация и всички си позволяват всичко. А дали са били привлечени точно от културата и от събитията от тази година – не мисля, туристите идват най-вече заради историята, в която е потопен Пловдив.

- Запазва ли се тенденцията Пловдив да бъде посещаван основно от туристи от Западна Европа и Израел? Посещават ли ви и българи?

- Туристите са отвсякъде. Шегувам се, че само от Антaрктида не сме имали все още. От Южна Америка през Северна до Аляска, цяла Европа, през почти цяла Азия, та чак до Австралия и Малайзия... Хората пътуват, авиобилетите са вече доста достъпни, нощувките също. Пловдив привлича туристи от цял свят, много фрийлансъри идват да работят оттук, защото е поносимо евтино, бизнесмени организират срещи тук. Израелците наистина са много. Доста от тях имат връзка с България чрез свой родител или роднина. Идват да съпреживеят емоцията от нещо родно. Те не са от най-добрите туристи. И не говоря за пословичната им пестеливост. А по-скоро са доста разхвърляни и шумни. Туристите от Европа, а и не само, мога да ги разделя на две – улегнали, преуспели в работата си семейства с възпитани деца, които дори вече тийнейджъри продължават да пътуват с родителите си. Това обикновено е тяхната годишна почивка. И на групи от млади хора, които са тръгнали да се забавляват с приятели, рядко са шумни, по-скоро любопитни, пътуват почти спонтанно, но спазват правилата и напускат с желание след тях да останат усмихнати домакини. Има и чисто женски групи, на средна възраст, тази година при нас бяха доста повече. Невероятни дами, които няма как да забравиш. Като цяло гостите ни са страхотни! Рядко, много рядко някой да приема всичко, което правим за тях, като даденост. Повечето са усмихнати, учтиви и благодарни. И като още една тенденция, която уловихме сред чужденците тази година – преобладават гостите от Германия, миналата година беше годината на французите.  И тук е най-голяма ни болка на всички, които се занимават с туризъм в Пловдив. Летището ни! Работейки само с две дестинации повече от сега, тук идваха групи от Северна Италия с полети от Милано, и много, много гости от Северна Франция с полетите от Брюксел. Сега това го няма, тези туристи ги няма и това е голяма загуба за града ни. А българите – да идват, повече през уикендите и зимните месеци. Идват за състезания, сватби, по бизнес, често само за разходка, най-вече софиянци.

Шест дами от Тайван, от години пътуват заедно, единодушно са решили, че тази година България е тяхната дистинация

- Специално заради Европейската столица на културата ли дойдоха хората? Имаше ли гости, които не знаеха, че градът ни е спечелил тази титла?

- Не мисля, че нашите гости бяха в града ни заради конкретно събитие. Като изключим Hills of rock и може би концерта на Брайън Адамс, не мисля, че имахме събитие, което да е привлякло масово туристи. Дори за откриването на Европейска столица на 12 януари гостите ни бяха в града по друг повод. Събитието, за което обикновено идват туристи, е Капана фест, но то е годишно и не точно свързано само с 2019-а. Може би статутът на културна столица привлече към града ни като име, като даденост, като история... Чу се за града ни, но не като отделни събития, повечето от тях бяха камерни. Всички знаеха, че сме културна столица, знаеха и защо ни е дадена тази титла и търсеха точно това – да видят този град, стар и вечен.

- Останаха ли удовлетворени от програмата, която им предлага Европейската столица на културата, или имаха други очаквания за град с тази титла?

- Хората, идващи в града ни, търсеха да видят и пипнат старите къщи, да се разходят по калдъръмите и Античния театър, да усетят как пулсира този стар жив град. Те не търсеха събития. Някои имаха билети за Оpera Open, но други дори не знаеха за Орфей и Евридика... Попаднали тук, точно за допълнителното представление на черешката на този фестивал, те гледаха учудено какво толкова се вълнувам. Е, успях и тях да развълнувам, купувайки им билети, но често не им оставаше време да разберат какво се случва, още по-малко да участват в даден евент.

- Подготвени ли са предварително хората кои забележителности да посетят, къде да се хранят и забавляват?

- Много групи идват със стриктен план. Показвали са ми записките си, такъв план и военните не правят. По час, по място, по интереси. Но има и други артистични натури, които се оставят на времето и мястото да ги водят. И пак са щастливи, даже мисля повече щастливи от изненадата.

- Какво им харесва в Пловдив и какво не?

- Туристът по душа е щастлив. Рядко са капризните, намръщените, мрънкащите. Впечатляват се от Стария град, от различността му от други подобни градове. Влюбват се в храната ни, понякога в аромата на нашата ракия, но винаги във виното ни. Рядко има неприятни ситуации, приемат дори намръщените ни съграждани, дори неприветливите ни улици или боклуците край къщите ни. Прощават ни с онази толерантност на хора от широкия свят, която така много харесвам.

Тази група от далечна Аржентина ми стана любима, много усмихнати, много емоционални 

- Създавате ли приятелства с вашите гости и поддържате ли връзка с тях, след като си тръгнат?

- О, това е любимата ми част от всяка среща. Затова и съм влюбена в това, което върша. Като изключитено социален и контактен човек обичам хората независимо от раса, народност, вяра... С онази нескрита благодарност към хората, дошли именно в нашия град! И те усещат приятелството, което им подавам. Много са малко тези, които са минали и заминали. Повечето ги помня, дори поименно, често ми изпращат частица от техния свят и държава, след като са си тръгнали. А с някой дори толкова си споделяме емоцията, че си гостуваме. Така бяхме в Италия, така ни чакат и в Япония. Все повече се убеждавам, че хората се отварят за малките неща, за тези, които докосват не толкова очите им, а дълбоко душите им!

- Как ще ви се отрази новият данък?

- След всичко, което казах, не ми се говори и за данъци... Но няма как, другото е споделено гостуване, което може би е бъдещето, но доста далечно бъдеще. Не виждам за какво е тази суматоха около новия данък. Че той си е старият данък, старият патентен данък, който и сега плащаме всички изрядни граждани на тази държава, занимаващи се с този бизнес.  Плащаме точно по 250 лева годишно на спалня, точно толкова, колкото приеха като максимум преди дни управляващите. И го плащаме, откакто сме започнали.  Единственото нещо, което виждам, че ще се промени след приемането, e че всички задължително трябва да го плащат, че пазарът ще се регулира. И ще останат красиви жилища, каквито Пловдив заслужава, и достойни собственици, които няма да продават на безценица, защото всеки лев им е само тяхна печалба!

Да дойдеш от Аляска, за да се радваш на пловдивското слънце, това беше мечтата на тези две артистични семейства