Тази година честваме 120 години от рождението на Петър Детев, един от водещите археолози по праистория в нашата страна през XX век. Роден е на 25 септември 1900 г. в с. Омарчево, Старозагорска област. Първоначално образование завършва в родното си село. През учебната 1911-1912 г. записва І прогимназиален клас в Нова Загора, но поради това, че баща му загива при обсадата на Одрин по време на Балканската война, е принуден да напусне училището и поеме главната тежест по издръжката на многодетното семейство.

Средното си образование завършва като частен ученик. В периода от 1923 до 1925 г. следва в Свободния университет в София специалността "Търговия и селско стопанство", но тя не го увлича и се записва „Романска филология“ в Софийския университет.

След това специализира праистория при проф. Рафаил Попов и Васил Миков. В университета и в Археологическия музей - София се подготвя като музеен работник. Известно време учителства в Старозагорско и Свиленград.

През 1945 г. е командирован на специализация в музеите в София и Пловдив. От 1946 г. е на работа в Пловдивския археологичен музей до смъртта си през 1980 г. в отдел "Докласово общество". От 1956 г. е научен сътрудник, след това старши научен сътрудник и заместник- директор.

Обект на неговата научна работа са селищните могили в басейна на р. Марица и в гр. Пловдив. Има над 70 научни публикации в наши и чужди издания и повече от 150 научно-популярни статии и съобщения за бита и културата на населението, живяло в селищни могили в Тракия през праисторическите епохи.

Извършва исторически, краеведчески и етнографски проучвания в бившите Пловдивски, Сливенски, Старозагорски окръг и др.

Петър Детев проучва теренно над 350 селищни могили, а сондажно и цялостно разкопава над 40 могили в басейна на река Марица.  В българската част на Древна Тракия археологът-праисторик изследва и интерпретира над 140 хиляди открити от него артефакти, представящи периода от края на седмото хилядолетие до Христа.

Детев единствен от археолозите счита, че т.нар. траки (всъщност първите жители на Стара Европа) са по-млади генерации на местно, коренно население, дошло в края на палеолита и началото на неолита непосредствено от Мала Азия във времена, когато и Босфора, и Дарданелите не съществували като протоци, а са били сухоземни пътища пред идещите от Африка и Азия наши предци (homo sapiens), оказали се тук носители на първата европейска култура.

Могилната култура в Тракия е всъщност първата европейска култура, а късният неолит се е развил като самобитна култура в Тракия, за която Детев използва геолого-географското определение „басейнът на река Марица“.

Детев има голям принос в изучаването на могилната култура в Тракия. Той е изложен в негови 2 монографии – „Разкопаница“ и „Прародината на Траките“. Научен принос е и стратиграфията от Детев на могилите в Южна България. Оригиналната му методика за датиране и систематизиране използват след него и други изследователи, изтъкнати специалисти, умеещи да датират по отломки от лесно намиращи се все още керамични фрагменти и каменни оръдия на труда, като ст.н.с. дин Анна Радунчева.

Награден е с високи правителствени и държавни отличия - орден "Кирил и Методий" - І и ІІ степен и орден "Червено знаме на труда".

Умира на 2 декември 1980 г. в Пловдив. Материали на Петър Детев (най-вече резултати от археологическите разкопки) се съхраняват и в Археологическия музей - Пловдив.