"Последно 10" е нова рубрика на PlovdivTime, в която популярни хора споделят емоциите си, отговаряйки на 10 еднакви въпроса. Тази седмица гост в рубриката е пловдивският предприемач и колекционер Стоян Даскалов. 

- Последният път, когато бяхте щастлив?

- Истински щастлив ме направи фактът, че срещнах жена ми. Също толкова съм щастлив, че съдбата ме събра с приятелите ми, тези които са близко до сърцето ми днес. Това не е последно щастие, а перманентно. Другото, което ме прави изключително щастлив е, че се докосвам до най-великото за мен – изкуството. Ако трябва да съм коректен към въпроса, последното ми щастие в лицето на жена ми видях сутринта, в лицето на приятелите ми снощи, а в лицето на изкуството – е, заварвате ме сред картините, така че е в момента.

 - Последният път, когато бяхте разочарован?

-  Как кога!? Всеки ден по няколко пъти. Разочарованието е емоция, продиктувана от високи очаквания, а моите винаги са високи.

 - Последният път, когато нарушихте принципите си?

-  Принцип е доста разтегливо понятие, но не се заклевам доста често, защото влизаме в хипотеза „смъртен грях“.

 - Последното ви пътуване?

- Една удивителна разходка до Единбург - уникален град, пропит с изкуство, история и уиски. Това пътуване ме доведе до нов досег с най-великото - ретроспективна изложба на Рембранд ван Рейн.

 - Последната постановка, концерт, които гледахте?

- Имах удоволствие всичките ми сетива да бъдат заети с концерта „Да послушаме кино”  на невероятната Хилда Казасян, Васил Петров,Теодосий Спасов, Живко Петров и още плеяда от невероятни музиканти и хора!

 - Последната книга, която прочетохте?

- Потънах в страниците и посоката на “Вечният път”. Това е книга за Художника Борис Георгиев, който е един от най-изкусните майстори на четката в българската живопис. Ученик е на Николай Рьорих,рисувал от натура Алберт Айнщайн, Махатма Ганди и други крайно влиятелни личности в света.

 - Последният път, когато ви беше срам?

- Сред приятелите и познатите ми има редица български спортисти. Всеки път меко казано ме е срам, когато виждам отношението към тях. Това са българи, отдали живота си на спорта, които не са се отказали да славят България с постиженията си. Те са световни, европейски шампиони, а отношението към тях започва от „хора, искащи подаяния“ до много по-грозни неща.

 - Последният път, когато казахте „извинявай”?

- Гледам да не се стига до такива ситуации, но нямам стеснения да се извинявам, когато е необходимо.

- Последният път, когато плакахте?

- На погребението на мой приятел. Царство му небесно, няма да го забравя и аз, и всички присъстващи. За съжаление напоследък ми се наложи да изпратя редица близки за мен хора и неминуемо тъгата намира израз в това. В общия случай гледам да обирам прекалената емоционалност, но това е ненужно, когато нещо наистина те разтърсва.

 - Последният път, когато казахте „обичам те”?

- Аз съм щастлив и обичан мъж и съпруг. Аз също имам голямо сърце и близките до мен са наясно с това, така че не е нужно да се казват неща, които са ясни.