В България е трудно да се срещне човек, който да не знае наизуст златните шлагери на „Сигнал“ – „Да те жадувам” , „Може би”, „Сбогом”, „Да или не” и много други. Малко известно е, че те са създадени от пловдивски творец – пианистът и композиторът на групата Христо Ламбрев.

Завръзката става през 1975 г. в София - Христо е в казармата, а нашумялата по това време група „Златни струни“ си търси пианист. Техният титуляр зад клавишите – Васил Найденов, току що е напуснал бандата, за да се присъедини към „Диана Експрес“ на Митко Щерев и да започне бляскавата си солова кариера.

Останалите членове на бандата – фронтменът Йордан Караджов, басистът Румен Спасов и братята Иван и Боби Мишеви, отиват във Военния клуб да чуят как свири младият пловдивчанин. Остават впечатлени от представянето му зад рояла и след уволнението Ламбрев се присъединява към „Златни струни“ .

По това време българският рок прави първите си несигурни стъпки и репертоарът им се състои предимно от кавър-версии. „Ние правехме повече парчета на  “Uriah Heep” и по-малко – на „Deep Purple“. „Диана Експрес“ също наблягаха на „Deep Purple“. Докато „Щурците“ свиреха песни на „The Beatles““, спомня си музикантът. През 1978 г. те решават да се отделят и да започнат да творят български рок. Междувременно братя Мишеви бягат в Канада и се оформя първоначалният състав на „Сигнал“ – Караджов, Ламбрев и Спасов, а след година към тях се присъединява и барабанистът Владимир Захариев.

„Тогава седнах и написах тези хубави песни, които вече три поколения не спират да пеят. Имах възможността да работя с най-великите поети от тази епоха - Любомир Левчев, Орлин Орлинов, Кръстьо Станишев, а също и с големи светила на музиката“, посочва Христо Ламбрев. 

Още първият им албум „Вечен кръстопът“ пленява сърцата на меломаните с лиричните си балади. „Сигнал“ бързо се налага на сцената и тръгва на турнета из цялата страна. Скоро славата им надхвърля „земята като една човешка длан“ и те изнасят концерти във всички държави от тогавашния социалистически лагер.

„Бяхме страшно години за времето си – с дълги коси и бради в стил „Джизъс Крайст“. Рускините и германките, дори кубинките полудяваха по нас“, разказва пианистът. На концертите Ламбрев се раздава зад пианото – докато свири, чупи каратистки стойки и показва упражнения по йога, които допълнително взривяват публиката.  

В края на 1970-те Ламбрев написва и първата българска рок-опера „Легенда за тракийското съкровище“, която обаче не успява да види бял свят. „Взехме от военните един парашут и художникът Николай Янакиев го изрисува от вътрешната страна с фреските от Казанлъшката гробница.

В операта имаше балет, мимът Вельо Горанов изпълняваше пантомима, солистите Маргарита Хранова и Орлин Горанов пееха арии. Сюжетът на спектакъла се въртеше около династията на древния тракийски цар Севт и Казанлъшкото съкровище“, отбелязва Ламбрев.

Рок-музикантите от „Сигнал“ излизали на сцената, облечени като жреци. Било планирано рок-операта да тръгне на световно турне заедно с Казанлъшкото съкровище, но внезапната кончина на Людмила Живкова (дъщеря на държавния глава Тодор Живков и министър на културата) сложила край на проекта.

„Легендата за Казанлъшкото съкровище“ била играна само два пъти на софийска сцена. 

Ламбрев свещенодейства на сцената и по-късно. „Години преди да се появят екстрасенсите аз излизах с мантия на сцената и провеждах оздравителни енергийни сеанси на десет концерта в големи градове. Пускахме музика на  Жан-Мишел Жар и аз предавах чиста енергия на присъстващите. По този начин лекувах хиляди“, казва Христо.

Според него всяко живо същество излъчва вибрации на определена честота, в които се съдържа цялата информация за сегашния живот, миналия и бъдещия му живот. Затова е напълно възможно чрез предаване на енергия и чрез музиката да се лекуват хора от разстояние.

„Имах просветление и разбрах, че до този момент съм бил обикновен музикант. Когато откриеш енергийните вълни започваш да гледаш по друг начин на на всичко в живота - любовта, музиката, смисъла и т.н.“, обяснява той.

Друго знаменателно събитие от тази епоха е рок-фестивалът в Несебър през 1980 г. Тогава Ламбрев е споходен от шанса да свири на пианото в състава на двете най-известни групи „Сигнал“ и „Щурците“, чиито пианист тогава отсъствал. 

Христо е закърмен с класическа музика в родния Пловдив. Баща му – оперният певец Васил Ламбрев, го слага зад пианото и му дава акордеона, още когато е на три годинки. Завършва блестящо Музикалното училище в Пловдив.

Още в седми клас печели конкурса за млади пианисти “Светослав Обретенов” в Провадия със собствена соната. Като студент в  Музикалната консерватория в София свири класически джаз с Владо Радулов – Гершуин и препуска по клавишите на класически орган с мелодиите на Оскар Питърсън. От малък е запален спортист и се занимава с йога, карате, футбол, тенис на маса, плуване и бокс.

Кариерата му на пианист на „Сигнал“ продължава до 2002 г., когато се разделят с Йордан Караджов. Оттогава концертира като соло-музикант. Последният му проект е театралният мюзикъл „Диагноза артист“, който играе съвместно с актьора и Георги Низамов.

„Получава се страхотно шоу – той имитира чалгаджия, а аз му противопоставям Моцарт, Шопен и песните на „Сигнал“. Публиката се залива от смях. Запалих се по мюзикъла, защото е по-различен от рок-сцената“, допълва Ламбрев. 

Музикантът признава, че всичко пловдивско му е мило и драго. „От 18-годишен не живея в града и се чувствам малко като чужденец, когато си идвам. Не познавам никого - моите приятели от детинство са се пръснали“, обяснява Христо.