Всички сме чували легендата за Язон, тръгнал по следите на Златното руно. Малцина обаче знаят, че именно днешна Грузия е била дестинацията на аргонавтите. Добре позната е легендата за Фрикс и Хела, които бягат с овена от злата си мащеха. Хела пада, но Фрикс успява да стигне до Черно море, а оттам - до Колхида. Първото име на страната е дадено от нейните древни жители - колхите. 

"Нататък има много легенoи – как Язон стига до руното, Медея му помага, защото се влюбва в него, а баща и ги преследва. Впоследствие Язон си харесва по-млада жена, а Медея се ядосва. За да го накаже, убива децата им и му сервира месото им. Това, разбира се, е потресаващо, но такива са грузинките – не изпускат своето още от най-дълбока древност", шегува се пловдивският екскурзовод Румяна Титерякова. Тя е дългогодишен гид, председател на пловдивската структура на Асоциацията на екскурзоводите в България и автор на две книги, посветени на родния Пловдив. Туризмът е не само нейно призвание, а поминък за цялото й семейство. През годините Румяна е посетила над 80 държави в цял свят, като няколко пъти гостува и в Грузия. Трупа впечатления от страната и нейното развитие и преди, и след разпадането на СССР. Днес страната върви по самостоятелен път на развитие, въпреки че е запазила и много неща отпреди 30 години. 

Когато човек чуе за Грузия, обикновено я свързва с рог, пълен с вино, и прословутите грузински тостове. И макар местните жители да са безкрайно гостоприемни и толерантни към посетителите си, съществува сигурен начин да оставим лошо впечатление у тях - да седнем на маса и да кажем просто "Наздраве". 

"Трябва да има конкретен повод, за който да се пие. Разбира се, че най-често това са приятелството, Родината и любовта. Когато пият за жените, грузинците задължително стават прави, което говори за огромното им уважение към жената", споделя пътешественичката. Страната е небезизвестна с хилядолетните си традиции в производството на вино. Смята се, че там е намерена една от най-древните винарни, въпреки че жителите на съседна Армения не споделят това мнение. 

"Вечните спорове са между Грузия и Армения, които никога не могат да стигнат до единодушие кой е по-древен. Армения също е много красива и интересна страна, въпреки че е по-малка от Грузия, като територия и население. Народът пък е не по-малко горд от грузинския, което поражда определени закачки между тях", разказва още Титерякова. Винарните в Грузия са ситуирани в района Кахетия, който се намира в централната част. Интересен е методът, по който се произвежда напитката – затваря се в делви, които се заравят в земята. Разбира се, освен традиционния, се прилагат и много съвременни методи. 

Кухнята пък е не само пивка, но и вкусна. Едно от най-разпространените тредиционни блюда е т. нар. "хинкали". Видът му наподобява голяма чеснова глава. Всъщност представлява варено тесто, в което има плънка, подобно на пелмените и равиолите. Грузинските хачапури пък наподобяват нашите баници. Тестените ястия се приготвят с различен вид плънка в отделните райони на страната. Кухнята предлага и различни видове разядки, за които най-често се използват орехи и зелени подправки. Интересна е рецептата за традиционния "шашлик", който задължително трябва да бъдат нанизан на лозови пръчки и да изпечен на огън от такива. Смята се, че именно това го прави един от най-вкусните шишове. 

Въпреки че е малка по територия и население, Грузия представя многообразие на култури. Населението й не е еднородно, а се състои от различни общности. Особено разделение обаче няма, тъй като всички имат самосъзнанието на грузинци. 

"При някои се наблюдава такова – грузинци, но аджари, абхазци, или пък лази. Разделението е по-силно изразено, отколкото у нас, например при шопите или власите. По-скоро наподобява италианското самосъзнание – аз съм италианец, но съм римлянин, или пък италианец съм, но съм преди всичко флорентинец. Грузия е възникнала като царство на отделни княжества и децентрализацията е била много силна", обяснява гидът. 

Древната култура е оставила своя отпечатък и върху съвременна Грузия, която се гордее с няколко туристически обекта, включени в списъка на ЮНЕСКО. Сред тях е старата столица Мцхета, която е недалеч от Тбилиси. В нея се намира един от най-старите храмове - Светицсховели, което означава „животворящият кръст”. В него се пази хитонът на Иисус Христос. 

"Грузинците са много вярващи православни християни. Религията неведнъж ги е спасявала от персите и всички племена, нападащи от юг. Имат много манастири, посветени на техни владетели. Пътувайки из Грузия, могат да се видят много останки от храмове", споделя Титерякова. Особено впечатление у нея оставя столицата, която кипи от живот и млади хора. Това е единственият милионен град, в който живее повече от една пета от населението. Подобно на Пловдив, там също има Стар град, макар да е изграден по малко по-различен начин. Самият Тбилиси възниква около серни минерални извори, чиято миризма се усеща и до ден днешен. Използвани са още от древността и са известни с лечебните си свойства. 

Облагородена и пълна с лодки е река Кура (Мтквари), която протича през столицата. 

