Фотографии: Миглена Цонева

от Руслан Йорданов

„Воевода“ – историята на жената-воин, вдигнала се на бой срещу османските поробители, вече покори българската публика. Филмът по разказа на Николай Хайтов предлага майсторски изпипани екшън-сцени и великолепна актьорска игра. Пред „Plovdiv Time“ режисьорът Зорница София, която изпълнява и главната роля на Румена воевода, повдигна завесата около пловдивското участие във филма:

„Пловдивчани взеха огромно и сърцато участие във филма „Воевода“. Една от главните роли е поверена на aктьора-вселена - Димитър Селенски. Неслучайно в екипа на филма той битуваше с прякора „Вселенски“ и счетоводството така му беше оформило договора и доста се изненадаха, когато се срещнаха с личната му карта. Той е неизчерпаем извор на истории. 
Още преди снимките наши съратници станаха едни забележителни българи - Данаил Димитров и цялата тогава пловдивска чета - Сдружение „Хайдути“. Сега вече те са национална организация.

Дидо ни беше безценен съветник в избор на оръжия, съдействаше на художника по костюмите Марта Миронска, запозна ни с пловдивския майстор-реставратор бай Михал, който буквално „съживи“ оръжията на четата. Голяма част от арсенала беше събран от Дидо. Отделено от това той и шихан Георги Попов бяха инструктори на актьорите от четата по време на тренировъчния лагер в работата с преднопълнещи огнестрелни оръжия - пушки и пищови.

И не на последно място, самите Данаил Димитров и Шихан Георги Попов участваха във филма и събраха мъжете от четите си с автентични костюми и оръжия. Заедно с варненската чета на Христо Станев, те бяха основната маса четници на дедо Ильо воевода. В тези снимки Дидо, който е шампион и треньор по борба, има впечатляваща каскада със събаряне на кон в сцената със сватбата на малката Румена.

На финалната права в представянето на филма на гала-премиерата в „Сине Гранд Парк Център в София сдружение „Хайдути“ дойдоха в автентични носии, въоръжени до зъби и огласиха МОЛ-а с гайдарски състав "Капитан Петко войвода". Респект и благодарност!“

Зорница София в ролята на Румена воевода

Един от най-ярките образи във филма е Трайчо воевода, изигран от актьора Димитър Селенски. Пред  „Plovdiv Time“ Селенски разказа за най-вълнуващите моменти на снимачния процес.

Актьорът Димитър Селенски е роден 19 октомври 1954 г.в Русе. Започва професионалната си кариера в Добричкия театър през 1977 г. Двадесет години играе на театралните сцени в Добрич, Силистра, Шумен и Русе. Впоследствие минава на свободна практика. През 2008 г. създава арт-студиа „Лабас“ в Пловдив. Създава постановките „Великденско вино“ и „Небето на Димитър“ и изнася множество концерти в страната. Участва във спектакъла на ансамбъл „Българе“ - „България през вековете“, заедно с народните танцьори поставя  и „Последната нощ на Апостола“. В момента подготвя моноспектакъл, посветен на Христо Ботев.

- Г-н Селенски, как протече снимачният процес на филма „Воевода“. Прави впечатление високият професионализъм не само при актьорското майсторство, но и на бойните сцени?

- Подготовката за филма бе много сериозна и на високо ниво. Самата Зорница София казва, че е продължила над 5 години. Нея динамиката хич не я притеснява, тя може дълги часове да работи непрестанно. За пръв път присъствах на кастинг, при който имаше избор между различните визии. Бяхме поканени няколко човека да кандидатстваме за една роля. Пред камерата кандидатите трябваше да говорим един и същи текст. Бяхме сложени един до друг и режисьорът можеше да прецени дали моята мутра и мутрата на колегата са в унисон с картинката. Това показва доста сериозен подход и методика при подбора.

След кастинга дойде една твърде интересна и ползотворна част от работата. Бяхме на тренировъчен лагер в Жеравна. Професионални инструктори ни обучаваха на различни бойни техники и как да боравим с различно оръжие. При ездата започнахме от общуването с коня, после направихме леки упражнения - трябва да се научиш да го управляваш преди да те пуснат свободно да яздиш. Накрая ни обучиха да яздим и без седло. В ездата ни въведе Митко Труканов, който играе и бащата на Румена воевода. Той има невероятни способности да общува. Наблюдавайки го как работи с нас и с конете, съм респектиран от неговите умения. При това Митко е нашего брата - артист-художник.

Със седло ни обучиха да яздим момчетата от старозагорската група „Багатур“, които също имаха категорично присъствие във филма. Горан Гънчев играе една от основните роли във филма - Амит ага. Неговият баща Райчо Гънчев, който също ни беше инструктор, играе Ильо воевода. Явор Гънчев беше четник. 

