Тe са млади, добре образовани и имат добра професия. Но предпочитат свободата, вместо някое добре устроено работно място. Обръщат гръб на консуматорската култура и тръгват след мечтата си. Някои прекосяват континенти в търсене на великолепен кадър или нов животински вид,  други се избират страни, в които най- елементарните удобства на цивилизацията са лукс, трети завършват престижни университети, но се връщат в България, за да работят тук. Новата рубрика "Различните млади" ще разказва за тези българи.

 Изключително трудно ми е да се завърна обратно в града след подобно приключение. Природата на Отечеството ни и идеята за всеобщо българско обединение лежат на сърцето ми и това не остава скрито!

Благодарим на Бог за възможността да ходим по земите български! Неизмеримо благодарни и истински щастливи сме! Тези два дни бяха неописуема емоция! Спасение. Вдъхновение. Пречистване...

Що за радост е това да имаш достъп до такава велика и магична живописна Природа - спиращи дъха гледки, буйни реки и сгушени поточета, високи върхове и чудати пътеки...?!

Тази земя е Дар! И този дар ни е завещан от нашите Деди, тъй че, за да продължаваме да се наслаждаваме по най-дългия и благоприятен начин, имаме отговорността да я пазим, почитаме и обгрижваме; да бдим със зорък поглед на нея. 

Тези думи не са написани от някой от възрожденските ни автори, нито от хъшовете, лелеяли за българското Освобождение и Съединение.  Те са част от пост във фейсбука на 26.годишния пловдивски инструктор по фунционален фитнес Стоян Стоянов.  Макар, че преките му усилия му са насочени към подобряване на физическата форма на хората, с които тренира, младият мъж е приел за своя кауза да се грижи и за духовното порастване не само на себе си, но и на своите приятели и близки.

„Животът започва там, където зоната на комфорт свършва” казва Стоян. Той започва да бяга от своята зона за комфорт още като дете, занимавайки се с различни спортове. А целта му винаги е била да прескочи границата на собствените си възможности. Като всяко момче започва с футбол, но след това се пали по уличния фитнес. С приятелите си обикаля училищните дворове, където прави „кофички”, „набирания”, „коремни” .  Момчетата правят собствен отбор, с който участват в десетки състезания по стрийт фитнес, изпробват късмета си и в „България търси талант”. „Целта ни бе да популяризираме уличния фитнес” разказва Стоян. Участва като консултант в изграждането на много от фитнес площадките в града. 

Пресичайки неведнъж границите на физическите си възможностите  обаче, той разбира, че след тях започва цяла необятна вселена от познания. 

Спира да тренира в продължение на две години и започва да се занимава с духовни практики. „Четях, обикалях, търсих скритите познания. Дадох си сметка за матрицата, в която всички живеем, но едновременно с това осъзнах, че няма как да избягам напълно. Открих много нови неща за себе си.  Докоснах се до голяма част от потенциала си” спомня си Стоян.

Връща се в залата, където продължава да тренира. Става част от екипа на Спас Делчевски в PowerFit и работи с част от клиентите в клуба. „Хората, с които работя, търсят не само физическо натоварване и добра фигура, но и контакти, присъствие, обмяна на енергии, общуване”  казва Стоян, който е завършил психология.

„Сега има много възможности, много информация Много млади хора се самообразоват. Други искат да променят нещо в себе си, но не знаят как. Не се интересуват от самия процес, а от крайния продукт” казва той.

Съжалява, че този начин на мислене често се предава от родители към деца и децата растат много разглезени.

Болната му тема е здравето и физическото възпитание при децата. Категоричен е, че трябва да се промени системата на физическо възпитание в училищата. „Самите учители по физическо са с изключително ниско самочувствие и това руши целия процес. Трябва да има повече и различни часове . А и самата система трябва да е структурирана така, че и родителите , и децата да са наясно, че тези часове са полезни за здравето и физическото развитие на малчуганите, а не просто да му купят анцунг, за да отбие номера. На децата трябва да им е интересно, забавно, да спортуват заедно. Там се изграждат и умения  и характери” казва треньорът.  Скептичният и безхаберен подход, подценяването на физическото развитие на децата, ще са трагични за нацията, смята той.

За себе си казва, че не знае какъв иска да стане като порасне, но едно от желанията му е да стане учител по история. „Историята, която се преподава в училищата е преиначена, изопачена. Трябва да се говори реално за реалните събития в историята ни. Ако самите родители не се интересуват и предават си манипулираната история, която те самите са изучавали , няма как да събудят интереса у децата. Процесът е много тежък. Темата е много болна. В този вид, историята която изучават децата, не е достатъчна те да наберат инерция, която на по-късен етап да им помогне да съграждат икономиката и културата на страната ни. В момента системата е такава, че демотивира , разгражда и разделя. Ние не познаваме историята си, постоянно ни се обяснява , че сме малки и незначителни, в ъгъла на Източна Европа. А на практика ние сме по-големи от доста западни развити страни” казва младият мъж.

Свободното си време Стоян прекарва в планината, като води групи , откривайки им скритите послания на различните български планини. „Когато си там горе, а пред очите  ти е безкрайната шир,  това величие, няма как да ти трепне нещо. Като чуеш гайда, като спреш да поговориш с хората, които са далеч от суетата на големия град.  Когато усетиш тази любов в сърцето си, съм сигурен че няма да си хвърлиш фаса през прозореца на колата, да бъдеш безотговорен, да се отнасяш грубо с хората. Връзката с природата може да е началото една твоя лична трансформация, която да ти даде спокойствие и смирение, за да не се вълнуваш от дребните и незначителни проблеми” казва треньорът.

Според него любовта към планината и българските традиции, съхранили народа ни, са неразривно свързани.  Казва, че всяка планина дава различна енергия. Визуализира ги по различен начин.  „Родопа планина си я представям като  блага старица със забрадка, готова да ти разкрие тайните на лековитите треви. Рила е стройна девица, чиста и сдържана . Пирин го приемам за 18- годишно момче, смело, безразсъдно, готово да покори света. Балкана е като баща на 40- 50 години, с мустаци, як силен , могъщ. Най- силна е връзката ми с Родопите. Тази планина е много ценна на нас. Тя пази най- древната ни история” завършва Стоян.