Те са млади, добре образовани и имат добра професия. Но предпочитат свободата, вместо някое добре устроено работно място. Обръщат гръб на консуматорската култура и тръгват след мечтата си. Някои прекосяват континенти в търсене на великолепен кадър или нов животински вид,  други се избират страни, в които най- елементарните удобства на цивилизацията са лукс, трети завършват престижни университети, но се връщат в България, за да работят тук. Новата рубрика "Различните млади" ще разказва за тези българи.

Повечето хора смятат, че за да пътуват до различните краища на света са им нужни много, много пари и месеци организация. Пловдивчанката Александра Караджова може да ги разубеди само за няколко минути и в подкрепа на тезата си да ви покаже няколко филма, която тя е направила , пътувайки до Исландия, Индонезия, Хавай или Фальорските острови.  „Искам да обиколя целия свят и да заснема всеки момент по пътя си и нищо не може да ми попречи да го направя”, казва 21 –годишното момиче.

Само преди 2 години Александра завършва Езикова гимназия „Пловдив” и като повечето от своите съученици поема към Европа. Следва по-скоро желанията на родителите си, отколкото своите и записва архитектура в университета OWL в малкия германски град Падерборн. 

„Още от основното училище на мен ми бе втълпявано, че трябва да стана архитект и накрая почти бях успяла да повярвам” казва Александра. Тя рисува добре, има отлични оценки в гимназията и не среща никакви затруднения при кандидатстването. Влизайки в университета обаче момичето, чиято фантазия гради футуристични сгради ала Заха Хадид, се сблъсква със суровата действителност.

„Образованието няма нищо общо с начина, по който си го представях. Например, когато получим задача да правим проект по дадена тема, на всяка проверка професорът орязва голяма част от идеите и в края на семестъра това, което предавам няма нищо общо с това, което съм искала  да направя” казва Александра. След спокойния живот в България, бързо й се налага да „порасне”, тъй като й се налага сама да се справя с неща, за които доскоро са се грижели родителите й.  Но битовите проблеми са последна грижа на младото момиче, което не се чувства щастливо сред консервативните германци. „В Пловдив имам страшно много приятели, хора, които обичам и се разбирам само с поглед. Тук се чувствам пълен аутсайдер, постоянно съм депресирана” признава Александра. 

Но тя е прекалено влюбена в живота, за да се остави на депресията и си връща към хобито си от ученическите години – фотографията и снимането на видеа. Докато е в гимназията, момичето е стипендиант на фондация "Нота Бене" като инвестира  стипендията си във фотографска техника.  Докато снима Ню Йорк от хеликоптер,  осъзнава , че това е едно от нещата, които иска да прави. Емоцията от пътуването й е запечатана в първото филмче от поредицата „Lost in New York”.  

Следва пътуване до Исландия, където тя попада на друга планета. Снима глетчери, ледени пещери , вулкани водопади, снежни равнини и зелени полета. Потапя се в магията на земята от лава и лед и част от нея остава там завинаги.

Тя се „изгубва” в Исландия, но там я намират от туристическия борд на Фарьорските острови и я канят да направи рекламно видео за скандинавските острови, които не са сред най- популярните туристически дестинации. Камерата й запечатва приказни пейзажи и страховити скали, в които се разбиват огромните вълни на бушуващия океан.

„Прекарах една седмица сама там и беше наистина неповторимо преживяване” разказва Александра. Същата година тя успява да стъпи на 3 континента и да посети 9 държави.

В Инстаграм младата дама има 2 000 последователи, които с удоволствие и нетърпение чакат поредното й „изгубване”.  Но тя все още не е сигурно дали иска да се нарече инфлуенсър. „При нас в България , тази дума има доста негативен оттенък. Може би защото някакви безсмислени хора правят безсмислени реклами. Когато имаш много последователи, трябва да си изключително отговорен и да знаеш , че всяко твое действие или дума , може да сложи отпечатък върху живота на много млади хора с неизграден характер” казва пловдивчанката.

Прави паралел с конференция на в Канада, където тя  среща инфлуенсъри – пътешественици  с милиони последователи. Там се запознава с „идола си” Сам Колдър , който има 12 милиона последователи на профила си в мрежата, в който пуска снимки и филми от различни дестинации. „Тези хора не са просто пътешественици. Всеки от тях има мисия и кауза, в която е последователен. Например Сам Колдър бе направил филм за носорозите в Африка, които вече са изчезващ вид , тъй като бракониери ги избиват заради рога им, който на Изток се смята за виагра. И единственият начин да бъдат спасени, е да им се направи операция и рогът им да бъде отстранен, за да не бъдат убити. Други правят филми за замърсяването на океаните, за въздуха, за глобалното затопляне. По света има много проблеми и първата крачка за тяхното решаване е да започне да се говори за тях” казва Александра.

Преди броени дни младата пловдивчанка публикува и последното си видео от Хавай. Там се включва с експедиция на морски биолози и плува с акули. „Пътуването е най- бързия и приятен начин да опознаваш света и да учиш.  При посещението си в Хавай научих много за света на акулите, как трябва да се държиш с тях, как да реагираш ако те приближат. Акулата е като лъва в саваната – тя е просто най- големият хищник в океана. И със сигурност не е там , за да яде хора.” Казва Александра. Тя признава , че островът , който наричат „земния рай” и е донесъл много нови усещания. „Там се почувствах истински свободна. Имах време за почивка и размисъл. За първи път можех да се събудя без план за деня” казва тях. Емоциите от пътешествието си тя запечатва в текста към филма.

Александра финансира пътуванията си като в свободното си от учене време работи като фрилансър , обработвайки видеоматериали, снима сватби, а понякога е и фотограф в дискотеки.

Въпреки, че мечтае да обиколи цялата земя, това , което Александра най- много иска е да се прибере в Пловдив и да живее в родния си град. „Натъжавам се, когато слушам коментари на мои съученици и приятели, които смятат да продължат живота си в чужбина. Вярно е , че тук в Европа животът е уреден и е много по–лесен от живота в България, но тук хората не спират да се оплакват. Докато в Пловдив, като вървя по Главната или се разхождам в Капана виждам усмихнати и щастливи хора. Атмосферата на града е уникална и аз не искам да живея на друго място” категорична е фотографката. Тя смята, че ако повече млади хора се върнат и обединят усилията си, държавата ще тръгне напред. „Истината е , че каквото и да направиш- в чужбина си никой. А в България можеш да бъдеш някой”  казва Александра, докато крои планове как да живее в любимия си град, следвайки мечтата си.