Пловдивската кабаретна сцена отново ще призове пловдивчанина Илия Виделинов, който ще стъпи с премиера на новия си моноспектакъл „Живот на Макс“. Кой е двигателят и вдъхновението за сътворяване на спектакъла, какви проблеми се разглеждат в него и как се пречупват те през личната призма на твореца, говори главният герой - актьорът и автор на текстовете, Илия Виделинов.

- През изминалите две години те гледахме в няколко роли на сцената, ала изявите, с които безспорно доби популярност, очевидно са ти липсвали. Какво те вдъхнови да се върнеш към жанра на моноспектакъл за кабаретно пространство и какво ще е различното, което ще видят зрителите в „Живот на Макс“?

- „Живот на Макс“ по-скоро не е нов моноспектакъл, а е редуциране на първия. Първото представление „Живот в 8ГБ“, което беше нещо по-скоро клонящо към пърформанс, беше концентрирано в тематиката за глобализацията и навлизането на съвременните технологии в живота на човека. То беше по скоро опит, като тази проба показа, че това не е точната художествена форма, която намира комфортно съществуване в кабаретни пространства.

Новото представление е базирано на някои от текстовете в „Живот в 8ГБ“ само че обърнати през тотално различна призма – една различна гледна точка за живота на крайностите.

- Кой е Макс и с какви проблеми ще ни занимае той?

- Главният герой  Макс ще ни покаже разликата в начина на живот, той ще разпъне живота в негатив, ще постави съществуването ни в крайни понятия. Това противопоставяне на черното и бялото в живота, липсата на средно положение, е централен проблем в сюжетната линия.

В този спектакъл се изхожда от съвременния постулат и модел на поведение, който налага един живот на ръба, и още повече живот, който трябва да е „най-“. Не ви е убягнало, че напоследък превъзходната степен се използва като определяща за всяка дейност, качество, цел. Всичко трябва да е „най-най-най“, но значи ли, че ако избягаме от този калъп не живеем живота си пълноценно?

- Монохромните измерения на живота равняват ли се на сляпо изповядване на стереотипи, Макс трябва ли да живее на макс?

- Светът е шарен, черга с много цветове и не може и не бива да опираме само до черно и бяло. Интересно е, че в нашия модерен свят се наблюдава широк спектър от стереотипи. Веднага давам пример – едни считат за приоритет на 25 години да са посетили 50 бара и да са „известни“, за други - да са намерили човек до себе си, за трети - да са създали стабилна база за кариера. Въпросът е изобщо трябва ли да опираме до тези идеални типове, не може ли да имаме по-малко от всичко, да имаме нещо несъвършено и то пак да е съвършено за нас? Общоприетите норми обаче са въпрос на избор, който сами си налагаме.

Алюзията с името, разбира се, не е случайна. Това е представление пълно с хора, които живеят в петък и събота, на педала, на купона, на партито, на преживяването, с убеждението, че всичко се случва. Много сходно е до подхода на Ерик Богосян, до неговия стереотип на работа и текстове. Той използва този принцип – показва персонажи в ситуация и толкова - нито съди, нито посочва. В този ред на мисли, представлението не осъжда, просто дава една лична гледна точка, като всеки има право да открие себе си в нея или пък не.

- Казваш „лична гледна точка“. Като автор на текстовете на представлението, не мога да не те попитам дали концептуалната трансформация, която налагаш от технологизиране към проблематизиране на социалното, е въпрос на личен опит?  

- Не само. Ако предишното представление беше в по-голяма степен изградено върху документални истории, част от които мои, а други събрани и композирани на база интуиция, то тук говорим за художествен продукт. При структурата на предишния моноспектакъл мога да кажа, че се създаде вътрешно противоречие, заради многото пръсти, които се размахваха в него, образно казано. То беше първично. „Живот на Макс“ е резултат от работа с екип от хора – Теодор Драганов пише музиката, ще видите няколко авторски парчета; Стефан Додуров помага при изграждане на цялостната концепция, работата с текстове, актьорското присъствие; Александър Узунов прави визията на представлението, а има още сериозно присъствие на хора, замесени в тази „случка“.

- Ти ли си Макс?

- Да, аз съм Макс.

- Но персонифицираш ли се с него, какво те сближава и отдалечава от него? Ти си Макс на сцената, но Макс ли си в живота?

- В живота съм малко по-смирен, спокоен – търсещ баланс. Все пак тук говорим за художествен образ, елементи от който притежава всеки един от нас.

- Виждам, че Макс ще пребивава в ареста? Ти бил ли си там?

- Крайните хора изпадат в крайни ситуации.  Аз не съм бил в ареста. Все пак подчертавам, че не говорим за документални текстове, има голяма доза художествен подход.

