Когато чуем за Родопите, мислите ни рисуват магични пейзажи, на които очите не могат да се нагледат. Шарените “черги” на планините, живописните язовири и мирисът на шишарки, горски ягоди и боровинки, са само малко от нещата, които ни предлага дестинацията.

Да не забравяме и за приказните родопски селца, в които откриваме гостоприемство, уют и спокойствие. Едва ли има българско сърце, което да не трепне от мелодията на родопска песен, а какво е родопската песен без гайда? Та това е човек без душа. Има ли гайда и песента добива втора душа...

В следващите редове ще ви представим две обаятелни българки - горди като планината и поели тайните на вековете. Това са сестрите Аника и Каролина Романови, които често биват наричани диамантите на Родопите, а празникът без тях не е празник. 

Двете родопчанки са на 20 и 21-годишна възраст и родом са от с. Старцево, община Златоград. Имат си и брат, който е по-малък от тях - на 16 години. В момента едната от тях - Аника, изучава Българска и английска филология в Пловдивския университет, а сестра й Каролина учи Етнология в същото учебно заведение. 

Момичетата са закърмени с родопската песен, през целия си живот пеят по концерти и фестивали с Фолклорните самодейки състави от родното им село, а тази година бяха сред най-одумваните и атрактивни гости на Роженския събор, където спечелиха първо място за автентична носия.

"Всичко, което правим, е заради любовта ни към нашето село, към Родопа планина и към България", разказват сестри Романови. 

Какво още споделиха за себе си и своя живот Аника и Каролина прочетете в интервюто:

- Разкажете ни за родното си село Старцево?

- Село Старцево се намира в община Златоград, област Смолян. Смята се, че Старцево е най-старото селище в региона. В землището на селото е и местността Белите камъни, където са намирани следи и останки от живот на древните траки. През селото е минавал и важен римски път. Днес село Старцево е най-голямото село в района, както и едно от най-големите в цяла България. Хората от селото спазват и до днес древни традиции и обичаи, предавани от поколения на поколения.

- Откъде произлиза вашият род?

- Родът на баща ни е от с. Ерма река. Родителите на дядо Роман, бащата на баща ми, починали много млади и оставили петте си деца на грижите на вуйчо им от майчина страна. Нейният род бил от  Старцево и за това децата били преместени да живеят тук. Родът от страна на майка ни е много стар. Нейният дядо е роден през 1871 г., преди Освобождението. Той има 4 сина и 3 дъщери, като тя е най-малката му внучка. Поради общуването и с по-възрастни хора през целия си живот, майка ни е наследила и запомнила толкова много за селото, обичаите и носиите.

- На кого сте кръстени и откъде идва фамилията Романови?

- Аз, Аника, съм кръстена на баба от майчина линия, сестра ми е кръстена на баба от бащина страна, а брат ми е кръстен на дядо Роман. Нашата фамилия идва от нашия дядо по бащина линия.

- Вие впечатлихте с косите и носиите си на събора Рожен 2019! 

- В цяла България, във всеки един регион или село, заплитанията на косите са различни. Косичниците, които са наплетени на нас, се наричат "наплитане с рупове“ и "Наплитане с Кальеме“ и са специфични само за две села в България - Старцево и Ерма река. Стремяхме се да направим всичко така, както е било преди, и за това сме събирали коса в продължение на няколко години: в тях има както заплетена коса на жените от рода ни, така и специална коса за наплитане, която е по-лека и придава обем и дължина на плитките, защото е много важно за жените от село Старцево да имат дълги и гъсти коси. Сплетоха и добавиха украшенията две наши лели, които също като млади са били сплитани и знаят как да направят всичко така, както трябва. Всяко нещо си има специален брой и място, както и предназначение. Общото време за наплитането на косите и на двете ни е 14 часа.

- Какви емоции остави у вас националното фолклорно събитие?

