Учебна година 1966-67, сцената е НАТФИЗ. Класът на гениалния Методи Андонов играе „Кавказки тебеширен кръг”. Младите хора мечтаят да споделят заедно една сцена, да се вдъхновяват и правят изкуство като екип. Театър на съмишлениците, който е трудно осъществим, защото практиката е випуските на Академията да се разпръскват по различни театри. 

Едно политическо решение и преценката, че Пловдив има нужда от Младежка сцена, променят ситуацията. Мечтата се сбъдва и към града под тепетата поемат 10 млади хора от класа на Методи Андонов и още 10 техни колеги, завършили година или две по-рано. Никому неизвестните тогава Стефан Данаилов, Цветана Манева, Антон Горчев, Соня Маркова, Руси Чанев, Стефан Мавродиев, Елена Райнова, Милен Пенев, Тодор Колев, Добромир Манев, Катя Паскалева, Адриана Палюшева, Илка Зафирова,Антон Горчев, Стефан Германов, Георги Георгиев, Северина Тенева, Стоян Бъчваров, Огнемир Павлов начело с режисьора Крикор Азарян превръщат града в свой втори дом. Директорът на Пловдивския театър Светослав Генев помага за сбъдването на тази мечта. 

„Ръководството направи максималното, което можеше да направи – в складовите помещения на „Густав Вайганд” работиха през цялото време, направиха по една стаичка”, разказва за този романтичен период големият Крикор Азарян в книгата „Място за завръщане” на театроведа и изследовател Пенка Калинкова. 

Макар и за кратко трупата създава знакови спектакли като „Уестсайдска история”, представление, което води публика от цяла България.  Така Пловдивският театър се превръща в трамплин, в люлка, в която своите първи стъпки правят големите звезди на българската сцена. 

Години по-късно своя принос преди да заблестят на столична сцена към историята на Драмата дадоха и Христо Мутафчиев, Василена Атанасова, Светлана Илиева, Невена Калудова. 

Какво се случва с прохождащите млади артисти днес?

Факт е, че в последните години – от периода, в който се връчват театралните награди Икар и Аскеер, младите лица на Пловдивския театър често попадат сред номинираните. Това се е случвало цели осем пъти и обикновено е свързано със силните сезони на трупата, когато тя вадеше мащабни премиери.

Първа за ролята си на Нора в „Куклен дом” по Ибсен на Крис Шарков бе отличена Веселина Конакчийска. Тя не взе Аскеер за сметка на Весела Бабинова като Коля Лебедушкин във виртуозната „Нощна пеперуда” на Явор Гърдев. Красивата блондинка бе номинирана и за „Икар” дебют. И тук не спечели, а конкуренти й бяха режисьорът Крис Шарков и Рая Пеева, която получи наградата. Малко след „Куклен дом” Веселина напусна Пловдивския театър и започна да играе в Младежкия театър.

Две години по-късно с „Аскеер” се окичи гастролиращ на сцената под тепетата актьор. Бойко Кръстанов стана „Изгряваща звезда” с ролята на Гичо във „Възвишение” от Милен Русков. Неговият съмишленик Красимир Василев, който се превъплащава в образа на Асенчо в същото представление, бе сред тримата номинирани за „Дебют” на наградите Икар на Съюза на артистите. Краси не спечели приза, който отиде при Теа Сугарева за режисурата на „Робин”. Актьорът обаче намери своята творческа среда в Пловдив и продължава да бъде част от трупата.

2015- а се оказа годината на Радина Думанян. Пловдивското момиче блесна в ролята на Матилда в „Чиста къща” на режисьора Иван Урумов и бе номинирана за дебюта си както за „Икар”, така и за „Аскеер”. Спечели „Аскеер”-а, както и "Любимец 13" и награда "Пловдив", и остана вярна на пловдивската трупа. Радина продължава да играе активно, но освен на сцената успя да се изяви и пред телевизионните камери с участието си в един от най-гледаните български сериали – „Откраднат живот”.

Радина предаде щафетата на Боряна Братоева и Мила Люцканова. Дебютантките спечелиха „Икар`2016” за ролите на Кара и Яра в спектакъла „Сестри Палавееви” по Алек Попов. Боряна намери своето място в трупата на Пловдивския театър, а Мила стана част от трупата на Младежкия театър. Боряна се снима активно и в няколко хитови сериала.

През 2017-а друга млада актриса бе сред отличниците. Каталин Старейшинска, която гастролира в Пловдивския театър в спектакъла „Дани и дълбокото синьо море”, изигра ролята на Роберта. За превъплъщението си Старейшинска бе отличена с номинация за „Аскеер”, но не спечели. За сметка на това взе приза за женска роля на фестивала на малките театрални форми във Враца. Младата актриса играе активно на няколко сцени.

2019-а е годината на Ненчо Костов. Актьорът не е част от трупата на Пловдивския театър, но с първото си появяване впечатли публиката с ролята на Димчо Дебелянов в спектакъла „Дебелянов и ангелите”. Ненчо бе номиниран за „Икар”, но не взе наградата. На 24 май ще разберем дали колегите му от Военния театър ще оценят по достойнство превъплъщението му и ще получи „Аскеер” за дебют. 

Няма да е изненада, ако към списъка с талантливи дебютанти добавим и името на Константин Еленков, който изигра ролята на Одисей в едноименния спектакъл. Очаква се представлението да бъде оценено от театралната общност с отличия през 2020 г.

Фотографии: Георги Вачев, Драматичен театър-Пловдив