- За премиера отново си избрал родния си град Пловдив. Какво мотивира решението? Важен ли е градът за твоя творчески път?

- Пловдив е прекрасно място, което обожавам. Семейството ми и приятелите ми са тук, всички най-хубави чувства са ми тук, при тях. За съжаление има една културна институция, което не позволява моето задържане за дълъг период. Посещавам града, за да видя близките си, защото те са там и са прекрасни. Затова Пловдив е мястото, където правя премиерите си, ако изборът зависи от мен. Освен това в Bee Bop се намира пространството, което позволява поставянето на това кабаретно представление.  Ако го вкараме в театралната закономерност, която налага – влезни в зала, седни, изключи телефона, гледай сега там, мълчи - идеята се губи. Кабаретното представление е покана за диалог в една непринудена ситуация, която считам за много по-изостряща вниманието. Мисля, че тя е много по-близка до съвременните хора.

- Има ли липса на диалог в съвременното изкуство?

- Изкуството цялостно се промени много. Няма неща, които да се поддържат само в един жанр, всичко е многопластово. Не мисля, че няма диалог. Напротив, пълно е творци, които работят за диалога. Навлизането на ПР-а в сектора на изкуството и разглеждането му като някакъв тип продукт – продаващ се и пласиращ се – са може би нещата, които повече куцат. Диалог има, но хората вече са по-изморени и натоварени от бита си, затова предпочитат по-леките жанрове в желанието си да не се натоварват добавъчно. Въпреки това има все повече хора, които четат, които търсят различен допир с културата и изкуството, които се интересуват от алтернативно кино, дори в правенето му, има все повече хора, които опитват различен тип начинания, които не са комерсиални при всички положения.

В Пловдив, особено покрай Европейска столица на културата 2019, се наблюдава изключително голямо раздвижване на поток от много разнородни индивиди, което е прекрасно и би дало предпоставки за създаването на много различни средища. По-скоро проблемът, който аз виждам, е, че хората от различните групи - да кажем образование, наука и изкуство, би било редно да бъдат в много по-тясна връзка, а не в такова разделение.

- „За“ или „против“ ПР-а в изкуството и културата си?

- Няма „за“ или „против“, той е необходим. Времето го налага. Дали аз съм съгласен или несъгласен, няма значение. Времето налага да ползваме тези механизми. Все повече хартиените плакати излизат от употреба, навлизат дигиталните. Обществото върви към холистична дигитализация, което вече е опасно що се касае до театъра, тъй като театърът няма как да бъде дигитализиран. Той е живо изкуство.  Но пък трябва да използва достиженията на времето и да се съобразява с тях. 

- Има ли колизия между „живото“ и новото дигитализирано общество? В конфликт ли съществуват или в хармония?

- Не, няма конфликт. Но най-скъпото нещо, с което плащаме всички ежедневно, е времето си. Битката се дава до толкова, доколкото дигиталното ни предоставя алтернатива – много възможности и мероприятия, между които трябва да избираме при все една позиция – линейното време. Давам пример: достатъчно ли е да гледаш клипове как някой тренира, за да тренираш, или трябва да отидеш и да тренираш в залата, т.е. да направиш тези упражнения? Не можем да изключим живия план, особено когато говорим за неща, които хранят ума, съзнанието, душата, тялото. Хората не може да нямат потребността от това.

- Според Макс май не е точно така. „Животът е супер як“ - струва ми се, че гледа доста по-повърхностно…

- Не знам дали е по-повърхностно. /смее се/ Заповядайте на 20 ноември да видите каква е гледната му точка.

- Какъв е хоризонтът за развитието на моноспектакъла ти?

- Не знам какъв ще е пътят на проекта. Това ще бъде първата ни среща - първият досег с публика, а за мен е много важно да получа обратна връзка, за да видим къде трябва да поработим още. Всяко представление се променя с времето на база контакта с публика. В края на тази година и в началото на другата ще има и своята премиера в София, а оттам смятам да попътува, но нека първо го видим. 

- Понеже ми се струва, че целият спектакъл е посветен на смисъла, какъв е смисълът на съществуването за теб с едно изречение?

 - Както казва апостол Павел: „Ако любов нямам, нищо не съм“.

- А имаш ли любов?                                                                                

- Разбира се, близките ми ме даряват с такава, аз ги дарявам. Ако питаш за гадже – водя се необвързан, но понеже не съм Макс, предпочитам да не залагам на крайностите. 

----

Премиерата на представлението  „Живот на МАХ“ ще се състой в Пловдив на 20.11.2018 г. от 20 ч. в Бее Боп Кафе.

Снимки: Адриана Чапканова