"Във всеки един град, през който преминава плавателна река, поглеждайки града от реката, той изглежда съвсем, съвсем различен. Различен е Париж, ако го гледаш от Сена, различен е Страсбург, ако го гледаш от Ил, Прага -  от Вълтава, Москва -от Москва река. Ние в Пловдив като че ли не можем да оценим как би изглеждал градът, ако се осъществи една много, много стара идея – Марица да стане плавателна", споделя впечатленията си Румяна. Тя допълва, че в спомените й първият голям план за превръщането на реката в плавателна, е от 1975 година. "Тогава другарят Тодор Живков, бе казал, че Пловдив е "перлата на гърдите на слънчева Тракия". Той много харесваше нашия град и тогава бе първото предложение. Може да е имало и преди това, но аз не помня. После обаче нещата не станаха, но никога не е късно", споделя надеждата си тя. 

Различен е животът извън столицата. Планината е особено красива, но къщите по селата изглеждат бедни, в сравнение с това, което имаме ние тук, смята екскурзоводът.

"Разликата е, че не им пука. С широко отворени сърца те канят вътре, вадят всичко на масата, не се чувстват неудобно. Напротив - на тях така им харесва. Не се опитват да впечатлят с неща, които нямат, и не се притесняват да покажат това, което в действителност имат. Разбира се, има и друга категория хора, но това са по-скоро спомени отпреди 40 години, когато се напреварваха да се покажат кой е по-по-най. Тогава бяхме на гости на едно средностатистическо грузинско семейство - бащата бе пенсиониран инженер, майката – пенсионирана учителка. Приятелите, на които гостувахме, често ни водеха на гости у по-заможни хора. Щом влезехме в дадена къща, ни правеше впечатление, че всичко е в кристали. Вадеха се кристалните чаши, а долу, под бюфета – един афиш „Пътувайте на Волга, тя е най-хубавата кола на света!”. Имаше някакви смешни демонстрации на благополучие, а нашата приятелка сякаш се притесняваше, че семейството й няма чак такива възможности. Хвалеха се много, колко получават, колко харчат. Преекспониране обаче има при всички народи", спомня си Румяна първите си посещения в страната. 

Независимо в каква компания се намира човек и по какъв повод се вдигат наздравици, непременно се стига до песен. Грузия е небезизвестна със своето многогласие, най-вече при мъжкото пеене. Румяна открива известни прилики между звученето на грузинската и родопската песен. По-късно се убеждава в близостта на двете култури, чувайки мелодия, която силно наподобява наша песен.

"По пътя към Казбеги има едно малко селце с манастир на риани. Те смятат себе си за наследници на арамейците. Много малка общност са, а техният свещеник - отец Стефан, се бе прочул с това, че е създал една много красива мелодия, която е на 99 процента „Притури се планината”. Когато ни я пуснаха, онемяхме. Не казвам, че я е чул и изкопирал, но приликата бе удивителна. Малко по-късно пуснахме „Притури се планината” на нашите домакини, съответно те бяха ошашавени от невероятната прилика между нашата песен и тази на отец Стефан. Той е единственият арамейски свещеник и е много почитан, затова, че изповядват най-старите вярвания на Христос", разказва за интересната случка екскурзоводката.

Освен с легендата за Златното руно, Грузия е свързана и с легендата за Прометей. Счита се, че той е бил прикован до скалата, близо до красива пещера, наричана Пещерата на Прометей. Съвсем близо до мястото се намира и Сигнахи - градът на любовта, който често бива асоцииран с Нико Пиросмани и Ладо Гудиашвили – едни от най-известните художници от миналия век. 

Страната може да се похвали дори с пещерни градове, като древния Уплисцихе. Скалният град, който е на повече от 2 500 години, е бил в разцвета си по римско време. Подобен град има и в Долината на птиците в Армения, а любопитното е, че животът в него е продължил допреди 50-60 години, когато хората са били изселени насила. Уплисцихе обаче е бил изосватен доста по-отдавна - в началото на 20-и век. Животът там едва ли ще се възроди, но днес мястото е привлекателно за всички туристи, смята Румяна. 

Недалеч от скалния град се намира и родното място на Сталин - Гори. Макар култът към него отдавна да е отминал, той все още е "продаваема" фигура за туристите, които прииждат в региона. Родната му къща днес е вкарана в голяма триетажна конструкция, не само за да бъде съхранена, но и за да бъде обособен музей на лидера на бившия СССР. В него са показани подаръците, които е получавал и писмата, които е изпращал, включително и до България. Там се намира и вагонът, с който Сталин се е придвижвал. 

Съвременните грузинци не го харесват. Неслучайно първият антисталинистки филм, който излезе през 80-е, бе грузинският „Покаяние”, спомня си Румяна. Тя смята, че съвременна Грузия има какво да покаже на света, а разликите отпреди 40 години не са много. Основната от тях е, че младите хора все по-рядко разговарят на руски. След кря на гражданската война с Русия обаче, интересът към езика отново нараства. 

"Същото е и в Азербайджан, и в Армения – малко хора говорят руски. Може би най-фрапиращата разлика в този регион е в Азербайджан. Те имат големи залежи на нефт, които до разпадането на Съветския блок отиваха в Русия. Сега всичко си остава при тях. Баку е станал неузнаваем град, един малък Дубай. Всички жилища отпреди 50-60 години се събарят и се строят нови. Запазват само най-старата , архитектурната част", споделя наблюденията си гидът.