Ако има термин като кулинарен философ, то най-добрият пример за него е шеф Росен Чакъров. Той  е един от водещите кулинарни експерти у нас, добре познат, вдъхновяващ радетел за популяризирането на чистата фермерска храна, сезонни продукти и запазването на българския автентичен вкус.

В кухнята той не влага само добре познати техники от кулинарията, шеф Чакъров използва симбиозата между духовното и материалното, за да създаде един краен продукт, който да заплени сетивата и съзнанието на гостите си.

Ментор на кулинарните работилници на фермерските пазари, автор на „Здравословна кулинарна работилница и демонстрации“, презентации за деца, младежи и социални готварски класове на определена тематика. Главен готвач, консултант и обучител на десетки ресторанти и хотели в България и Кипър. Водещ на готварски рубрики, телевизионни участия, гост готвач и лектор, познат със своите здравословни съвети, вечери и менюта. Професионален готвач с над 16 години опит, български и международни кулинарни награди и отличия.

Вече от година и половина менажира кухнята на ресторант „Хемингуей“ в  Пловдив, където внедрява своята концепция и разбиране за локални и традиционни български продукти чрез късата верига „от фермата на масата“. Шеф Чакъров има награди от Национална кулинарна купа на България - бронзов медал като капитан в категория "Кулинарен отбор на България 2017", с екипа на ресторант Хемингуей печели две поредни години /2017 и 2018/ приза за „Най-добър клубен ресторант на България“ според БХРА, има Трета награда от конкурса "Най-добър млад предприемач на град Пловдив" 2017 г., бронзов медал от Международен кулинарен конкурс „Вкус Жизни“ Пафос, Кипър 2012 г. в категория „Креативна кухня“. Докато работи в 5-звездния бутиков хотел „Асимина“ в Кипър,  хотелът печели няколко международни награди.

-Шеф Чакъров, има ли понятие като перфектното ястие? Любимата дума на шеф готвачите е балансът, коя е ключовата дума в търсенето на перфекционизма?

- Перфектно ястие  не съществува, като понятие за мен. Всичко в природата търпи промяна! Нещо, което до днес е било уж перфектно, то за утрешния ден е вече остаряло или надградено, еволюирало… Така е и с кулинарията. Днес създаваме едни ястия, на които след години гледаме с лека ирония и насмешка, защото сме ги надградили. За мен има интересни и оригинални ястия, при които комбинацията на продуктите, методите на приготвяне, техниката и историята зад самото ястие, го прави интересно, вълнуващо за гостите, но най-вече за самия създател.

Когато говорим за баланс, нека не забравяме, че светът се движи напред чрез методи, похвати и идеи, които идват отвъд баланса и нормата. За мен освен баланса, ключовият елемент е вдъхновението на твореца, което надгражда постигнатото досега.

-Какъв е пътят на едно ястие? Как се заражда идеята и какви стъпки изминава, за да се материализира? 

- Когато говорим за материализация, подсъзнателно включваме липсата на материя, а именно духовният порив, който всеки от нас носи. Именно извън материята се заражда, идеята за всяко ново ястие. Мисловният свят носи ВДъхНовЕНие /в Дух Нов Сме Ние/.

Онзи заряд, който самата дума носи, а ние повтаряме, разбира се, без да обръщаме внимание на онова, което седи отвъд думата и материята. Пътят на една нова идея започва в идейния свят /мисловния/, който в повечето случаи не е опознат от нас. За да го опознаем, ние материализираме идеята, за да я огледаме с познатите ни методи като допир, зрение, обоняние. За това много може да се говори, но тъй като ние сме ограничени от ума си същества, опознаваме цялото чрез познатите за нас методи. Бих казал, че не зная с абсолютна точност какъв е пътят на една идея, но мога да обобщя, че има хора, които са по-сетивни и за това идеите идват чрез тях и се материализират за останалите.

-Правите менюто според продуктите си, или избирате продуктите си според  менюто? Кое е определящото в изготвянето на балансирано и атрактивно меню за един ресторант от ранга на „Хемингуей” ?

-И двата варианта! Когато създавам ново ястие, започвам да търся най-подходящите продукти. Тези продукти, които ще направят това ястие, запомнящо се, различно и изненадващо за нашите гости. Понякога до мен достига конкретен продукт, който ме впечатлява със своите качества, свойства или история. Тогава самото ястие се завърта около този продукт. А когато вътрешният порив изисква нещо несъздавано досега, то комбинирам продукти и техники, които изненадват и мен самия. Това е пътят не един шедьовър! Когато се изненада самият създател. 

