от Руслан Йорданов

От 26 септември до 1 октомври 2016 г. в Пловдив ще се проведе 72-о издание на Есенния технически панаир. Изложението се провежда в града на тепетата от 1892 г. насам и е най-престижният търговско-промишлен форум в България.

В есенното издание ще се включат над хиляда фирми от 30 държави. Те ще покажат последните си продукти в десет от палатите на Панаирния град и върху почти всички открити площи.

По традиция Техническият панаир е най-посещаваният у нас и привлича огромен брой производители. Блясък на изложението ще придаде изложбата „Robohitech“, на която ще бъдат показани дронове и последно поколение роботи.

„Plovdiv Time“ разговаря с председателя на Съвета на директорите на Международен панаир Пловдив Иван Соколов за подготовката на Есенното издание.

- Г-н Соколов, от 1892 г. насам Пловдивското изложение е главната витрина на българската индустрия и значим международен търговски форум. Как се развива панаирът през последните години?

-  Международен Панаир Пловдив има изключителна роля за икономиката на България и на Югоизточна Европа. При нас си дават среща иновативните и динамични компании, за да могат да покажат своите предимства и да извлекат нови пазарни позиции за своите продукти и услуги.

Стопанската история показва, че след създаването на Пловдивското изложение през годините то се е развивало в синхрон с икономическото развитие на България и Югоизточна Европа, както и в зависимост от световните икономически процеси. Имало е години, в които заради определени конюнктурни положения панаирът е имал водеща роля в страната.

Но в последно време, след като има и технологични възможности за нови видове реклама в интернет, в световен и европейски мащаб панаирната индустрия вече няма същата мощ, каквато е имала преди време.

Международният панаир в Пловдив е отражение на развитието на икономиката на България. Каквато е икономиката, такъв е и панаирът. Ние се опитваме да намираме иновативните и креативни идеи и действия на компаниите, и да ги показваме. Продължаваме да правим важни събития, с които подчертаваме значимостта на компаниите и им даваме конкурентни предимства.

- Какво е присъствието на българската индустрия на панаира през годините?

- Преди българските компании създаваха собствени изделия на територията на страната. От 10-15 години повечето не произвеждат самостоятелни продукти, а елементи от продукти, които са собственост на други, по-големи световни фирми.

Това е част от т. нар. глобализация и голямата част от българската икономика се включи в тази подизпълнителска ниша, което ги лиши от нуждата да се рекламират.

Защото, когато някоя компания изпълнява определен елемент от автомобил, го рекламира собственикът, докато ел. инсталацията или нещо друго няма как да се рекламира и да се изнася на пазарите и на панаирите.

Това преструктуриране се отрази и на нашето изложение. Ние претендираме, че сме най-големият панаир в Югоизточна Европа, но това изобщо не е успокоение. Продължаваме да работим с високо темпо. В общия спад на панаирната индустрия ние поддържаме стабилно ниво.

Строителната техника винаги се радва на значително внимание

- Кои фирми с най-голямо желание идват на панаира?

- Безспорно панаирът е място, където малките и средни предприятия имат най-голям шанс да представят своите продукти и да намерят своята публика и своите потребители. Също така те могат да се ориентират къде се намират на конкурентната плоскост - като качество, цена и други характеристики.

Изложенията са местата, където една малка или средна фирма лесно може да пробие. Има и нещо друго, което също не е тайна - тук е място, където компаниите и предприемачите могат да видят чуждите идеи и реализации и после да ги приложат в своите дейности.

Пловдивският панаир дава и други отлични възможности. Направихме изложба на учени от Българската академия на науките (БАН). Имаше над 300 експоната, които търсеха своите инвеститори. Обикновено академичните среди не разполагат с достатъчно средства, но ние правим всичко възможно да им помагаме. 

При тях има много добри идеи, които за съжаление трудно стигат до пазара, защото са свързани с определени инвестиции. Ние ги представяме на огромната публика от 150-200 хиляди души, която посещава изложението през годината.

- Малките и средни предприятия у нас в кои отрасли се вписват успешно?

- Най-добре родните фирми се представят в машиностроенето, строителството и химическата индустрия. Напоследък се засилват позициите на българската електроника. В търговията на строителни продукти също има възможности за иновации и те бързо ги усвояват, и атакуват пазарните ниши.

Контактите в интернет не могат да заменят пълноценно сделките "лице в лице", които се сключват по панаирите, отбелязва Иван Соколов

 - Навремето десетки хиляди души от цялата страна посещаваха панаира, за да видят последните модели западни машини и новите продукти на родната индустрия. Пловдивският панаир беше прозорец към света, а сега как стоят нещата?

- Наистина беше всенародно шоу, но този феномен остана в миналото. Сега новите продукти могат да се видят и в интернет. Бизнес вече успешно се прави в мрежата, но пък при нас бизнесът се прави „лице в лице“. Можеш да видиш и да пипнеш стоката, да срещнеш производителя и да разговаряш с него. В интернет липсва пряката връзка между хората и личното отношение, а това е голяма част от изкуството да си производител, предприемач или търговец. Личният контакт има предимства, с каквито мрежата не разполага.

