Стефка Петкова е завършила психология и клинична психология, както и магистратура по комуникативни нарушения.  Позитивен психотерапевт и арттерапевт. Работи основно с деца и провежда консултации, касаещи детски страхове, детска агресия, хиперактивност, енуреза (нощно напикаване) и енкопреза. Голяма част от практиката й е преминала през работа с тежки житейски ситуации като загуба на родител, "живот с болестта", паник атаки и т.н., разказва TrafficNews. 

- Колко дълго може да издържи едно дете затворено вкъщи и  какви опасности крие изолацията за психиката му?

- Едно дете не може и не бива да се застоява дълго на едно място, защото енергийно то не изразходва потенциала си. Когато не може да се движи свободно, то не може да се изморява качествено. Настъпват нарушения в ритъма на сън и бодърстване. Измества се режимът му. И всичко това е леко казано стресово за децата.

За щастие децата са по-гъвкави от нас, възрастните, и добре се справят с времето на изолация. 

- Как да помогнем на децата да преодолеят стреса при епидемията от коронавирус?

- На децата може да се помогне по много начини. Първото и най-важното е родителите да са спокойни. Ако те са напрегнати, изнервени и ежедневно се карат, децата преживяват много тежко времето на изолация. Ако имаме обратното - едни спокойни, рационални родители, децата също са спокойни. Приказки, игри, занимания у дома. Всичко се отразява прекрасно на децата, и то най-вече защото в забързаното си ежедневие ние, възрастните, нямаме достатъчно време за тях.

Така че, мили родители, използвайте това време, за да се насладите на децата си. Повярвайте ми, ако ги наблюдавате, ще откриете толкова малки и вълшебни неща в тях, които досега не сте забелязвали. 

- По какъв начин трябва да говорим с детето за епидемията? Как  да му обясним, че не може да играе навън и да се вижда с приятелите си, без да  го плашим?

- На децата винаги трябва да се казва истината. Те са много сензитивни и, повярвайте ми, винаги усещат, че ги лъжем. Един страхотен начин, който лично аз използвам с моите деца, е да попитам: "Според теб какво се случва, че не можем да излизаме сега навън? Как мислиш?" 

Те вече имат мнение по въпроса, защото слушат внимателно какво си говорят възрастните. Когато детето ви даде своето мнение, опитайте се да премахнете фатализма в него деликатно.  Например: "Да, този вирус много прилича на грипа, от който всяка зима боледуваме всички. Боли ни гърлото, кашляме и имаме температура. Налага се да пием лекарства, за да се оправим. Просто сега много хора изведнъж се разболяват и на лекарите им е трудно да помогнат на всички. Затова е добре да се пазим. "

- Наш читател разказа, че 4-годишната му дъщеря се страхува да излезе навън, защото има много болни и тя може да се зарази. Каква трябва да бъде реакцията на родителя в този случай?

- Рядко едно дете може да развие само такъв панически страх. Реакцията в такава ситуация е да спрем да слушаме новини постоянно и да върнем детето в неговия детски свят. Повече игри, по-малко информация за болестта. Може би детето усеща някой от своите родители, че се страхува повече и повтаря поведение.

В такива моменти е важно на каква възраст е детето. Около 5-6 години те започват да отчитат съществуването на смъртта и започват да се страхуват от загубата. Добре е да се говори за това с детето, отново чрез отворени въпроси, то да разкаже какво мисли, чувства и постепенно да се премахне фатализмът. Като казвам фатализъм, имам предвид детето да изгуби усещането си за безметежност и край, за нещо непоправимо.

- Кога родителят трябва да потърси професионална помощ от детски психолог?

- Ако трябва да бъда честна, ако имаме един добре балансиран родител, то той ще е достатъчен в момента за детето си. Но ако детето направи регресиращо поведение поради страх от пандемията, т. е. поведение, отговарящо на по-малка възраст от тази, на която е, тогава е добре да се потърси специалист. Децата често реагират на стреса с тялото си. Треперене, нощно напикаване, изпускане по голяма нужда, желание да бъде хранено, обличано и т. н.

Друго притеснително поведение, което наблюдавам в момента, е тъга, депресивност и отказ от занимания.

- Работите ли вече с деца във връзка с настоящата ситуация?  

- С деца все още не работя. В момента хората, които ме търсят, са на средна възраст с обострени тревожни разстройства поради създалата се ситуация.

- Как да съобщим на детето, ако наш близък е заразен с COVID-19, или ако загубим член от семейството заради заболяването?

- На детето винаги е добре да се казва истината, отново ще кажа. Но смъртта от вируса не е различна от никоя друга смърт. За това нека останем рационални и просто обясним, че даденият човек си е отишъл. Тук вече със сигурност ще е нужен професионалист колега, защото когато загубим любим човек, нямаме силата да запазим спокойствие, за да обясним. Има добри начини да кажем на детето, без то да избяга в света на фантазиите и да развие редица други страхове. Нека не превръщаме COVID-19 в "страшилището от кошера".

- След края на извънредното положение, как да върнем детето към обичайното ежедневие?

- Един страхотен начин е, като обясним, че вече много хора са оздравели от вируса, и никой не се разболява. Времето вече е топло и вирусът го няма. Можете да разкажете за плановете, които имате. Да идете на кино, на разходка, в парка. Попитайте го как се чувства от новината? Има ли нещо, което го тревожи? Давайте пространство на детето да пита и да ви споделя мислите си. Ако то има това пространство, адаптацията и по време на пандемия та, и след нея ще е лесна за детето ви. 

Пожелавам на всички здраве и търпение! Оползотворено споделено време с най-любимите ви хора!