Лъчезар Костов е втори водач на виолончелите в Симфоничния оркестър на Балтимор, под диригентството на Марин Алсоп. Пловдивчанинът е възпитаник на Музикалното училище в класа по виолончело на Анастасия Бяндова с корепетитор Татеос Санджакян. След това завърщва Музикалната академия „Панчо Владигеров”. Продължава обучението си в Северна Каролина, а в университета Йейл  получава „Артистична диплома”. В периода 2011-2015 г. е докторант в Университета Райс. Като студент и специализант свири за някои от най-известните виолончелисти в света като Йо-Йо Ма, Стивън Исерлис, Алдо Парисот, Бърнард Грийнхаус, Робърт Коен, Норман Фищер. 

Възхваляван от европейските и американски критици за „изключителната прецизност на неговото свирене”, и описван като „извънредно обаятелен артист”, Лъчезар Костов прави дебюта си в Карнеги Хол през 2009 г. Следват концерти като солист на различни оркестри в Япония, България и САЩ, и солови изпълнения в Гевандхаус в Лайпциг, Оджи Хол в Токио, и в Кенеди Център за изпълнителски изкуства. Лауреат е на множество конкурси. Като член на дуото Костов-Вълков издава 2 компактдиска, рецензирани изключително позитивно от „Strad Magazine”, „Fanfare Magazine”, и „American Record Guide”. Дуото изнася десетки концерти предимно в САЩ и Германия. Преди да заеме постоянната позиция на втори водач в Балтимор, е бил член на Симфоничния Оркестър на Сан Антонио, а също така е свирил и със симфоничните оркестри в Хюстън и Чикаго. Като камерен музикант е партнирал на някои от най-изявените български и световни музиканти като Васко Василев, Ангел Станков, Йосиф Радионов, Луси Робер, Джими Лин, Джеймс Дънам, Агустин Хаделих, Токио Квартет и Доувър Квартет. В България, Костов е бил солист на Пловдивската Филхармония, Нов Симфоничен Оркестър и Софийски Симфоници. 

Лъчезар Костов преподава в лятната академия „Texas Music Festival – Houston” и е чест гост на едни от най-големите фестивали в Америка като Tanglewood Music Center, Ravinia, Orcas Island Chamber Music Festival, La Jolla Summer Fest, и Cactus Pear Chamber Music Festival. 

Ето какво разказва за родния Пловдив, пътя, надеждите, мечтите и бъдещето си талантливият виолончелист.

- Един от най-изявените виолончелисти на Америка – страхотно определение, но всъщност какъв път изминахте, за да заслужите такова определение? 

- Преминал съм през общо-взето стандартните неща - учил съм в три известни училища в Америка, свирил съм за световно признати педагози, и съм изнасял концерти във важни зали. Не съм имал т.нар shortcuts, където става нещо уникално и изведнъж звездата ми изгрява, дори напротив, продължавам да се опитвам да пробия на различни места. 

- Защо избрахте Щатите да продължите образованието си и останахте там, за да се реализирате професионално?

- Пристигнах в Америка през 2003 година, след като бях прекарал една година като соло-челист в голям симфоничен оркестър във Рим. Още тогава ми стана ясно, че нещата в Италия ще станат доста зле, и реших да се преместя - двата варианта бяха Америка или Германия, където също бях приет да уча със стипендия. Избрах Америка, и не съжалявам.  

- Разкажете за най-интересните ти срещи чрез музиката, специализирал сте и сте свирил за някои от най-известните виолончелисти в света! 

- Може би наистина най-важните ми срещи са със Йо-Йо Ма - свирил съм на няколко майсторски класа, и съм го слушал често на живо. Според мен наистина няма друг жив музикант (говоря за абсолютно всички жанрове), който да може да се свързва публиката със музиката, която изпълнява, по подобен на него начин. И във всичките класове, дори когато ученикът не свири добре, Йо-Йо винаги може да каже нещо, което да докосне и свирещия студент, и всички слушатели по едновременно глобален, и интимен начин. 

- Дебютирате не къде да е, а в Карнеги Хол. Какво беше усещането, как се случи? 

- В Карнеги Хол свирих няколко пъти, но през 2009 имах рецитал в голямата камерна зала - Занкел Хол. В Карнеги има 3 зали - Weill Hall - която не е скъпа да се наеме за концерт, Isaac Stern Auditorium - която е голямата симфонична зала, и Zankel - която също е много скъпа, но има и специален подбор за това кой свири там. Имах спонсор, който опита всичко възможно да ми помогне с кариерата, и успя да организира този концерт - беше много странно усещане, в добрия смисъл на думата. 

- Преди два месеца свирихте като солист на Софийската филхармония, не ви ли се иска да се завърнете и на музикалната сцена в Пловдив, особено сега, когато градът ще бъде Европейска столица на културата?