Димитър  Селенски в ролята на Трайчо Воевода

Зорница София и Селенски в компанията на техните четници 

- Къде се научихте така добре да стреляте и да въртите саби?

- Големият майстор Мирослав Петров ни обучи да боравим с хладни оръжия. Той ни убеди, че няма начин на силяха ти да стои острие и ти да не знаеш за какво се използва. Силяхът в зависимост от съдържанието тежеше между 15 и 20 килограма. Научихме се да въртим шпага, сабя, различни видове мечове. Накрая стигнахме до същинските каракулаци, които използваме в филма. Минахме през всичките хладни оръжия.

Другият важен момент беше участието на „Хайдути“. Те ни научиха как да стреляме и зареждаме преднопълнещо оръжие - пищов и пушка. С него нямаш бързина на действието - пълниш, стреляш и пак пълниш. Техниката на водене на бой от засада, която са ползвали хайдутите, е доста по-различна. Всички оръжия предварително са били напълнени и в момента, в който трябва да атакуват, ги изпразват по врага и нападат с хладно оръжие. Научихме се и ние.

В продукцията бяха привлечени три сдружения, които се занимават с исторически възстановки, имат солиден опит и гардероб – „Хайдути“, варненското „Дръзки“ и „Багатур“ от Стара Загора, които правеха каскадите с коне. Тези хора са носители на онзи патриотичен дух, който напоследък беше позадрямал. Те са интелигентни и будни хора. Освен това се научихме на пехливанлък – техниките на борците от онова време.  

След тренировките целият следобед на лагера минаваше в разгръщането на една актьорска методика – психодрама, в която се опитвахме да сплотим дружината около главната героиня Румена воевода (изиграна от Зорница София). Нашите упражнения целяха, колкото и да са различни персонажите, те да успеят да образуват едно ядро.

Обсъждахме непрекъснато и как да бъдем колкото се може по-достоверни. Лагерът в Жеравна завърши с екстремен поход, по време на който трябваше да покажем всичко, което сме научили. Да се подготвим за въображаем бой, да минем през пресечена местност, да устроим засада на младите воеводи.

Трябваше по знаците да разгадаваме, за да се ориентираме къде да направим засадата. Беше ни забранено да говорим по време на придвижването.

В случай, че открием диво животно, трябваше да го „отстреляме“ с обектива на фотоапарата и да го покажем на инструктора. Нашата банда се справи благополучно, а покрай другото успяхме да запалим огън с кремъчно огниво. Нощувахме по хайдушки на голата земя между дърветата.

Този лагер беше незабравимо преживяване и много съществен за старта на снимките. В началото на август бяхме на снимачната площадка – минахме през София, Жеравна, Сините камъни и Шуменското плато. Снимачният период продължи повече от месец.

Румена воевода като дете 

- Какви трудности срещнахте при въплъщаването в ролята на Трайчо воевода?

- Бях прочел много неща за хайдутството. Докато се подготвях, попаднах на един хайдутин - Янчо Страшника. Този човек е шетал из цялата Дунавска равнина и е имал особена съдба. В деня на сватбата му беят го изпратил до Силистра, а през това време насилил жена му, извадил й окото и й отрязал езика. Връщайки се от града, Янчо заварва тази кошмарна гледка, дава страшна хайдушка клетва и тръгва по горите. Страшника е всявал ужас – носел на врата си гирлянд от отрязани човешки показалци.

 За мен беше голямо предизвикателство да тръгна от тази основа и да притурям към характера на вехтия воевода Трайчо. В една от сцените трябваше да отрежа главата на своя побратим, след като куршумът го е улучил, за да не се гаврят османлиите с трупа му. Именно наученото за Страшника ми помогна да го изиграя този епизод.

- Лесно ли е за един вехт воевода да мине под командването на жена?

- Моят герой е имал повече 30 години хайдушки опит в Балкана, загубил е много чети. В случая двамата вехти воеводи са се съюзили, за да могат да битуват някакси. Те намират младите момчета, които да им вършат тежката физическа работа. Когато Румена ги заварва, те са си чиста проба банда.

Защо Трайчо приема жена за воевода? Той вижда, че така четата ще стане по-многобройна. Той оценява и качествата на тази жена, която наистина е непримирима. По това време е имало и други жени воеводи – като Сирма воевода.  

От своя страна, Румена пък избира старите воеводи заради познанията и уменията им да водят стратегически бой. По законите на хайдутството тя ги побеждава с пехливанлък. Те се уговарят, че който победи - става воевода. Румена ги надвива и застава начело на дружината.