Случайно или не, на Световния ден на джаза, изключителният Васил Петров ще отпразнува и своя рожден ден с голям концерт в Plovdiv Event Center на 30 април от 20 ч. В празничния ден маестрото отговаря на въпросите ни за любовта към музиката, за вдъхновението и хобито му да рисува.

 - Както се казва, Господ си знае работата. Всеки един от нас е предназначен за нещо в този живот. Аз мога само да се радвам, че на мен ми е било отредено да си изкарвам хляба с нещо, което толкова много обичам.

 - Освен че сте един от най-известните български джаз изпълнители, вие сте и художник. Как се рисува джаз? 

 - Вдъхновяват се взаимно. Те са много близки изкуства. Въпреки че изглеждат диаметрално противоположни, живописта и музиката са много близки изкуства. В музиката имаме като изразни средства 7 основни тона, толкова са и основните цветове в рисуването. Както имаме 5 полутона в музиката, толкова са и в изобразителното изкуство.

 А как се рисува джаз – с любов към музиката и живописта. Лично аз тенденциозно си създавам един условен рефлекс.  Когато рисувам (дори и когато чета го правя) и слушам някаква музика, след това винаги се сещам за музиката, когато гледам картината и обратното, сещам се за музиката винаги, когато гледам картината.

Но моят интерес към живописта е чисто като хоби. Аз не съм професионален художник и нямам ценз за това. Правя го изцяло за удоволствие.

 - Веднъж попитали Луис Армстронг „Какво е джаз?“, а той отговорил: “Какво е джаз? Човече, ако питаш, никога няма да разбереш". Вие как бихте отговорили на този въпрос?

 - Джазът е много събирателно изкуство. Роден е в Съединените щати, но се е оформил от много и различни примеси и музикални течения цял свят. В общи линии музика от цял свят е съдействала за формирането на жанра. Ако търсим академично определение, то ще е звучи горе-долу така: европейски танцов фолклор и афроамерикански ритми като основа, към които са добавени много примеси от други фолклори, от други световни музики…

Лично според мен е много трудно да се характеризира джазът. Той е едно хомогенно съединение.

 - Джаз музиката е една необятна вселена. Кой са вашите любими изпълнители и изпълнения?

 - Примерите тук са много - и от миналото, и от настоящето. Има много изпълнители, които ме вдъхновяват – Франк Синатра, Тони Бенет, Марк Мърфи, Ал Жиро…

Още като дете чух "Breakin' Away" (1981) на Ал Жиро, които имаше няколко награди Грами. Но през годините е имало много велики изпълнител, които са ме вдъхновявали. И чрез тяхната музика съм черпил информация и внушения.

 - С кой изпълнител, останал в историята на тази музика бихте искали да се срещнете, ако беше възможно и какво бихте му казали? Ал Жиро ли бихте искали да срещнете?

 - О, не само Ал Жиро. И Франк Синатра и много други. Нямам представа какво бих попитал някой от тях. По-скоро си мисля, че в процес на разговора ще се родят много и най-различни въпроси, които ме вълнуват.

 - А кои са любимите ви изпълнители извън джаза?

 - Съвременният джаз се е разпрострял и в много други модерни стилове. Съответно изпълнители, които са определени от широката публика като поп или рок‘енд‘рол, всъщност имат в музиката си и джаз елементи. Така че те не са съвсем извън жанра. Но много харесвам Стинг, групата Тото, Майкъл Бубле, Майкъл Бенц, Лайди Гага, която от поп кариера, направи джаз кариера с дуетите си с Тони Бенет. Със сигурност изпускам да спомена доста имена. 

 - Изнасяте концерти по целия свят. Коя според вас е страната, в която джазът е най-обичаната музика?

 - Навсякъде по света има публика за джаза. И в Близкия, и в Далечния изток, Европа и Америка са ясни. Джазът се разпространява все повече и се превръща в едно много особено явление. Ако погледнем назад във времето, джазът някога е бил комерсиалната музика в рамките на забавния жанр. Преди рок‘енд‘рол е имало суинг и джаз. Но джазът дава началото както на него, така и на много други стилове музика, които с годините се разклоняват и оформят като самостоятелни с определени черти. А сега се наблюдава интересното явление, че те се събират, започват да се връщат към джаза. Което от своя страна означава, че има търсене и съответно има публика.

 - А къде е мястото му на родната сцена?

 - Определено в България има голямо завръщане към джаз музиката. Почитателите му непрекъснато се увеличават и спокойно би могъл да се нарече любима музика на много хора. Но тук вече ще трябва да говорим и за поджанрове, защото отделните хора харесват различни видове джаз. Но както казваше Милчо Левиев: "Няма лоши стилове, има кадърни и некадърни музиканти".

 - Имате ли си любима случка от вашите турнета в чужбина, която е останала завинаги в съзнанието ви.

 - Имам, да. Дори са доста. Имах една покана за рожден ден в Галата Тауър в Истанбул. Рожденикът беше българин, но в заведението имаше хора от 13 националности. Дори на отделните маси имаше флагове, за да се знае съответните гости към коя от тях принадлежат.

Имаше изпълнител, който за да забавлява публиката от всяка националност, изкарваше на сцената по един човек и го караше да изпее нещо. Всеки трябваше да си избере песен, която да изпее заедно с него. Когато дойде ред на българската компания, той попита кой ще се престраши да изпее нещо. Всички посочиха мен и съответно аз излязох. Но като се качих на сцената, си направих шега и му казах, че много се притеснявам, а той започна да ме успокоява, че ще ме предразположи и ще ми помага през цялото време докато пея…

Аз му отговорих, че щом е така вече не ме страх. Пита ме коя песен искам да изпея и като чу “Shadow of your smile”, започна да ме увещава, че това е много трудна песен, пита ме ще се справя ли… Ще се опитам, казвам аз.

Без да исках се изпуснах, посочвайки тоналност на оркестъра, в която искам да пея, а той ме погледна озадачено. И като започнахме да пеем, разбира се, стана ясно, че се шегувам с него.

Той ме пита, защо не съм му казал, бил съм го злепоставил. А аз му отговорих, че не ме е питал. Оказа се, че разиграхме шоу на човека, който беше там да ни забавлява.