На 1 април 1941 г . в Пловдив е роден Рашко Сугарев – писател. Завършва медицина в Пловдив през 1967 г. и работи като лекар в продължение на 4 години. Завежда окръжен психиатричен кабинет в Смолян (1968-1972).

След това, воден от силата на призванието си, тръгва по пътя на литературния труд. Редактор е в пловдивския алманах Тракия, в Дружеството на писателите в Русе, редактор е в издателство Народна младеж. Петнайсет години е редактор във Военното издателство Св. Георги Победоносец. Членува в Съюза на българските писатели. Той е преводач и пише новели, повести, разкази, романи: „Ние, праведните“ (1971); „Старшината и слънцето“ разкази (1973); „Дунавско хоро“ повест (1976); „Синева и сняг“ (1978); „Балада за князе“ разкази и повести (1982); „Отказ от наследство“ роман (1984); „Преображения господни“ роман (1988); „Светлината на онези дни“ новели (1988). Неговите произведения са преведени на немски, руски и чешки език. Носител е на редица литературни награди, между които и награда Пловдив за 1971 г. На негово име и в негова памет е учредена литературната награда за най-добър публикуван разказ „Рашко Сугарев“. От 1998 до 2007 г. се връчва в Пловдив, от Национален дарителски фонд „13 века България“. От 2008 г. насам церемонията по връчването на наградите се провежда в книжарница „Хеликон“ на бул. Витоша в София. Рашко Сугарев умира на 16 март 1995 г.

Из "Енциклопедия за Пловдив" от Божидар Тотев