В златните години на рокендрола 1963-1974 започват да се роят групи и изпълнители, повлияни от музиката на Америка и Англия. Като всичко друго по нашите географски ширини, и рокът идва с известно закъснение и по втория начин, като контрабанда или нелегален внос. Колкото и оскъдна да е информацията в България, по един или друг начин (плочи изпращани от роднини, чужди радиа с музикални емисии и др.), рокът достига до ушите на младите. И пловдивските музиканти прихващат най-бързо. Разучават ритъма и тоналностите на новата музикална вълна, а съвсем скоро се раждат и първите групи. Минават по трънлив път, но въпреки това особено активни са учениците от пловдивските средни училища.  

Тръгва се от самодейни състави и скоро кажи-речи всяка гимназия и техникум имат рок състав, но се раждат и групи на махаленски принцип. В Пловдив се прави оригинален английски и американски рокендрол. Хитовите рок парчета са доставяни преди всичко от Тома Спространов и Ицо Петров, както и от плочи идващи от чужбина. Те се свалят по „първобитен“ начин от магнетофоните като намалят оборотите с кибритена клечка, което е голям дяволък и на ухо, а учениците от Английската превеждат текстовете и групите свирят до откат омагьосани от новата вълна.

Личо разказва, че няма професионална китара. И заедно с Роби и Геша решават сами да си направят инструменти. Намират форма на „Фендер“ и баща му, който е дърводелец, им изрязва тялото. След това те сами си слагат грифовете. За да съберат пари за оборудването, се хващат да работят по строежите. Така се тръгва към рока с трудно начало, но огромно желание. В България тази западна и „упадъчна“ музика не се толерира от властите.

Незабравимо събитие в онези години е гостуването в Пловдив на шведите Джейн Сверт и рок-групата „Северните тигри“. Любителите на рока в града изпадат в екстаз от изпълненията им и милицията не може да ги укроти по друг начин освен да ги налага с палки. Рокаджиите с носталгия си спомнят, за времето когато са свирили в емблематичното пловдивско вариете в Панаира, бившата палата на химията. То стартира през 1971 г.

По-късно от 1972 до 1978 г. вече е зала „Спектър“. Страхотно място за свирене. Старите любители на рока още помнят различните групи, които изправят на крака 2000 души лудеещи до откат. Помни се и онова страхотно парче на „Пърпъл“ – „Лейзи“, което Личо свири с бандата си и кара публиката да дивее.

В тази палата всички групи дават най-хубавите изпълнения в живота си, и като свирене и като емоция. Какво ли не правят властимащите – спират тока, режат кабели, стрижат дълги коси, но иначе когато е Великден се молят на музикантите да свирят до безкрай, само и само младите да не тръгнат към църквите.

Пловдивските рок-музиканти са част от почти всички популярни български групи от онова време и са фактори в тях.

Някои от най-емблематичните имена на рокендрола в Пловдив са: Личо Стоунса (Илия Караянев), соло китара. Свири при Емил Димитров в „Синьо-белите“, оркестър „София“, с Лили Иванова и групата и „Макове“, с Митко Щерев и „Диана експрес“, Иван Пеев и „6+1“, с Маргарита Хранова, Богдана Карадочева и Стефан Димитров, Борис Годжунов, група „Тангра“ и в други групи които прави в Пловдив и чужбина; Георги Господинов – Чоко, саксофонист, свири в групата „Динамит“ и при Лили Иванова; Георги Алаинов – Алаина, китара, свири с всички големи изпълнители и много групи у нас, основател на групата „Лъч над звездите“; Иван Димитров – Ванко Филибето китара, софиянци му лепват прозвището Филибето. Свири с Емил Димитров, с група „Импулс“, „Балкантон“, с Леа Иванова; Стефан Костов – Тето, вокал. Пее с бандата на Личо, които забиват парчета на „Ролинг Стоунс“. Тето достига невероятни висоти с гласа си. Той е идол на пловдивските младежи от 60-те и 70-те; Светлозар Нецов – Заро, бас китара. Работи с Личо, Тето, Маргарита Хранова. Голяма част от кариерата му е минала в чужбина; Николай Балинов, бас китара. Свири с Личо в група „Мат“, после в Швейцария с група „Бриз“, след това пак с Личо, Богдана Карадочева и Стефан Димитров на кораб между Финландия и Швеция, с група „Вариант Б“; Кирил Григоров, соло и бас китара. Свири в „Макове“ при Лили Иванова; Едуард Закеосян – Еди, бас китара. Свири с Камелия Тодорова, Борислав Грънчаров, Борис Годжунов, в чужбина с Митко Кантариона и Геша в групата „Ню Флейм“; Иван Енев – Ванкиша, барабани. Работи с Лили Иванова и „Макове“, с оркестъра на Богдана Карадочева, „Студио В“, „Балкантон“, оркестър „Пловдив“, в Норвегия, „бели, зелени и червени“, печели наградата „Най-добър инструменталист“ на фестивала „Тракийска лира“ в Ст. Загора; Чавдар Георгиев – Чарли, бас китара. Свири в Норвегия, Финландия, Дания; Аркадий Гайдов, барабани. Свири в групата „Лъч над звездите“, с много формации, български звезди и в чужбина; Емил Вангелов, барабани; Тодор Карагяуров, барабани; Никола Врачев, клавир; Георги Димитров – Геша, китара, прекрасен човек; Борис Бозуков – Борето, барабани. Убийствен шоумен; Роберт Стоянов – Роби, бас китара. Напуска България и постъпва в чуждестранния Френски легион. Луда глава, днес живее в Марсилия; Никола Бусаров – Кольо Бусара, бас китара. Свири с Леа Иванова, в чужбина прави групата „Пет диаманта“, която е една от най-успешните формации на вън; Янчи Айвазов, пиано и вокал; Любомир Тилев – Любо овцата, клавир; Веселин Костов – Вуйчото, саксофон; Найден Чернев, бас китара; Стефан Раев, пиано; Иван Ноев, пиано; Ваньо зъбара, китара, страхотен китарист; Емо Кюртата, китара; Петър Цеков, бас китара, клавир и др.

 От „Енциклопедия на Пловдив“, автор Божидар Тотев