Под длетото на Данчо Янаров дървото оживява и придобива душа. Старовремските сандъци, инкрустрирани с орнаменти, се превръщат в негов запазен знак през годините. Много от раклите, излезли под неговите пръсти, са кръстени с женски имена - Тракийка, Родопчанка, Мариана и др.

Други носят усещане за родния му град - Пловдив, Пулпудева, Тримонциум, Капана, Орфей. През юли дърворезбарят излезе с мащабна изложба в Етнографския музей в Пловдив, привлякла значителен зрителски интерес. 

"Дървото от онези материали, които си търсят твореца. Дървото не отива при когото и да е - то е чувствително и търси добрия човек и майстор, а Данчо Янаров наистина е прекрасен майстор", заяви на откриването на изложбата доц. Красимира Кръстанова от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Тя допълни, че от дълбока древност дървото се е смятало за свещен материал и е свързвало човека с бога. Известна е и поговорката: "Да чукаме на дърво - да не чуе дявола". 

Сред произведенията му освен ковчежета за женски накити, се срещат и сандъци за съхраняване на реликви и свещени книги. Други от раклите са предназначени за чеиз или спомени. 

65-годишният творец е наследява интереса към изкуството от дядо си. Още в училище в художествената паралелка той изучава обработка на дърво. Досега е посветил 45 години от живота си на изучаването на тънкостите на резбарския занаят. 

През 1977 г. е приет в Задругата на майсторите на народни художествени занаяти в Пловдив, като печели майсторска титла с изработката на пластично пано слънце.

Впоследствие три пъти е избиран за председател на Задругата. Данчо Янаров предпочита да работи с масивна дървесина от широколистни дървета - предимно орех, дъб и череша. Обковът и резбованите композиции са авторски. Твори в стила на резбованите старовремски мебели. Негови изработки се срещат и в обредни домове, автор е и на различни гербове.

От 1980 г. дърворезбарят прави марионетките на Кукления театър в Пловдив. Неговите произведения могат да се видят в занаятчийския център в Орешака, Троянска община. Поставил е досега над 20 изложби, като сред тях и в Полша, Чехия, Унгария и др. Показаните в Етнографския музей резби са събирани в продължение на 12 години в частната колекция на Георги Митев.

Артистът от Кукления театър Виктор Бойчев се е запознал с резбаря през 2000 г., когато търсел кой да изработи куклата на Пинокио за едноименната пиеса. "Янаров направи човечето с прекомерно дългия нос. Спектакълът е игран вече над 500 пъти и спечели много международни награди. По-късно изработи и красива кукла на Хамлет", отбеляза актьорът.   

Според него всяка кукла носи душа - душата на своя майстор. "Когато се появи нова кукла, актьорът дълго я гледа - проверява нейните възможности и търси начини душата на куклата да излезе", каза още Виктор Бойчев. "Във всяко нещо, което докоснат ръцете на Данчо, влиза неговата душа", заключи кукловодът.