Проф. д-р Федя Николов е началник на кардиологична клиника в УМБАЛ "Св. Георги" в Пловдив и ръководител на I-ва катедра по вътрешни болести в Медицински университет в Пловдив. Има над 70 публикации в областта на миокардния инфаркт, артериалната хипертония, сърдечната недостатъчност и дислипидемията. Член на Управителния съвет на Българското дружество по кардиология.

- Проф. Николов, колко сериозен проблем за сърцето е COVID-19?

- От гледна точка на кардиолога поне толкова, колкото и пулмологичен. Даже в някои случаи и по-опасен.  

- Колко пациенти имате със сърдечни проблеми след преболедуван коронавирус и какви са най-честите усложнения, които наблюдавате?

- Не водим статистика колко са пациентите след преболедуван COVID-19, все още няма създаден такъв регистър в България. Но категорично можем да кажем, че след тази пандемия много зачестиха пациентите със сърдечни усложнения.

Те произтичат от факта, че входната врата на вируса са определен тип рецептори, които се намират както в белия дроб, така и в сърцето и в съдовете. Затова и се наблюдават усложнения както на белия дроб – известните пневмонии с дихателна недостатъчност, така и усложнения, свързани със сърдечно-съдовата система. Най-безобидните и често наблюдавани са по отношение контрола на кръвното. Много пациенти съобщават, че за първи път измерват високи стойности на артериалното налягане. Други пък споделят, че дозите на лекарствата са значително по-високи. Тоест, хипертонията става трудно контролируема. Или при някои се проявява за първи път.

От друга страна се наблюдават коронарни инциденти. Най-тежката проява това са инфарктите. При вече диагностицирани пациенти със съдови проблеми може да се влоши симптоматиката. При други се наблюдава новопроявила се симптоматика.

Друго тежко усложнение, което категорично е свързано с COVID-19, са т.нар. белодробни емболии. Те отново са свързани с отклоненията в съдовата функция, със склонност към повишено тромбообразуване, отключване на възпалителни процеси. Всичко това повишава риска от белодробни емболии и тяхната честото много нараства. Някои от тях могат да бъдат фатални. Тук се засягат и по-възрастни, и млади хора. Това се споделя от лекари в цялата страна. Наблюдаваме го и при нас.

Коронавирусът може да засегне и сърдечния мускул, да предизвика възпаление, т.нар. миокардит. В това отношение има много доказателства. Излязоха международни проучвания, където честотата на това миокардно засягане може да бъде висока. Мога да цитирам проучване на колеги от Франкфурт, които са изследвали 100 пациенти три месеца след преболедуването на коронавирусна инфекция. Те установяват при малко над 50% такива засягания на миокарда, което е много висок процент. Съответно, това дава симптоматика, отклонения в сърдечния ритъм, във функцията на сърцето. Без да бъдем фаталисти, някои от тях може да са много сериозни.

Едни от най-сериозните усложнения от страна на сърдечно-съдовата система са белодробната емболия, която може да завърши фатално, миокардният инфаркт, някои тежки ритъмни нарушения, свързани с възпалението на миокарда. Така че в нашите очи COVID-19 има един сериозен сърдечно-съдов профил.   

- Какви са симптомите, които могат да насочат човек към COVID сърдечен проблем?

- Едни от симптомите са нарушение на сърдечния ритъм, сърцебиене, прескачания. Нарушен контрол на хипертонията. Влошаване на стенокардни оплаквания, прояви на исхемична болест на сърцето. И другото е белодробната емболия – задух, сърцебиене, колапс, ниско кръвно, стягане в гърдите. Това са неща, които пациентът и съответно колегите трябва да различат, да ги диагностицират. А може да протече съвсем безсимптомно. Някои хора не обръщат внимание, просто се чувстват изморени.

Естествено, сега като посочваме симптомите, трябва да помогнем на пациентите да потърсят лекарска помощ. Но от друга страна не трябва да ги плашим и да се получи някакъв обратен ефект, някаква фобия от COVID-19. Човек трябва интелигентно да разчита симптомите от страна на тялото и на сърцето, за да се вземат мерки. И то съответно с помощна на личния лекар и ако има нужда – от кардиолог.    

