Д-р Веселин Герев е завършил медицина във ВМИ Пловдив през 1991 година. Защитава специалност по Психиатрия пред 1997 година. Консултант е на ВМА в периода 1999-2001 година. От 2002 година е психиатър на свободна практика. 

- Социалната изолация, в която сме поставени в момента, е голям тест за психическото ни здраве. Какви могат да бъдат последствията от нея?

- Да, така е. Изключително трудно е, особено за тези, които дори не ходят на работа. Много хора ще развият напрежение, някои от тях даже може да развият и клаустрофобия, тъй като принудително са „под домашен арест”. Западните общества може би малко по-лесно ще го преживеят, защото по принцип те са капсулирани. Живеят социално изолиран начин на живот и това затваряне вкъщи, което им се налага да направят, няма да им се отрази драстично. При нас обаче това ще окаже влияние, защото ние сме доста по-социални същества и сме свикнали в свободното си време да отделяме внимание на контактите си с близки, приятели, познати. Да се видим с тях, да обсъдим нещо, да разпуснем след работа. Всичко това се включва в нашите социални активности в свободното време. И сега, когато сме лишени от тази възможност, това ще доведе до едно „съклетясване” и малко или много ще се отрази на психиката, след като падне карантината. В такава ситуация човек не може да издържи повече от 10-14 дни.

- Как да се справим с изолацията?

- Хубаво е хората в тази ситуация да използват електронните джаджи и мрежите, за да могат по този начин да контактуват със свои близки, познати и приятели. Даже вместо конферентни връзки, могат да си правят конферентно кафе и да обсъждат на кой какво му се е случило, кой какво е видял. Освен това сега човек може да отдели време за себе си. Да прочете някоя книга, да си почине от натоварването и ежедневния стрес. Може да посещава виртуално различни културни събития. В момента виждам, че всички големи световни музеи пускат виртуални разходки из залите. И можеш да се запознаеш с неща, които те вълнуват и да се обогатиш. Много концерти и записи на опери, симфонична музика се предават – някои на живо без публика, други на запис, и това е една възможност също човек да си запълни времето с приятни преживявания. Но е много важно тази изолация да се спазва.

Между другото, форми на такава социална изолация са правени и много хора са ги гледали. Това е „Биг Брадър”. Но за разлика от предаването, сега имаме контакт с външния свят, тъй че до такива тежки невротични ексцесии, до каквито се стигаше там, предполагам, че няма да се стигне. Много възможно е обаче някои хора да развият стрес от престой в затворени помещения.

- Очаквате ли, ако двама души са затворени задълго заедно, това да доведе до конфликти и разводи? Или напротив – ще се сближат повече?

- Не, в никакъв случай. Който е свикнал на конфликти и кавги, пак си ги прави. Който има хармонични взаимоотношения, ще останат такива. Не смятам, че това би оказало голямо въздействие върху промяна в отношенията. Едва ли ще се стигне до разводи или домашно насилие заради изолацията. По-скоро хората са притеснени за собственото си здраве и това някак ги консолидира. Аз дори забелязвам, че сега е времето човек и психически да се обърне към себе си. Малко да се усмири, да намали агресията. И мисля, че това ще е един много интересен катарзисен период за цялото ни общество. Пък и за Европа, не само за нас. Практически в момента светът е затворен и всички живеят в изолация.

- А как ще се отрази тази ситуация на хората, които страдат от панически разстройства?

- Наблюденията ми са, че при тях се засилват тези състояния. Когато човек знае, че няма упора под формата на изход, той панически започва още повече да се тревожи. Има много интересни случаи покрай изолацията. Хора, които имат силен панически страх за собственото си здраве, за здравето на своите близки, правят необмислени неща. Например запасяват се с храни и лекарства. Имаше един фрапантен случай на човек, страдащ от паническо разстройство, който си купи кислороден апарат. Защото е чул, че кислородът бори вируса. Всякакви ситуации може да има. В интерес на истината, никой не може да направи и точна прогноза какво ще се случи, защото досега не сме имали такъв модел, който да преживеем. Тепърва ще се отчитат резултатите от този тип криза.

Най-големият страх в началото беше за задоволяване на втория нагон – тоест, на храненето. Това беше импулсът, който накара много хора в първите часове на обявяване на извънредното положение да се втурнат да пазаруват. Постепенно нещата се поуспокоиха, хората се дисциплинираха, не се бутат, чакат си на опашките по един на каса. Нормализира се ситуацията според мен.