Как децата се адаптират към новите предизвикателства на пандемията COVID-19? Някой лесно, други трудно, а трети не успяват и развиват различни неврози и психически разстройства.

Опазването на психическото здраве на бъдещето поколение, което е изложено на една огромна трансформация в крехък период, изглежда да бъде една наднационална мисия. Как обаче да го направим? Какви са индикациите за проблеми у децата в условията на новия свят на ограниченията? И как би повлияла втора вълна на затваряне? 

За децата и изолацията говорим със специалиста Лили Барутчиева - клиничен психолог, психотерапевт, хипнотерапевт. Дългогодишна практика в работа с деца и възрастни, обучител за личностно развитие, специалист психология на влиянието. Ето какво коментира тя пред TrafficNews:

- Г-жо Барутчиева, как влияе локдаунът върху децата, а и тревогата, хаоса и на моменти истерията покрай пандемията?

- Първо искам да подчертая, че за всяко цивилизовано общество децата са и трябва да бъдат винаги приоритет. Затова тяхното здраве – и физическо, и психическо, винаги се разглежда с обострено внимание. Трябва да бъдем много отговорни към това как тези нови за всички нас времена и събития им се отразяват и по тази причина искам да започна с нещо конкретно и точно – хората нямат нужда да им се внушава още по-висока тревожност от реалната, децата – още по-малко. 

Наблюдавах процеса от самото начало, какви са  проявленията върху  учениците в началното, основното и средното училище. За всички ни беше абсолютната новост и импровизация, липса на алгоритми и пълна дезориентация. Но слава Богу всичко се канализира.

Децата са с различен личностен потенциал, съответно по различен начин им се отрази.  Най-голямо влияние оказа семейството и водещата  роля на родителя  като спомагателен елемент при възприятията и адаптацията на децата в различни условия на живот .  Особено когато  става дума за условия на принудителен домашен престой  в  присъствието на родителя.  При някои деца се отрази с отключване на симптомите на тревожни разстройства,  на други просто се адаптираха и справиха без проблемно. 

Много важно уточнение искам да направя и с това, че фактор е обезпокоителната  статистиката още преди пандемията - над половин милион деца у нас са с проблеми на психиката и  нервната система. Индикации са симптоми и данни на  забавено развитие, тикове, нощно напикаване, неадекватно поведение, трудно обучение, неконтролирани емоционални реакции. Както и редица лесно доловими, но и пренебрегвани отклонения на тревожност, потиснатост, затвореност, страх, трудно общуване, нежелание или невъзможност да учи, или пък гризане на нокти, скърцане със зъби, странни постъпки, избухливост, прикрита агресия и пр. Тези промени могат да бъдат следствие от сериозни вродени или придобити заболявания, от  преживяван  дълбок стрес, лоша семейна или околна среда.

- Наложената през март социалната изолация как рефлектира върху психиката и поведението им?

- Първия етап от затварянето и ограничителните мерки при децата и тийнейджърите първоначално се посрещна с интерес, любопитство и предизвикателство, асоциация за ваканция с учебни занимания, или свободен задължителен достъп до компютър, с изричното настояване на родителите… Чудото на чудесата! Това си е тотален обрат в родителското възпитание, по отношение на учебния процес.  За социалния живот на младите хора  също нямаше някаква фрапантни последствия. Те бързо се адаптираха и реалният живот  своевременно  го трансформираха към виртуален и се чувстваха комфортно, като тук е уместно да подчертаем, че все пак част от децата излизаха заедно, въпреки това, че не ходиха присъствено на училище. Лятната ваканция благоприятно се отрази за бързото нормализиране на естествения ритъм на живот  на младите. Мисля,  че  в онзи момент , по –големият  проблем на учениците беше  усвояването на учебната материя  по начина, по който им се представяше, и следваше да се подготвят. Това  по-скоро доведе до сериозното психическо натоварване и  адаптационен стрес.  Проблемите се  локализираха, по-специално от проявления в областта на тревожните разстройства – като панически пристъпи, фобии,  обсесивно –компулсивни  действия, генерализирана тревожност и др.

Стартът на новата учебна година от септември доведе до голямо объркване в децата. Несвойствената им училищна обстановка, за младия и буен темперамент, спазването на мерките за предпазване от зараза, наложени в училищата, ги стресира. Чувството за хумор и ведрост при подрастващите им помогна да възприемат по-лесно тези условия. Възприеха тези новости къде на шега, къде на сериозно, и това че са млади и енергични спомага да приемат стоически ежедневните промени които се случват, за разлика от техните педагози и учители. Рискът и за двете групи в момента е голям и всякакви мерки предприети от специалисти биха били полезни.

- Какви може да се ефектите от втора вълна „локдаун“ и за кое трябва да следят родителите у децата си? Как да повлияят положително на тези социални сътресения в света на децата им?

При повторно затваряне със сигурност вече ще има по-малко първоначално щастие като през пролетта и оприличаване на онлайн обучението с ваканция и компютърен рай. Възможно е при децата, при които вече е рефлектирало негативно първото затваряне, тревожността да се обостри. При амбициозните деца например може да възникне неудовлетворение от дистанционния образователен процес. Липсата на социален контакт не е за пренебрегване особено в студентите месеци, когато опциите за срещи между децата вече са лимитирани.