- Концертът със Софийската Филхармония беше наистина едно от най-важните ми участия! Това е вече глобална институция, която може да си позволи да покани някои от най-прочутите солисти и диригенти в момента. Много от музикантите са ми колеги от Музикалната академия, и ми беше страшно драго да ги видя отново. Относно Пловдив 2019 - за съжаление чувам противоречиви неща. Най-странното е, че не мога да намеря програма за участниците, а 2019-а е на прага. Вижте, преди два месеца бях в Единбърг, за фестивала в града със моя оркестър - Baltimore Symphony. Това е фестивал, който се провежда за един месец и има над 2500 ивента - от улично до нашите симфонични концерти. Хората го правят от много години, и публиката знае какво е нивото. За месец август в Единбърг, който е 400 000 човека, идват около 150 000 гости. Градът си функционира нормално. Аз четох някъде, че в Пловдив още се чудят как да ремонтират тоалетните в единствената зала за симфонични концерти (пардон, ако информацията е стара). Така че, не знам какво да мисля за Пловдив 2019. Когато бях по-млад, Пловдив беше съпътстваща столица на културата. Спомням си, че оркестърът на Бамбергските симфоници свири във залата на Пловдивската Филхармония - страхотен концерт, който още помня! 

-  Колко често се завръщате у дома и как намирате града под тепетата, откривате ли промяна както във външния вид, така и в артистичната ситуация? 

- За съжаление в България се връщам рядко. Преди няколко години се върнах в Пловдив за буквално 48 часа, имах концерт във Балабановата къща след поканата на  Мила Павлова от едноименния фестивал. Успях да ям една вечеря и един обяд със семейството си, и после се качих на самолета за концерти в Германия - не беше приятно на никой! За щастие миналото лято успях да се върна за няколко седмици. Градът е супер, и особено Капана е неузнаваем! За съжаление трафикът е станал доста по-лош, и ми се струва, че инфраструктурно градът не е устроен за толкова много хора. Но има места, които са много по-зле от тази гледна точка: Рим, Хюстън, Сан-Франциско, Сиатъл... 

- Поддържате ли връзки с колегите си в Пловдив и какво ви разказват те? 

- Повечето ми колеги живеят в София или извън България, но все пак имам доста приятели и учители, които живеят и творят в Пловдив. Моята прекрасна колежка, виолончелистката Анет Артинян, ми помогна преди няколко години, като ми даде "на заем" един от нейните инструменти, след като Луфтханза бяха "загубили" моето виолончело по пътя от Хюстън до София. 

-  Когато сте под тепетата, кои са местата, които винаги посещавате? 

- Едно от най-любимите ми места в Пловдив, заради което съм хващал влака от София, е "Петното" в Капана. Има нещо много уникално в този нео-бохемски бар. Иначе при последното ми пътуване у дома с приятели си направихме кулинарен тур из почти всички ресторанти в града. Останахме много доволни. 

- Имате любопитни „извънкласни" занимания – например ученето на езици. Колко езика знаете и каква е тази система на Розета Стоун? 

- Системата Розета Стоун е много интересна: тя е система, базирана на учене с картинки, говор и писане, но без превод. Т.е. мозъкът на човека не обръща дадена дума на родния език, а я отъждествява с картинка или звук. Интересно е! В момента си опреснявам немския чрез Розета Стоун, а иначе говоря свободно италиански, английски и руски. На японски мога да водя леки разговори, и да разбирам детски предавания. 

- Какви книги предпочитате да четете? Имате ли любим съвременен български автор? 

- Любимият ми (жив) български автор е Никола Крумов - модерен фейлетонист и майстор на сатирата. "Междупанелни войни" е книга, която всеки "чужденец" (българин, живеещ извън България) чете с наслада. 

- А страстта по колекционирането на малцови уискита как се породи?  Колко е голяма колекцията ви и кои са уникалните бутилки в нея? 

- Уискита започнах да колекционирам от преди 7 години, и то най-вече заради честите ми излизания и престои по безмитните зони по света (буквално). Оказа се, че имам доста силен вкус, и започнах да чета и да си водя кратки записки с "нотки". В момента съм доста назад с количеството бутилки, но в най-добрия ми период имах около 35 (което беше много за малкия ми апартамент). В момента живея в доста по-голяма къща, и имам място за съхранение на бутилки, но нямам много. Последната много интересна бутилка, която купих, я намерих в дестилерията Dalwhinnie. Дестилерията се намира около 40 мили на север от Глазгоу и бутилката, която купих, може да се вземе само от там. Има 5000 бутилки от този batch и когато свършат, просто това уиски няма да може да се повтори. 

- Разкажете за страстта си по пикълбол – спорт, за който, признавам си, чувам за първи път!

- Запалих се по пикълбол преди две години, и в момента постоянно играя. Ами пикълболът е игра, подобна на тениса, но с по-малко натоварване. За мен е важно да съм активен, и да участвам в спортове, но за съжаление моите два най-любими спорта - баскетболът и волейболът са много опасни за нас, музикантите.  

- Кои са проектите, по които работите в момента? 

- В близко бъдеще ще имам няколко важни проекта - през октомври 2019 за първи път ще изпълня всички 5 сонати за виолончело и пиано на Бетовен в една вечер. С пианиста Виктор Вълков ще свирим (както всяка година) в Германия, и това е един наистина титаничен проект. Едновременно с това ще трябва да се готвя за записи в началото на 2020-а, а и работата ми в оркестъра на Балтимор е доста натоварваща. Само се навявам да съм здрав и да имам повече поводи да се виждам със семейството си!

Фотографии: Василка Балевска