- За родопчани е традиция посещаването на Роженския събор. Нашите баби и дядовци са участвали в него, още когато са били млади. За цялото семейство Националният фолклорен събор на Рожен остави един незабравим спомен. За нас беше огромно щастие да присъстваме на това мащабно събитие отново и да представим носиите на нашето село. Горди сме, че сме деца на Родопа планина и за това песента по поляните, гайдите, настроението на хората, автентичността и самата атмосфера на събитието са ни толкова близки и любими, а емоцията, която имаме там е несравнима.

- Кога за първи път посетихте Роженския събор?

- За първи път посетихме събора през 2015 година. Още тогава останахме очаровани от това място и магията, която то носи. Очаквахме с огромно нетърпение да го посетим отново!

- Колко на брой автентични носии имате в гардероба си и коя от тях ви е любима?

- Не сме броили елементите в действителност, но бихме могли да кажем, че имаме запазени поне по няколко пълни комплекта от всички варианти на носиите в село Старцево. Като сметнем, че елементите на носиите в село варират от пет (работната) до над 20 елемента (невестинската), можем смело да кажем, че имаме запазени над 100 елемента. Най-любими са ни невестинската и моминската празнична носия, които са ни наследство от прабаба ни.

- С какво се занимавате в момента?

- И двете работим като аниматорки в детски център и учим в Пловдив.

- Участвали ли сте в конкурси и печелили ли сте награди? Какви?

- Участвали сме в три конкурса за автентични носии. Първият е в Регионален исторически музей ,, Стою Шишков“: Ревю-спектакъл: Магията на традиционната родопска носия през 2016г. Тогава невестинската носия от Старцево, както и работната, представени от Аника, спечелиха първо място. След това на конкурса за автентични носии на Фестивала на фолклорната носия в Жеравна отново Аника спечели I място за автентична женска носия. И третото ни и най-скорошно участие беше на Националния събор на Рожен, в проведения за пръв път конкурс за автентична носия. Там Каролина спечели I място за автентична женска носия, като представи моминската празнична носия от Старцево.

- Имате ли народна песен, която ви е на сърце?

- Ние сме закърмени с родопска музика. Цял живот участваме по празници, събори и фестивали. Това ни е научило да обичаме толкова много фолклора и българската народна музика. Освен семейството ни, огромна заслуга имат и преподавателят ни по музика в училище СУ ,,Св. княз Борис I“ Румен Контилов и хореографката Мария Контилова, които ни разкриваха красотата на българското фолклорно изкуство и ни учеха да го съхраняваме и ценим! Любимите ни песни са ,,Заспало е челебийче“ в изпълнение на великата Радка Кушлева и ,,Расти ми, расти, чорешко“ в изпълнение на неповторимия Веселин Джигов.

- Какво обичате да правите в свободното си време?

- Каролина е почитател на фотографията и киното от малка, а аз Аника обичам да правя мънистени накити, да чета и се уча да бродирам.

- За какво мечтаете?

- Аз се надявам след като завърша да се върна на село и да уча децата, да им предам своите знания и да им дам частица от огромната ми любов към България! Сестра ми Каролина мечтае да пътува и да обиколи света, като разпространява знанието и любовта си към България и зад граница!

- Как те викат?

– Алтъна –ясно рече родопчанката и погледна право в очите му. А хубава беше… Имаше нещо кораво, непокорно в тъмните й очи. Като буен кон, придошла река и разкъсана зора. Друга не би посмяла право в очите да го погледне, все навеждаха чело момите. А сега едно момиче, неусетило се още жена, да кръстоса поглед с него...Откъде се взе тая горда хубост и тоя дързък пламък? И на що отгоре? Опали го. Да речеш да е богата, да е лична, пък то… Пастирски живот живяла, от изгрев гръб превила. А гледа сякаш е съща Царица. До коляното на Господ ли е седяла?

Из " Алтъна", Ивелина Радионова