Пловдивският писател Ники Пеев по пътя на самоиздаването
Фотографии: Велин Найденов
от Паулина Гегова
Не веднъж сме казвали, че пловдивчани са талантливи и не е нужно да се натяква, за да е истина. Добрите примери са достатъчни показатели и често говорят сами за себе си. Такъв пример е юристът по образование, но писател по душа Николай Пеев – един от новите литературни потенциали на родна почва.
Ники е на 28 години, работи като юрист, занимава се с недживимо имущество, отделно издаде и първата си книга в жанр sci-fi или с други думи – научна фантастика. „Денят на Инвикта” излиза в края на миналата година, а премиерното й представяне се състоеше през февруари.
Младият мъж започва книгата като експеримент, когато осъзнал, че в книжарниците няма голям избор от заглавия, камо ли български такива. Щом човек има възможност, защо да не създаде нещо собствено.
Действието в „Денят на Инвикта” се развива в далечната 3367 година когато машини и хора живеят и работят в що-годе мирна симбиоза. Историята обхваща 24 часа от преживяванията на главните персонажи, които се борят срещу органите на реда и административната власт на отделните планети. Казвам планети, защото в сюжета на четивото е заложена концепцията, че човечеството е толкова развито, че пътува в космоса, а идеята за времеви скок е елегантно и нарочно недовършено загатната.
За Plovdiv Time Ники ни разказа какво се случва с творчеството му след премиерата на дебютния му роман.
-Какво стана след премиерата на книгата?
Премиерата се състоя на 9-ти февруари. След представянето в Пловдив, последваха още две в София. Публиката хареса представянето, имаше неочакван интерес. Сега съм се съсредоточил върху популяризирането й. Разпространяваме я в няколко пловдивски книжарници, онлайн и книжни магазини. Прави ми впечатление, че доста онлайн книжарници са заредени с нея, което само може да ме радва. Сега обмислям да направя няколко представяния и на морето.
-Вярваш ли, че бъдещето на света след 1000 години ще изглежда по начина, по който си го описал?
Мисля, че ще изглежда дори по-интересно. Има щипка идеализъм, защото си представяме, че бъдещето ще е светло и уредено. Че обществото ще се развива. Моята гледна точка е положителна. Доста често в сюжетите на научната фантастика е заложена основата, че машините и хората се противопоставят едни на други, докато сравнително малко са сюжетите, които наблягат на симбиозата между тях. „Денят на Инвикта” е от вторите. Не, че отричам първата вероятност, но защо да не гледаме по-розово на нещата.
-Занимаваш се с право, недвижими имоти и писане. Литературата помага ли ти в другите професии?
Всичко, с което се занимавам може само да ме обогатява. Покрай останалите ми занимания трупам личен опит, случки и идеи за интересни хора, които мога да вложа в следващи книги. С каквото и да се занимава човек, все може да открие общи, преплитащи се линии.
-Адвокатите трябва да умеят да „лъжат” хората. Авторите също! Каква е разликата между двата вида манипулации?
Когато си писател, идеята е да накараш четецът да преживее един друг живот, друг свят. Да изпита емоции, които не са типични за него. Да обикне или намрази даден герой. Тук е и голямата игра на ума. Докато при юредическата професия нещата са доста по-ограничени, защото бивайки човек юрист би следвало на първо място да се води от закона, а моралният му компас да работи не по-малко добре от химикалката.
-Ти вярваш ли в българската правна институция?
Място за подобрение винаги има, но с млади и амбициозни хора като мои колеги, мисля, че нещата ще придобият по-усъвършенстван вариант, който тепърва ще се надгражда.
-А в българската литература и издателските къщи?
Абсолютно! Доста български автори навлизат на пазара. Бил съм на представянията на няколко от тях и това, което съм видял напълно потвърждава мнението ми. Почват да се предлагат все по-разнообразни и качествени продукти. Има огромен подем през последните две-три години.
При издателските къщи положението се развива една идея по-бавно, тъй като те са по-големи като структури. Организацията върви трудно и отнема време. В крайна сметка ще оцелеят тези, които се адаптират най-бързо.
-Какво можем да очакваме от теб в литературен план?
Работя по един нов проект. Действието се развива в наши дни и няма нищо общо с научната фантастика, но за сега ще оставя сюжета и героите в тайна. Ще ти подшушна само, че част от написаното ще представлява лични преживявания.