По-леките изяви на тревожност  и безпокойство биха могли да се овладеят и вкъщи. Важно условие за справяне със страха и тревожността е разпознаването на тези емоции от родителите и показване на съпричастност и разбиране към тях. Следващият основен етап е съвместното търсене и намиране на решение на проблема. Ключов момент е окуражаването и мотивирането на младия човек,  да се изправи лице в лице със страховете си – най-добре е това да се случи стъпка по стъпка, за да може да усеща, че контролира ситуацията. Усилията, които ученика полага, трябва да бъдат награждавани.

Важно е родителите да овладяват собствената си тревожност. Не бива да се забравя, че родителите служат като ролеви модел за своите деца. Децата се учат, усвоявайки стила на поведение на родителите. Ако например майката реагира със страх, викове и писъци, много вероятно е и детето да има същото поведение.

Тревожните деца не обичат несигурността и промените. Ето защо придържането към рутинния режим и структурирането на ежедневието помагат много при справяне с емоционалните разстройства, но и с кризи като тази.

- Можете ли да ни набележите някои маркери, които да ориентират родителите?

- Съветът ми към родителите е да се вглеждат незабележимо в децата си. Установяването на повече отклонения задължително изисква компетентна консултация, която да премахне опасните подозрения и да  уточни здравословното състояние на детето.

Децата с тревожни разстройства като цяло са по-неуверени, потиснати, изолирани, с отбягващо поведение. Често са раздразнителни, с нарушена концентрация, избухливи, плачливи, с нарушен сън. Могат да имат агресивно поведение и множество телесни оплаквания. Поради затрудненията да изкажат емоционалните си състояния често тревожността при децата се изразява чрез телесни оплаквания (главоболие, коремни болки, задух, изпотяване) или чрез агресивни прояви.

Различните тревожни разстройства имат конкретни изяви. Основни черти на фобиите са прекомерната сила на страховата реакция към специфичен обект, избягващото поведение, нарушеното функциониране на детето - училищно справяне, участие в социални дейности – без оглед от разстояние или в естествена среда.

Към фобиите се отнасят фобии от животни, от природни явления, от кръв, инжекции, от определени ситуации като летене, височини, пребиваване в затворени пространства и т.н.

Паническо разстройство се характеризира с повтарящи се панически атаки, последвани от тревожно очакване на нови кризи. Паническата атака е епизод на непровокирана от външни фактори интензивна тревожност с изразено изпотяване, учестен пулс и затруднено дишане, „прилошаване” и страх от смъртта или загуба на контрол. Среща се предимно след 14 г. възраст.

При Генерализирано тревожно разстройство детето изпитва необосновани и силно преувеличени безпокойства по множество теми, свързани с ежедневието - училище, изпити, отношения с връстници, здраве. Наред с тревожността, децата имат телесни оплаквания, като главоболие, коремни болки, замайване, мускулни болки.

При обсесивно-компулсивното разстройство детето страда от повтарящи се мисли с неприятно съдържание, които не е в състояние да потисне. Поради това то прибягва към извършването на множество ненужни и често повтарящи се действия (компулсии), с които се опитва да контролира нежеланите преживявания и да намали тревожността си. Ритуалите започват да отнемат все по-голяма част от времето на детето, а това води до нарушения на неговото ежедневие, до дезадаптация и постепенна изолация. 

Основни симптоми на социалната тревожност са страха от отрицателно оценяване, стремежа за оттегляне от застрашаващи социални ситуации, контактуване предимно с познати. Придружаващи белези са телесни оплаквания, отказ за говорене пред непознати, училищен отказ.

- Каква специализирана помощ се оказва на децата, при които има диагностицирано психично разстройство?

- Предприетите действия зависят от вида и от тежестта на състоянието, както и от възрастта на детето. При децата са подходящи психотерапевтичните интервенции, в частност Когнитивно-поведенческата терапия, която е с доказана ефективност при лечение на тревожните разстройства.

Когнитивно-поведенческата терапия включва: обучение на детето и семейството за естеството на тревожните разстройства, разясняване на връзката между мисли, чувства, поведение и телесни изяви; мисловно реконструиране; техники за отпускане и релаксация; използване на въображението за намаляване на тревожността и др.

Практикуването на техники за отпускане и релаксация помагат на юношата да се справи с физическите прояви на тревожността. За успешното справяне със страха и тревогите е добре да се стимулира социалното и емоционално развитие на детето.

То включва формирането на редица умения като разпознаване и изразяване на собствените чувства, разчитане и разбиране на емоционалните реакции на другите, управляване на собственото поведение, способност да създава приятелство и да работи в екип, развитие на уменията за самостоятелност и изграждане на добро самочувствие, изграждане на умения за решаване на проблеми.

- Големите европейки сили, които отново наложиха крути мерки срещу разпространението на COVID-19 /Франция, Германия/, този път затвориха почти всичко без училищата, как си обяснявате тази „промяна в курса“? 

- Личното ми мнение е, че това са държави с богат материален и интелектуален ресурс, и  способност да създават  логични за изпълнение стъпки  със стратегическа визия за поставената цел, и в случая използваха времето на  периода между двете вълни, което също беше прогнозирано, за да си направят своя анализ и прогноза на действие.  И са преценили, че най-добрата вариация е децата да не бъдат подлагани на трансформации, а възрастните да са тези, които да ги пазят. Защото не може да се очаква от младия човек, който  е в стадий от развитието си, характеризиращ се с това да си волен, свободен и неограничен, да бъде под  строг контрол и ограничение. Това ще доведе много повече до прикриване и девиантност от колкото до предпазливост.