от Руслан Йорданов

С рецитал на шестима утвърдени български поети започна големият фестивал на книгата „Пловдив чете“.  В препълнената зала на Културния център на радио „Пловдив“ късчета от своите нови стихосбирки вчера представиха  Петър Краевски („Хумус“), Димана Йорданова („Жената и мъжете, които бях“), Йорданка Белева („Пропуснатият момент“), Петър Чухов („АДdicted“), Валентин Дишев („Покрив /и други основания/“) и Георги Гаврилов („Екфразис“).

„Аз съм безкрайно щастлива, че публиката днес е главно млада, защото се бях изплашила, че поезия напоследък не се чете. Вие ме опровергахте и аз ви благодаря от сърце. Специално сме ви избирали най-добрите поети“, заяви организаторът на фестивала Божана Апостолова.  

След като изрецитираха собствените си творби, поетите почетоха паметта на наскоро напусналата ни Мая Любенова. Нейните стихотворения завършиха вълнуващата литературна вечер.  Фестивалът „Пловдив чете“ ще бъде открит днес с тържествена церемония в 19,30 часа на Античния театър.  

Предлагаме на читателите на „Plovdiv Time“ стихове от шестимата автори:

Димана Йорданова

Изхабихме едно цяло човечество,

което се е докосвало,

за да може да роди хората,

които са се докоснали,

за да родят нас.

Никога не се докоснахме -

изхабихме едно цяло човечество.

Петър Краевски

Танка №6

Горският пожар в небесата -

облаци, гнездящи птици.

Падам в теб -

внезапен дъжд от подпалени скорци.

Йорданка Белева

Игрите на глада

Когато купуваме книги,

Иво ги носи така,

все едно пренасяме съкровища.

Срещаме хора -

носят закуските си по същия начин.

Петър Чухов 

Взаимно

Какво ще направиш,

ако твоят ангел хранител

се окаже паднал ангел?

Ще му подадеш ли ръка да се изправи?

Или ще легнеш до него и ще си кажеш:

"Крилата са мека постеля".

Георги Гаврилов

Къщите вечер са със запалени свещи,

да се бди, че нещо ще дойде.

Да се бди за успокоението им,

защото нищо няма да дойде.

Да се провъзгласиш за син,

за да имат кому да целунат ръка,

когато в търсенето си

устните попадат само на търсещи устни.

Началото вече е далеч -

цвят излязъл извън очертанията.

Паметта оцветява,

жаждата преглъща погледа,

Ангелите, вишните, снегът - те са още бели.

Падат бели - няма да стигнем до тях.

Валентин Дишев

Historia Augusta

Главите се сменят,

но венецът остава, Маргьорит

(и не мисли своя Аларих).

Историците се взират

да различат

доволното впиване

на устните в оловната чаша

от оригването на историята...

И никой не чете

плавната инволюция

на нейния подпис –

от живото изящество

на пиктограмата

до кръстчето,

достъпно всекиму.

„Много”

не е името

на спасението.

Да смениш

главата

или цялата статуя

не е въпрос на избор,

а на богове.