-Как избирате продуктите, с които приготвяте храната? Вие сте един от радетелите за популяризирането на чистата фермерска храна и използването на сезонни продукти. Все по -трудно ли е намирането на такава храна?

- За мен най-важното е историята зад самия продукт и пътят му до широката публика. Качества, произход, кой го произвежда, как го отглежда, какво внимание отдава на продукцията си. За мен е чест и отговорност да работя от самото създаване, вече 5 години, с фермерските пазари в Пловдив и София. Но често казвам, че аз работя не със самия пазар, а с конкретния производител. Онзи човек, който опознавам в годините, като разбиране, философия и идеите, с които  отглежда своя продукт. Защото, ако не познаваш човека, от който пазаруваш, как можеш да разчиташ за качеството? Може ли един нечитав човек да създаде читав продукт? За това моето разбиране и метод е тясната връзка със самия производител и неговата стока. Само така мога да съм сигурен, че продуктът, който ще бъде вдъхновение за новото ми ястие е добър. В ресторант „Хемингуей” работим с над 25 малки фермерски производители,  които до един познавам и зная как и при какви условия произвеждат своят продукт. България има хилядолетна история и толкова много уникални продукти от различните региони, че непрестанно нещо ново привлича вниманието ми. Лошото е, че правопропорционално на това, често разбирам, че даден малък производител вече не създава своя продукт, тъй като икономиката, търсенето или изискванията го събарят. За това съм приел за мисия, а вярвам, че и всеки кулинар трябва да се води от подобно разбиране, че за да съществуват уникалните за нашите региони продукти и ястия, то ние трябва да ги налагаме и преоткриваме за нас и нашите гости.

-Има ли продукти, които искате да прибавите към храната, която творите, но поради липса на желаното от вас качество, да не сте ги използвал?

- Има за жалост продукти, които са прекрасни, но не отговарят на изискванията на агенциите и законодателството на страната. Тези продукти, някои, от които съвсем умишлено, биват запращани в историята и тяхното произвеждане по автентичен начин е само спомен. Други продукти, тъй като се развиват във времето и живеят своя живот чрез ферментацията, променят вид, текстура, качества. Тези продукти често биват недооценени от публиката, която има своето изкривено усещане за „перфектния“ продукт. Визията много често доминира пред същността, което оказва своето влияние при избора на продукти. Искрено желая да работя с продукти, които са автентични и натурални, но често самата спънка, клиентът да се храни с качествена храна, е самият клиент! Защото няма натурални прави и съвършено еднакви краставици, домати, пипер, дюля, тиква, месо, млечни продукти... Всичко зависи от сезона, времето, пашата, ферментацията. Но клиентът, често търси всичко по всяко време и сам се осъжда да се храни с всичко, но не с качество!

-Кое е най-впечатляващият продукт, с който наскоро сте приготвял уникално ястие? Има ли незаслужено забравени български продукти и ястия, които биха впечатлили и дори най-големите познавачи на българската кухня? В една от публикациите си, говорите за мушмулите, които може би спадат в тази категория…

- За мен всеки продукт живее свой живот и е уникален! Бих откроил на прима виста био сертифицираните гъби шийтаке с овча брънза и пресен трюфел. Но автентичният „Крокмач”, сладкото от люти чушлета, зрелият 510 дена овчи кашкавал или прясната горска манатарка не заемат и стъпало назад в класацията. Да, мушмулите са нещо, което повечето хора дори не са и чували, камо ли да ги опитат под формата на сладко. Ние събрахме нашите мушмули и направихме чудесно сладко, което е един от онези продукти, които ни карат да се гордеем и да сме радостни, че предлагаме. Един истински катък, ахчак, крокмач биха впечатлили познавача, защото той знае, че те се правят чрез ферментацията на прясното мляко, а не в киселото мляко да добавиш сирене и да се биеш в гърдите, че правиш катък. Едни червени картофи /батати/ от чирпанско, които ще разкажат история от стотици години култивиране по нашите земи, а ние ги купуваме от чужбина и сме забравили не толкова далечното минало. Една трахана, която вече дори не можем да разпознаем, като питателност и качество, аз направих под формата на чипс, защото като каша, никой вече няма да я оцени. Има позабравени български ястия, но дори да бъдат съживени за съвремието, или няма да имат същият вкус, или ръцете, които са ги приготвяли няма да отдадат нужното внимание, или крайният потребител няма да го оцени. И ето тук идва нашата роля като кулинари и най-вече като хора, които да преоткриваме, съхраняваме и налагаме автентични български продукти. И тъй като бъдещото семе се развива в почвата на настоящето, то не бива да страдаме по отминалото, а ясно да осъзнаваме самите ние какво можем да оставим след нас.