от Боряна Иванова

"Защо пък не?", си казал Виктор Кадири, когато му хрумнало да заснеме колкото се може повече провокативни и майсторски нарисувани графити по улиците на Лондон. После също на шега решил да се върне със собствена изложба в родния Пловдив. 

Преди да отлети за Албиона той е бил общински репортер в "Дарик" радио в продължение на осем години. Наскоро му дошло до гуша и решил да си потърси късмета във Великобритания. "Изобщо не ми липсва журналистиката," смее се Виктор. Силно разочарован e от журналистическия занаят - неколкократните му разкрития за гафовете на общинската управа не довели до никакви оздравителни промени в местната политика.

Изложбата му включва снимки на произведения от художници на графити като Мистър Сенс, Забо, Ото Шейд и други, които следи в Instagram. Уличните рисунки е намерил в седем лондонски квартала, а най-често е кръстосвал из Кемдън.

36-годишният журналист посочва, че нарочно е избягвал да снима творби на нашумяли по цял свят графитаджии като Банкси, за да наблегне върху хора, които все още не са известни на българската публика.

Дали рисуването на графити може да се превърне в солидна професия? "Забелязал съм, че ако се опитваш да превърнеш хобито си в работа, се губи желанието. Заради снимането за сайта на "Дарик" съм имал периоди, в които буквално не съм искал да си погледна фотоапарата", отбелязва той.

Виктор е убеден, че когато нещо се прави с желание и без да се гони краен срок, трудът трябва да  види бял свят, чак когато творецът сам почувства, че е дошъл моментът. "Изложбата реших да я поставя само преди един месец", казва Кадири. 

Кадири не познава художници на улични картини в европейската столица на културата и смята, че изкуството е нещо много субективно. Как хората ще видят една картина зависи от техния личен светоглед. Например в Лондон самият той дотолкова се захласнал по красив графит на женско лице, че поискал да го сложи на ръката си под формата на татуировка. 

Когато показал желаната рисунка на своя татуист, той му казал, че ще го избродира без никакви усилия. "Докато на него тази рисунка му се струва елементарна, защото е преди всичко добър художник, на мен ми направи много силно впечатление", допълва Виктор. - "Когато застанеш пред картина с такова излъчване, тя просто те поглъща". 

Завръщането му в Пловдив под амплоато на арт-фотограф му се струва твърде далечен план от бъдещето. Пълен е с идеи за снимки и проекти, сред които е и желанието му да се занимава с актова фотография, но единствено финансовата оскъдица му пречи засега да ги осъществи. 

"Има много талантливи деца, не знаеш от къде ще излезне следващия Пабло Пикасо", казва той по адрес на младите творци в художествените училища, а и на тези, поели по пътя на самоуките гении. - "Талантът трябва да има приложение, не бива просто да ги затварят в галерии."