Иван Тричков е аналитичен психотелесен терапевт, консултативен психолог, социален педагог. Завършил е консултативна психология в ПУ ”Паисий Хилендарски”. Специализирал е в Международна академия за развитие на културата и науката в Лугано, Швейцария. Работил е като психолог в ДДЛРГ, психолог към БЧК на телефон на доверието и ръководител на екип при оказване на психосоциална подкрепа при бедствия, аварии и катастрофи. Консултира жени, жертви на насилие и трафик. Работи с деца и юноши с девиантно и деликвентно поведение.

Потърсихме за коментар Иван Тричков във връзка с историята на пловдивчанка, която от години е подложена на обиди и скандали от страна на своя партньор.  

- Обикновено свързваме насилието с побой. Кои са другите видове домашно насилие, с които се сблъсквате в практиката си?

- Съществуват няколко вида насилие. Едното е физическото, което има много вариации и форми. Не само удрянето е физическо насилие, но също подбутване, подритване, дърпане за коса, замерване с предмети, плюене. Друг вид агресия е вербална или психическа – с говорене, обиди, подмятания, заключения и констатации по отношение на партньора. Човек може да се опитва да избяга от свое качество, което знае, че е негативно, но когато постоянно му се натяква, отсрещният му го вменява още повече. Това е, когато родителите казват на малкото си дете: Много си несръчен, не можеш да направиш това. Детето няма инструмент да отвърне по адекватен начин. След това, като възрастен, може да няма изградени инструменти да отвърне и това му се вменява едва ли не като някакво несъвършенство, като чувство за некомпетентност, което рефлектира върху самооценката и самоуважението на човека. А ниската самооценка е в пряка връзка с това да станеш жертва на някакъв вид насилие. Човек с добра самооценка, с добро себеуважение рядко може да бъде жертва. Това се постига, когато познаваш добре себе си. Знаеш си ресурсите – физически, интелектуални, духовни, материални дори. Ако се направи ретроспекция на хора, жертва на насилие, ще се види, че по-голямата част нямат финансова възможност. Повечето жени са се промъкнали заради богатството на някой друг и той разполага с тях като с някакъв предмет. Познавам такива хора, работил съм с подобни случаи в практиката си. Преди време при мен дойде една жена, много хубава, която беше семейна, но търсеше богати мъже, които й плащаха сериозни суми, за да бъде с тях. Естествено, тя беше принудена да търпи всичко за тези пари. В един момент мъж започна да иска неща, които на нея не й харесваха.

Вербалната агресия може да се изразява и в пасивност. Когато ме питаш нещо, аз да не ти отговарям. Това е т.нар. пасивно агресивно поведение, по-често използвано от жени към мъже. Обикновено жените мълчат, сърдят се и това е форма на насилие. Това е изнудване върху дадения човек да си промени отношението към другия. Когато не можеш да постигнеш нещо по нормален начин, се опитваш да го постигаш насилствено.

Много мъже държат жените си и във финансова зависимост. След пазар мъжът на моя клиентка й проверяваше касовата бележка – дали фактурата отговаря на покупките. И си прибираше рестото, дори да е 30 стотинки. Финансов тормоз е, когато контролираш жената за всеки изхарчен лев, когато й казваш, че няма нужда да си купи нещо, при положение че имате пари. Това е контрол, това е агресия.

Другата форма на агресия, която е доста модерна в момента, е т.нар. дигитална агресия – следене на съобщения, телефони. Миналата седмица клиентка ми разказа, че мъжът й си има много любовници, но нея не я оставя намира и постоянно й преглежда телефона. Това трябва да се регламентира. Телефонът е лична вещ. Жена ми вчера ме попита дали може да използва таблета ми. Отговорих й, че не може. Таблетът си е моя лична вещ – аз не ровя в нейния и тя няма да рови в моя. Някои хора използват новите технологии, за да контролират чрез тях жената до себе си. Използват насилие, изпращайки й заплахи под друго име, от друг профил, с цел да я стресират и объркат. Обърканият човек, обременен от страх, няма реалност и е лесен за манипулация. Без значение дали става въпрос за семейството, обществото или фирмата.

- Срещате ли се с мъже, жертва на насилие?