- Колко дълго продължават оплакванията и възстановява ли се напълно сърцето след инфекцията?

- Дали сърцето се възстановява напълно, е трудно да се каже, защото инфекцията е нова, наблюденията продължават и трябва да се провеждат проучвания, които да отговорят на този въпрос. Обикновено фиброзата след миокард остава за цял живот. Това е като един белег след операция. Какви са вариантите – да протича безсимптомно и да се възстанови напълно или пък да създава проблеми за по-дълго време – прескачане, ритъмни нарушения.

При повечето хора протича безсимптомно.

- Колко време след прекаран коронавирус препоръчвате да се направи изследване и какво да бъде то?

- От една страна търсим симптомите, за които споменах. Методите за изследване на сърцето са много. Минаваме през кардиограма, ехокардиография, консултация с кардиолог. Най-информативното изследване е ядрено-магнитен резонанс, което е много трудно достъпно, скъпо, ограничено изследване. За да се отговори напълно на този въпрос, трябва огромна гама изследвания. Тук е ролята на специалиста да прецени какво трябва да се направи.

Естествено, не на всички пациенти трябва да се направи всичко. Консултацията с кардиолог, бих казал, е необходима. И оттам нататък той преценя в каква степен ще разшири изследванията. Естествено, към кардиолог ни насочва личният лекар.

Трябва да го търсим активно, ако имаме част от тези симптоми, за които споменах. Но не изключвам да има засягане на сърцето без каквито и да е оплаквания. Вероятността не е малка, но и не трябва да плашим хората.

Това е заболяването, коварно е, не е за подценяване. Както виждате, то се изменя, еволюира, усъвършенства, става по-заразно, по-виролентно и е рано да се радваме, че сме го победили. Две неща трябва да се спазват – ваксинация плюс противоепидемични мерки. За да може вирусът да бъде радикално изкоренен. Ако това не стане, ние му даваме шанса той да се видоизменя и не се знае какъв ще е изходът. Не дай Боже, той може да стане много виролентен, това е песимистичният сценарий. Оптимистичният обаче е свързан с усилия, към които трябва да сме безкомпромисни – масовото ваксиниране плюс противоепидемичните мерки. Във втората част виждаме, че правим много компромиси. И това може да има неприятни последици. Част от това е и Европейското първенство по футбол. Виждате едните стадиони са пълни на 100% в Унгария и Румъния, в други страни като Германия, Англия, Испания са на 25% и 50%. Но трябва да сме много внимателни. Пак казвам, рано е да тържествуваме над коронавируса, защото неговите поражения са многоорганни. От страна на сърцето могат да бъдат и фатални. И като кардиолози сме длъжни да сигнализираме за това и да формулираме правилно проблема. Знаем, че предизвикателството е голямо.

Всички инциденти, които се случват изненадващо след преболедуване от вируса и справяне с инфекцията, се дължат на засягане на сърцето.           

- Вие как се справяте в условията на пандемия? Промени ли се работата ви?

- Да, абсолютно. Ние сме постоянно с нагласата, че проблемът е много сериозен. Че от гледна точка на противоепидемичните мерки и настройката не трябва да се правят компромиси. Трябва да сме в тонус, да се спазват мерките, да се провеждат ваксинациите. Персоналът да е защитен. Говори се за трета игла, може би това ще бъде неизбежно наесен. Тоест, не се отпускаме, не подценяваме проблема и сме много внимателни в търсене на усложненията.

Клиниката по кардиология под мое ръководство съвместно с Катедрата по патофизиология кандидатстваме по проект, който ще бъде финансиран от Медицински университет – Пловдив, за откриване на усложненията след COVID-19 върху сърдечно-съдовата система. Набелязали сме голям диагностичен пакет, включително ядрено-магнитен резонанс. Резултатът от този проект ще даде научно обоснована снимка на това какво се случва с нашето сърце, със сърдечно-съдовата система при пациенти, преболедували COVID-19. Това ще бъде от помощ както на пациенти, така и на лекари, на специалисти кардиолози. Защото няма да бъдат прости наблюдения, а един научно обоснован синтезиран труд и анализ.