Млада пловдивчанка покори Киргизстан и представя свой личен документален филм за държавата след дни. Историята на Александра Караджова завладява още с факта, че тя е едва на 23 години, но събира в образа си на дете номад много талант, смелост, упоритост и любов към всичко онова, което природата може да покаже.

След като завършва английската гимназия в Пловдив, тя тръгва по света с обектив в ръка, за да покаже какво се крие на места, недокоснати от човешката ръка. Айя е записала в тефтерчето си с посетени дестинации Исландия, Индонезия, Хавай, Фарьорските острови и Кения. Последното и пътешествие я отвежда в Киргизстан, откъдето се ражда и нейната късометражна продукция „Киргизстан – земя на номади“, която ще се прожектира в Пловдив след броени дни.

Александра определя себе си по-скоро като видеограф и мислено се разграничава от така модерната напоследък професия „Инфлуенсър“. „Тази дума понякога е натоварена с негативен аспект, затова предпочитам да се определям като „разказвач на истории“ – споделя Айя.

През втората половина на 2021 година успява да пътува повече, макар за момента да се е установила в България за по-дълго. Преди пандемията тя е живяла в Германия, където изучава архитектура. Идването на пандемията ѝ се е отразило тежко в началото, най-вече заради невъзможността да пътува и опознава нови светове.

„Върнах се в България и имах моменти, в които ми беше трудно да приема какво точно се случва. Динамиката вече не беше същата. Впоследствие оцених и това да бъдеш на едно място с близките си. Скоро си говорих с мама, че живота не ни оставя време да се връщаме у дома при онези, които обичаме. Сега се радвам, че имам тази възможност“, споделя Александра.

Независимо от обстоятелствата тя решава да не изневери на навика си в началото на всяка година да съставя свой личен график е неща, които иска да постигне и места, които да посети. Част от тях е било именно пътешествието ѝ до Киргизстан.

„Напоследък задълбах повече в документалния жанр. В момента работя по четвъртия си такъв филм за 2021г. Имах желание да отида на място, което все още не е било обект на много интерес от фотографите. Киргизстан е именно едно такова поле за работа, където първоначалната ти креативност е на свобода. Там няма списък в 100 локации, които да посетим. Там сте само ти и природата“ , обяснява младата видеографка по повод избора на дестинация.

Разбира се, приключението и до „Земята на четиридесетте племена“ остава белязано от много необикновени истории, част от които тя разказа пред TrafficNews. Всичко започва с полет с прикачвания, като сравнително бързо стига до столицата Бишкек.

„Киргизстан прилича на застинал във времето. Много силно се усеща влиянието на СССР от преди години. Може би, защото и ние сме имали своето социалистическо влияние, не се чувствах толкова в непозната среда. Онова връщане с 30 години назад усетих по липсата на модерно строителство, старите коли, червените площади. Нещо, което не знаех е, че по-голяма част от населението изповядва мюсюлманска религия, а културата им е силно повлияна от други азиатски страни“, разказва Александра.

Всичко това обаче остава на заден план от едно друго особено усещане, което я привлича в Киргизстан. Айя открива, че този „стар“ свят, е пазител на това, което новото време поизтърка. Топлата гостоприемност. Затова и кратко казва: „Ако има едно нещо, с което ще запомня пътуването си, то това бяха хората“.

„В един от дните оставих всичко и взех със себе си филмовия апарат с черно-бяла лента. Тръгнах да обикалям из град Каракол. Беше ми останал само един кадър. На връщане видях една възрастна двойка, двамата стояха пред дома си. Представете си, там нямаше път и всичко беше покрито в прахоляк. Усмихнах им се и те на мен. Продължих си по пътя, но усетих, че трябва да се обърна. Видях как ми махат, за да се върна“, споделя пловдивчанката.

Когато отива при тях, открива, че снимката няма да бъде единственото общо между тях. Трудно разговарят на руски език, който тя не знае, но предвидливо научава разни изрази по пътя.

„Казаха ми – ела,сега, каним те на вечеря. Стаята им беше с килими по стените, масата нисичка, стоиш на пода. Нагостиха ме с картофи с телешко, което е тяхно традиционно ястие. И черен чай – много черен чай! Бяха много мили и после оставиха адрес си , за да им изпратя проявения кадър“, споделя Александра.

23-годишната дама разказва, че не е изпитвала притеснения от тясно общуване с хората там. Обяснява си това с усещането, че местното население много ѝ е напомняло на българите от селата:

„Водят по-простичък живот. Те са си добре и им трябва много малко, за да се усмихнат. Просто не са затормозени от 1001 неща, които са около тях“, анализира ги тя.

Александра продължава пътешествието си и стига до езерото Сонгкул, където спи в юрта на 4000 метра надморска височина. Посещава Каньона на забравените реки и Каньона на Марс, среща се с една от най-забравените професии от новото време – ловец с орли, чиято история ще се види и във филма.

Голямото вълнение покрай всичко случило се там ѝ помага много бързо да реши каква ще бъде концепцията на късометражния филм. Идеята се ражда едва за един следобед. После пристига и монтажът, който се случва за два дни.

„Освен всичко споменато дотук, посетих още един регион до Китай и в работилница за юрти. Филмът ще ви разкаже за всички тези хора, видяни през моите очи. Очаквайте едно документално заснемане на цялото приключение и какво преживях там“, разкрива Айя.

Премиерата на късометражния филм на Александра Караджова „Киргизстан – земя на номади“ можете да гледате с на 29 септември в Lucky Дом на киното от 18:30 часа.