- Да. В моята практика имам доста мъже, жертва на насилие, в това число и сексуално. На тази тема не се говори, но съм консултирал и такива хора. Момиче, израснало при баща военен, научена на ултимативни начини на контактуване, среща мъж с 15 килограма по-лек от нея и с 10 сантиметра по-нисък. Един ден жената закъснява, мъжът я пита къде е била, а тя побеснява, че й държи сметка. Стига се до кавга, започват да се бият, тя го поваля на земята с цялата си тежест и го набива. Аз го посъветвах да бяга от тази жена, защото ще стане и по-зле. Той не ми повярва. Тя продължи да го бие в продължение на една година, след това започна и да го изнасилва. След време мъжът отново дойде и ме попита как съм разбрал, че ще стане по-зле. Просто е – нищо не остава дълго в застой. Тази жена няма как да се промени, след като не ходи на терапия. Това се отнася за всяка форма на насилие, без значение дали става въпрос за мъж или жена. Всичко е динамика около нас, като динамиката предполага развитие и в негативната сфера. Ако не се вземат адекватни мерки в едно семейство, когато има насилие, там ще има развитие в негативна посока.     

Мога обаче да дам и друг пример – жена с 3-4 деца, насилвана сексуално от мъжа си, бивш затворник. Той по цял ден гледа порно, а тя работи, за да изхранва децата. Вечерта тя се прибира уморена от работа, а мъжът й иска да правят всичко, което е гледал. Тя отказва и следва бой. Бой, колкото може да носи тази жена. Този случай беше много страшен. Впоследствие скрихме жената, той я нападна с пистолет, заплашваше я. Накрая тя замина в чужбина.

Между другото, в момента най-голяма е порно зависимостта. След това е хазартната, а на трето място са психоактивните вещества. Аз съм работил 8 месеца в терапевтична общност „Феникс”. Там идваха зависими от психоактивни вещества, но съм работил и с много хазартно зависими. Виждате, че цяла България търка билетчета – това е хазартна зависимост. Около 1 милион търкат, залагат или играят по казината. 300 000 са пристрастени към психоактивни вещества, близо 600 000 – към алкохол. Може би 90% от хората гледат порно – и мъже, и жени. Оттам идват много насилия по отношение на сексуалните взаимоотношения. Защото, гледайки, се вдига прагът на сексуалната възбудимост в този човек и става по-трудно да бъде удовлетворен. Това е като толеранса при алкохолиците. Един месец пие по 50 грама, след това трябва да вдигне на 70, после – на 100. Стига до половин литър и след това започва да го смесва с медикаменти. Същото става и със сексуалната зависимост и оттам с насилието, което рефлектира върху партньора. Първо ще поиска едно, може да я склони по някакъв начин, но след това иска друго. И накрая става страшно. Сексуалното насилие е много страшно – да те карат да правиш неща, които ти не искаш да правиш поради една или друга причина – физическа, психологическа, духовна, религиозна. За съжаление, за това никой не говори, тъй като някой има полза. В момента масово младите хората са импотентни и трябва да взимат някакви вещества, за да правят секс.      

- На какво се държи това?

- На това, че колкото повече гледаш, толкова повече ти се вдига прагът на сексуалната възбуда. И една обикновена жена (или съответно – мъж) вече не може да те възбуди. Това, което си гледал, ти е промило мозъка. И мъжът започва да търси нови партньорки, които ще му откликнат. Мъж и жена щяха да се сбият пред мен. Практикували суинг, сменяли си партньорите. И като скочиха: Аз те видях какво прави, на мен не го правиш и т.н. Скочиха, едва ги разтървах. Но те не разбират, че имат проблем със секса и по този начин, практикувайки суинг, не го решават, само го задълбочават.

- Как една двойка може да реши сексуалния си проблем?