- Кои са основните моменти в септемврийското издание?

- 72-то издание на Есенен технически панаир е значимо по традиция. Имаме амбицията да покажем новостите на индустрията. За изложбите, които обичайно присъстват при нас - машиностроене, химическа индустрия, електроника - ние полагаме необходимите усилия и виждам, че компаниите проявяват определен интерес.

Тази година сме разширили някои събития - създаваме изложба, която ще се нарича – „Robohitech“. Тя идва в отговор на желанието на компаниите да показват съвременни технологии, свързани с дронове и роботика.

Тези машини не са толкова обемни и видими, но в тях е вложена огромна техническа мисъл. Затова създаваме специален фестивал за високотехнологичния сектор. Преди години подпомогнахме Училището по роботика в Пловдив, а сега виждам, че компаниите проявяват интерес и този високотехнологичен сектор се развива с добри темпове в града.

Ще покажем и нова палата - №2, която занапред ще бъде Смарт палата. Изложенията в нея ще бъдат посветени на умните технологии. Най-много иновации се очертават в автомобилостроенето.

Ще бъдат представени и продукти, свързани с начините на финансиране и прехвърляне на собственост чрез нови технологии. Непрекъснато търсим пътища, за да отправяме послания към изложителите, посетителите и предприемачите. Отделно ще създадем нова атмосфера на Панаирния град. Извършват се реконструкции, които ще се отразят положително на уюта. Очакваме да присъстват над хиляда фирми от 30 държави.

- Няколко фирми в Пловдив вече произвеждат дронове. Училището по роботика изгражда специалисти, а градът наскоро стана домакин на кинофестивала за дронове “Drone Up”. Очертава ли се вторият по големина град в България като водещ център на новите технологии?

-  Всичко ново и хубаво тръгва от Пловдив. Международният панаир помага в усилията на високотехнологичната индустрия в града - това е целта и на „Robohitech“. Трябва да подчертаем и специалното участие в изложението на Българската дрон академия на проф. Димо Зафиров.

В Пловдив се правят нещата, но те имат национално и международно значение. Нашата задача е да съдействаме този процес да се случва и да го представяме у нас и в чужбина.

В края на август в Пловдив се проведе международния филмов фестивал "Drone Up"

- Какво е взаимното влияние между панаира и пловдивската икономика?

- Международният панаир и пловдивският бизнес работят в тясна връзка. Компаниите по презумпция първо идват на изложението, показват или намират продукти, след това търсят последващо развитие.

Пловдив има много възможности за инвестиции - градът е разположен на подходящо икономическо и стратегическо място, удобен е за нови проекти. Затова се наблюдава инвестиционен бум в региона. Непрекъснато се съобщава за отваряне на нови предприятия. Това не е случайно, а е резултат от дългогодишен труд на много хора през различните години.

Когато инвеститорите се „ухажват“ правилно и има подадени ръце от страна на Международния панаир, общината и държавата - тогава се получава голямата индустрия. Освен добрите условия, инвеститорите трябва да преценят и икономическия ефект, и те вече го откриват в Пловдив и региона.

- Освен роботите и дроновете, какви други тематични изложби ще видим на Есенния панаир?

- Ще се проведе „Автосвят“ – традиционната изложба на автомобили. Ще присъстват последните модели на много различни марки – „Пежо“, „Ситроен“, „Хюндай“ и други. Вероятно и „Лада“ ще представи новия си автомобил на панаира.

„Автосвят“ винаги привлича огромно внимание и почти всички марки присъстват.  В Смарт палатата също ще бъдат изложени високотехнологични автомобили.

Ще обърнем повече внимание на строителната индустрия. В България потенциалът не е разкрит докрай, особено в секторите строителство на пътища, еко-системи, технологии за пречистване на отпадни води и др. Инвеститорите усещат тази липса, а вече и производителите са готови да излязат на пазара със самочувствие.

Ще има авторитетно присъствие на строителна техника - безспорно „Hitachi“ е лидер в този бранш и винаги представя отлични машини с добри предложения към клиентите. Другите компании също се опитват да ги настигнат. Конкурентната среда се отразява добре на всички играчи.

Освен едрогабаритната техника, има изложения, на които ще бъдат показани дрехи за защита, лепила, бои и т.н. Палата №3 пък ще бъде посветена на автокозметиката. Има много шофьори, които държат автомобилите им да изглеждат добре и да бъдат тунинговани. Разнообразни технологии за разкрасяване на колите ще бъдат представени на тяхното внимание.

Има интерес и към традиционните златни медали, които връчва Международен панаир Пловдив. Висококомпетентни комисии присъждат отличията на иновативни продукти, което представлява допълнителна реклама за компаниите. 

Между 150 и 200 хиляди души годишно посещават изложенията в Пловдив