Преди 131 години на 20 януари 1889 г. в Пловдив е роден народният артист Петко Мавродиев Атанасов. Артистичната си дейност започва през 1906 г. в пътуващата театрална трупа „Съвременен театър“ на драматичния актьор, драматург и режисьор Матей Икономов.

През 1908-1910 г. учи актьорско майсторство в Московския художествен театър (МХТ), който оказва решаващо влияние на творчеството му. Специализира в „Бургтеатър“ във Виена и в „Комеди Франсез“ в Париж 1925 г.

Създава „Общодостъпен театър“ във Видин 1910 г. Артист в Народния театър 1911-1923 г. с прекъсвания, 1926-1939 г., 1945-1956 г.

Заедно с Кръстьо Сарафов режисира „Магда“ (1921) от Евгения Марс. Директор и режисьор в хасковския театър 1923 г. Актьор в пътуващата театрална трупа „Свободен театър“ 1924 г., във варненския театър 1939-1942 г., в плевенския театър 1943-1945 г.

Изкуството му се отличава с неповторимост при създаването на отделните образи и богатство на хумора. Лаконичен и рядко изразителен в епизодични роли.

За 50 годишната си театрална дейност се превъплащава в над 200 образа, от които остават незабравимите му комичните персонажи – Репетилов в „От ума си тегли“ от Александър Грибоедов, Бобчински в „Ревизор“ и Подкольосин в „Женитба“ от Николай Гогол, Живота Цвийович в „Д–р“ от Бранислав Нушич, Масларски в „Милионерът“ от Йордан Йовков, Питър Тизъл в „Училище за сплетни“ от Ричард Шеридан и още запомнящи се роли в пиесите на Островски, Чехов, Шекспир, Мицкевич, Ст. Л. Костов, Вазов, Кюлявков.

Работи активно и като режисьор. В киното дебютира с ролята на Трифон във филма „Те победиха“ (1940), под режисурата на Борис Борозанов и Йосип Новак.

Сред по-известните филмови роли на артиста са дядо Либен в „Българи от старо време“ (1945 г.) по сценарий и режисура на Димитър Минков, хаджи Смион в „Под игото“ (1952 г.) на режисьора Дако Даковски, Индустриалецът в „Отново в живота“ (1947 г.) на режисьора Георги Богоявленски, Пенчо във филма „Бойка“ (1947 г.) на Димитър Минков.

Атанасов превежда пиеси от руски и френски език. Член е на редакционния к-т на сп. „Актьор“ 1923-1925 г. и на сп. „Български театър“ 1936-1937 г. През 1929-1932 е редактор на в. „Български артист“. Секретар на съюза на артистите в България 1930-1931 г. Председател на съюза на артистите и театралните работници. Носител на Димитровска награда за 1950 и 1951 г. 

"Театърът – това са актьорите, но театър се прави за публиката“ е било неговото неизменно верую в целия му творчески път. Петко Мавродиев Атанасов напуска този свят през1956 г.

Из „Енциклопедия на Пловдив“, автор Божидар Тотев