-  Повечето проблеми в една двойка се решават с регламентирани отношения. Целият свят около нас е устроен по правила, въпреки че никой не ги обича. Но ако мина на червено с автомобила си, ще ме блъсне някой или аз ще блъсна пешеходец. Във всемира има правила – физически, химически, физиологически. Не може един млад здрав мъж на 30-40 години да стои години без жена. Не е нормално. Започват да се получавам аномалии, нарушава се една от нарцистичните потребности. Те са три нарцистични и две базисни потребности. Базисните са принадлежност, утвърждаване, които се получават в семейството. Следва сензорна – галене, гушкане, но хората почти не я практикуват. Хранителна – храниш всичките пет сетива. Но с какво ги храниш - дали съзерцавайки природата, или пред телевизора, включвайки канала след полунощ? С какво си храня слуховия анализатор, слушайки идиотска музика или симфонична, която одухотворява? С какво се храня в буквалния смисъл, какво слагам в устата си? Последната потребност е сексуалната. По принцип блокирана ли е някоя от тези потребности, това води до невротично състояние. Хората, които използват насилие, са невротици. И тази невроза трябва да се лекува. Има един кръг на насилника – когато се акумулира дадено вътрешно недоволство, той удря, напрежението се разтоварва, появява се чувство за вина, започва да купува подаръци, извинява се. Минава седмица-две, това вътрешно напрежение, което не е решено като проблематика, пак набира енергия и за най-малкото отново скача върху жената и я ошамарва.

Пак казвам – регламентираните правила в семейството са в основата на това да няма насилие. Например на мен не ми е приятно да ми пипаш дрехите и да ги подреждаш по твоя начин. Аз искам да си ги подреждам по моя начин, който за теб може да изглежда разхвърлян, но за мен си е добре. Пипайки постоянно моите дрехи и подреждайки ги – това също е насилие. Но ако твоят начин наистина е по-добър и аз съм психически зрял, мога да призная: Браво, бе, жена, чудесно го направи. Мога и аз да започна така да ги подреждам. Но ако човекът е незрял и психически обременен, с комплекси от малък, както са 90% от хората, може да каже: Няма да ми пипаш нещата. Защото това му напомня на гадната му майка, която ежедневно му е правила забележка да подрежда. И той проектира в жена си гадната си майка. За да няма насилие, човек трябва да се развива личностно и характерово. Но това остава на последен план в живота. Хвърлят се твърде много усилия за осигуряване на материалното. И се получава дисбаланс – имаме материални неща, но психически сме недоразвити и се караме за дреболии.

Също така основните конфликти идват от бягането от социалните роли, които имат мъжът и жената. Те са много размити вече и от там идва и насилието. В много семейства вече жената доминира. Имам един познат, който е на 33 години, а краката му треперят от нерви. Жена му печели 5 000 лева, а той – 1 500. Малко са си разменили ролите, защото, за да печели толкова, жената е много натоварена. Той кара детето на детска градина, взима го, поема част от женските задължения. А той е типичен мачо и това му идва прекалено. Разбира се, всечи човек има мъжка и женска част. Няма проблем мъжът да мие чинии, ако това му харесва. Но когато в него започнат да доминират женските черти, не е добре. От всяка една трудна ситуация има поне няколко решения, но ако хората спрат да бъдат креативни, връзката им зацикля. Когато единият се затваря в едната стая да си чати, другият гледа телевизия в другата стая – връзката е скъсана, нищо не става. Няма комуникация.

- Кога човек трябва да потърси помощ?

- Когато види, че нещата излизат извън нормалните взаимоотношения. Тоест, не е нормално един мъж системно да бие една жена или една жена системно да бие един мъж. Случи ли се 3-4 пъти в рамките на година, трябва да се вземат незабавни мерки. Трябва да потърси кризисен център, където ще получи нужната информация. Насилието в едно семейство започва тогава, когато думите „моля”, „благодаря” и „извинявай” ги няма. Изчезнат ли тези думи от комуникацията между партньорите, всичко е приключило. Понеже, както казахме, няма застой. Може да останеш в едно положение няколко месеца, но след това си или нагоре, или надолу. Ти избираш обаче накъде.

Мъжът, прибирайки се вкъщи, трябва да направи комплимент на жена си. Или да й подари цвете или нещо друго. По този начин той я утвърждава, кара я да се чувства принадлежна. Тя трябва да му отвърне подобаващо – „Благодаря! Радвам се, че не си забравил за мен. Много си досетлив, умен си, затова те харесвам!” Комуникацията трябва да зарежда хората с енергия, не да ги изтощава. Хората обаче не го правят, защото трябва да положат усилия, а по природа са мързеливи. И не искат да поемат отговорност за собствения си живот. Защото, за да поема отговорност, аз трябва да знам кой съм.