Подобно на много артисти по света, неговият живот се променя значително заради Covid 19. Ричард Клайдерман – един от най-известните пианисти от последните няколко десетилетия прекарва голяма част от живота си на сцената, но обстоятелствата около световната пандемия неизбежно засягат интензивния му концертен график. Ето какво разказва легендарният музикант за ежедневието си през изминалите месеци на ограничения. „Дължа всичко на музиката и от 20-годишен съм постоянно на път. Преди не ми се беше случвало да прекарам във Франция повече от 3 седмици, а сега останах цяла година в една и съща държава“, казва музикантът с усмивка.

Ричард Клайдерман пристига у нас за два концерта пред българската публика с участието на Оркестъра на Класик ФМ радио. Виртуозът на клавишите ще гостува за първи път в Пловдив на 29 май от 20:00 ч. в зала „Колодрум“, а концертът се реализира с финансовата подкрепа на Община Пловдив.   

За концертите в двата града ще бъде осигурен специален роял с дължина 275 см. (9 фута), според изискванията на артиста. Великолепният инструмент от реномираната марка Steingraeber & Söhne е чисто нов и ще бъде доставен дни преди събитията от Виена.

Ричард Клайдерман стъпва за първи път на българска сцена още през 2000-та година. До сега той е изнесъл общо 14 концерта у нас - 8 в София, 4 във Варна и по един в Русе и Велико Търново. През 2018 г. у нас бе излъчен документалният филм „Да свириш Аделин“, заснет от екип на БНТ, в който музикантът разказва за своя път към голямата сцена и за цената на успеха.

Ето какво сподели още артистът за живота си по време на  локдауна. „Подобно на повечето хора по света, гледах много телевизия и твърде често предаванията по новинарските канали обсъждаха коронавируса, ситуацията в болниците, ваксините, въобще всички говореха само за Covid“. Но прочутият изпълнител се чувства късметлия за това, че може да се отдаде на свиренето всеки ден с часове, без да се съобразява с напрегнатия график на турнетата. Именно пианото му помага да преодолее първоначалния стрес около разпространението на заразата. Другите му основни занимания са филми, книги и тренировки. „Успях да гледам филми, за които не намирах време преди, слушах  албуми, които никога не съм имал време да слушам. Така че за известно време беше доста полезно за мен да бъда ограничен, защото успях да направя неща, които иначе моят график не позволяваше да правя. Отделих много време на четенето. Обичам да чета биографии на известни музиканти, актьори, певци, телевизионни водещи. Освен това използвах и моя кростренажор за тренировки, за да остана в добро физическо състояние.“

Много емоционални за изпълнителя са и срещите с близки хора, които след месеците на строги ограничения може да направи. „Когато ни беше разрешено да излизаме извън Париж, посетих майка ми в нейния дом, който е на около 100 км. извън града. Обикновено, това е доста трудно за мен, тъй като съм много зает. Сега бях много щастлив да мога да говоря с нея и да я видя. През тези месеци я посещавах  колкото се може по-често“, споделя пианистът. 

От почти една година Ричард Клайдерман се радва и на своя домашен любимец. „С жена ми много искахме да си имаме котка. Взехме я миналия юли и решихме да я кръстим Виланел. Така, сега тази котка е близо до мен всеки път, когато свиря на пиано. Понякога се качва на пианото, на клавиатурата или на стойката за ноти. Мисля, че й харесва да живее с моето пиано, с изпълненията ми. В момента тя е най-добрата ми публика“, смее се артистът.

Клайдреман използва активно времето си за подготовка и на нови пиеси и аранжименти. Той прави своя клавирна версия на „Валс на цветята“ от Чайковски, а също и на прочутия „Радецки марш“ от Йохан Щраус-баща. Изпълнителят подготвя нови редакции на някои от най-големите си хитове - „Балада за Аделин“ и „Спомени от детството“, които българската публика ще може да чуе на предстоящите концерти.   Пианистът реализира и записи, които трябва да бъдат издадени на компактдиск през ноември 2021 г. „В студиото всички трябваше да сме с маски, но все пак това е начин да защитим здравето си“, казва прочутият  музикант.