От Божидар Чеков, Париж

Най-младата пирамида в света навърши 30 години. Разположена в центъра на Наполеоновия двор в Лувъра, тя дойде на този свят след един огромен скандал. Идеята за нейното построяване е на Франсоа Митеран, който избра проекта на американо-китайския архитект Лео Мин Пей. Основата на пирамидата е правоъгълник със страна от 35,42 м, а височината й е 21,64 м. 

Основното качество на тази изключителна реализация е прозрачността. За целта един френски завод създаде многопластово стъкло, което не пожълтява от слънчевата светлина. Цялата структура на паметника тежи 200 тона. Първата копка бе направена през 1985 година, въпреки протестите на значителна част на интелектуалния и политически елит на Франция. 

Митеран бе обвинен в конщунство и погазване на националното културно богатство. Някои заклети републиканци окачествиха прищявката му като монархическа. Съпротивата на интелектуалците напомни тази,  развихрила по време на проекта за строеж на Айфеловата кула. Въпреки протестите френският президент продължи строежа до край и пирамидата бе открита официално през 1989 г. 

От тази дата тя не само бе одобрена и приета като неразделна част от музея, но дори надмина много други забележителности на Париж. В класирането на най-привлекателните експонати, пирамидата на Мин Пей се класира на трето място след Джокондата и Венера Милоска. Десетте милиона туристи, които посещават годишно Лувъра доказаха, освен смелостта на бившият френски президент, така и далновидността на личния му вкус и култура. 

Заедно с хармоничното сливане между модерното и древното в двора на музея, в продължение на четирите години строеж, цялата инфраструктура на квартала бе променена и подобрена. Улеснено бе движението на колите и най-вече паркирането на автобусите. Годишнината, подобно на стартирането на проекта, бе съпроводена също със скандал. Един „фотограф на мода“ облепи с хартия двора на Лувъра и самата пирамида. Тази революционна идея според някои интелектуални величия напомня опаковките реализирани в Париж от българския американец – Кристо. 

Разликата между двете материи – хартия от една страна и плат от друга, се оказа фатална. Посетителите на пирамидата, вятърът и дъждът разлепиха хартиената опаковка за минимум време. Неизбежните спорове за прахосани пари в името на „мимолетното изкуство“ пламнаха между привържениците на класиката и авангарда в изкуството. 

С едно обаче всички са съгласни - няма прогрес и не може да има, без поемане на риск.