Конструктор от Пловдив е събрал колекция от 154 умалени копия на кари. Хобито на инженер Георги Вълков е предопределено от професията му. Той конструира кари. И със страстта на колекционер събира същите машини. Само че в много умален вид. Колекционните му модели са копия на действащи кари в мащаб от 1:25 до 1:43. За повече от 20 години колекцията му е побрала 154 модела, но инж. Вълков не смята да спира дотук.

Като всеки истински колекционер той не измерва събраното с пари. Не оценявам моделите като “скъпи” или “евтини”, а с това доколко отразяват историята и съвремието на каростроенето в света, казва Георги Вълков. Оказва се обаче, че страстта му има и прагматични измерения. Инженер Вълков - докторант в Техническия университет - филиал Пловдив счита, че чрез умалените копия по-лесно може да заинтригува студентите, които идват в неговия кабинет за стаж или за упражнения.

Когато влязат първата работа е да се залепят за моделите, които съм побрал тук и им е много интересно.Честно казано,  понякога  се притеснявам да не ги повредят, когато изпробват механиката им, казва конструкторът. Като ръководител на техническия отдел в „Балканкар Рекорд“ инж. Георги Вълков внимателно следи и познава развитието на конкурентите. Той анализира и тенденциите в каростроенето. “Светът на карите се движи към електрическите машини за сметка на тези, които имат двигател с вътрешно горене. Затова и ние в „Балканкар Рекорд“ през последните години създадохме свои оригинални електрокари, електрически платформи, триопорни електровлекачи, и електрокари високоповдигачи” - казва Георги Вълков. И бърза да покаже как тази тенденция е отразена в колекцията му. Около една четвърт от събраните в нея мащабни копия са на кари с електрическо задвижване.

Втората по големина колекция от модели на кари в България поставя ... случайността. По време на командировка в София инж. Георги Вълков се отбил в едно квартално пазарче, където “засякъл” няколко технически макета на кари от марката Linde. Така се сдобил с първите си два колекционерски модела. Наброил на продавача общо 50 лева, което си било доста пари за онова време. “Интересно е, че цената на колекционните модели през години не нарастваше стремително. Може би защото хората с моето хоби по света са малко. В България най-големите колекции са моята и на колега от Велико Търново” - коментира инж. Вълков. Сега колекционерът не пропуска да участва в аукционни за ценните модели на мотокари и електрокари. Именно на един от аукционните закупува за 75 евро най-скъпия засега технически макет на високопроходим мотокар. Успях да смъкна цената му почти на половина, но бях готов да дам и повече, защото много ми хареса, казва конструкторът.

Размяната на модели между хора, които са запалени от същото хоби е другият начин на инж. Георги Вълков да обогатява колекцията си. “Разменям само тези модели, от които имам по 2 екземпляра, но по някой път съм давал и копия от един модел за друг модел с цел да му използвам частите. Това е начин да ремонтирам счупени части на модели от моята колекция. Това важи особено за по-старите модели на машини от преди 20-30 години. Най-старият ми модел е на електроплатформа, произведена в бившата Германска демократична република. Платформата е българска и се казва ЕП 011, но макетчето е правено в ГДР” - разказва инженерът.

Понякога колекционните модели дават идеи за конструирането на новите български машини. Когато в „Балканкар Рекорд“ разработват най-новия си триопорен влекач, инж. Георги Вълков си купува модели на същия тип машини, за да види ползваните решения от други фирми. “Освен геометричните пропорции на машината видях и елементи по окачването, ходовата част и други конструктивни особености, които ми бяха полезни в работата” - заключи той. И е сигурен, че крачката от света на моделите към света на реалните машини в каростроителната индустрия е много малка. Но може да бъде направена само от хора, които са готови да споделят идеите си.