Александър Геров Душков е роден в Пловдив през 1878 г. Той е един от участниците във втората експедиция на англичанина Робърт Скот до Южния полюс.

Баща му Иван Душков е богат търговец, възрожденец от Копривщица, лежал е със Захари Стоянов в турските затвори. Самият Александър е племенник на възрожденеца Найден Геров. От малък се влюбва в приключенските романи на Жул Верн и Майн Рид. Завършва френския колеж в Пловдив, след което е изпратен да учи търговия в чужбина. Той решава обаче, че улегналия и еднообразен живот не е за него и избира пътя на авантюриста.

През 1902 г. участва в експедицията за изследване на река Амазонка. След това живее в Чили, ЮАР и Австралия и по това време се запознава с Робърт Скот. Английският офицер му разказва за готвената от него експедиция до Южния полюс и Александър решава да участва в нея. За да бъде приет за единственото свободно място, като водач на кучешки впряг, той използва дипломата за ветеринар на брат си, предварително и предвидливо взета (открадната), убеден в голямата си прилика с него. Това е причината в аналите на експедицията той да остане с името на брат си Димитър.

На 29 ноември корабът „Тера нова“ тръгва към Антарктида от новозеландското пристанище Порт Чалмърс. От там изпраща последните си писма. „Решил съм да стана моряк. Ще уча за корабен техник“. Това пише до майка си Александър Душков.

В писмо до брат си Димитър пише: „Мили братко, моята мечта се сбъдна. Включен съм в експедицията на Робърт Скот, която тръгва към Южния полюс. Или ще се върна знаменит, или ще загина“.

 На 1 януари 1911 г. корабът влиза в залива „Макмърдо“ и хвърля котва край ледника „Рос“. След изграждане на базовия лагер, група от 13 души, в която е и Душков, тръгва навътре в ледения континент да прави голям продоволствен лагер. До полюса има 1300 километра.

Освен с кучета експедицията разполага и с малки кончета от Далечния изток, и моторни шейни. Скоро шейните, се развалят, а кончетата не издържат на студа и глада и са избити.

На 17 януари 1912 г. Робърт Скот заедно с още четирима души стъпват на Южния полюс. Радост няма. Защото 34 дни преди това там вече е бил норвежецът Амундсен.

Връщането назад е катастрофа. Петимата са застигнати от неочаквана за сезона буря и намират смъртта си. По късно, от последния лагер Александър и още няколко души намират труповете им. В последствие изграждат гроба на Робърт Скот от две шейни.

В чест на участието на Александър Душков в експедицията, малък връх в Антарктида е наречен на негово име от заместника на Скот – Присли.

След края на експедицията Душков живее в Нова Зеландия, а после в Япония, където загива в началото на 30-те години. От оцелелите дневници на Робърт Скот е видно, че той е бил много доволен от нашия сънародник, тъй като много често споменава името му.

 От „Енциклопедия на Пловдив“, автор Божидар Тотев