Пловдивска художничка от Флоренция: Сюрреалистична гледка е - улиците са пусти, а болниците - пълни
Само преди няколко месеца с младата художничка Ванеса Катрин си говорихме за изкуство, за вдъхновението да твориш в Италия. Днес пловдивчанката ни разказва какъв е животът й във Флоренция след тежката криза с пандемията с коронавирус по света и особено на Ботуша.
- За броени дни коронавирусът промени тотално живота на цялата планета. Всичко, което довчера ни се струваше от изключителна важност, в момента няма особено значение. Как приемаш тези промени?
- Приемам тези промени по-скоро като възможност за размисъл, не спирам да творя в мисли и картини, въпреки че ситуацията тук не се подобрява.
- Каква е ситуацията във Флоренция, града, в който живееш?
- Във Флоренция сме в карантина от повече от две седмици, затворени са ресторанти, офиси, музеи и работят само големите супермаркети и аптеки. Случаите тук не са като в Ломбардия, където е най-голямото огнище на зараза в Европа, но броят на заболелите постоянно се увеличава. Излиза се само за покупки на храна и се редим на огромни опашки по 3-4 часа и на разстояние поне метър. Маските са задължителни. Забранено е излизането на всеки от собствената му провинция. Градът е празен, улиците пусти, за сметка на това болниците са препълнени. Трудно е да се опише, защото ситуацията е сюрреалистична.
- Ти си артист, а гилдията бе първата, която пострада от ограничителните мерки. В България група независими артисти и фестивали призоваха Министерство на културата да приложи механизми за подпомагането им, защото отпадат събитията им и търпят сериозни финансови загуби. Разпространява се и въпросник. Как се справяш със загубите ти и предприема ли италианската държава мерки в тази посока?
- Тук в момента няма никакви културни събития и никой не се наема с прогнози. Ясно е едно – загубите са големи във всички сфери. Но има солидарност – всеки ден в 18 часа се организира флашмоб и се пее и свири предварително избрана песен. Хората излизат по терасите и прозорците в опит да поддържат духа си и по-лесно да се справят с карантината.
- Европа под карантина. Кои са жертвите, които ти правиш, за да предпазиш себе си и най-вече близките си? Ще ни промени ли това, което преодоляваме в момента?
- Аз използвам времето си в създаване на изкуство, чета. Мисля, че това е момент, в който трябва от една страна да се гледат индикациите, за да се овладее епидемията и от друга – да се използва като възможност за преосмисляне и създаване на нов ритъм и нов начин на живот – по-смислен и отговорен.
- Напълно обяснимо в момента се разпространяват най-различни теории – според някои това е обикновен грип, а властта се престарава с мерките, а според любителите на конспиративните сценарии – това е началото на нов световен ред. Ти в кой край на скалата си?
- Да, така е, има най-различни теории, имам и своя лична, че този вирус все пак се разпространява по въздуха.
- През последните дни често си мисля за „Earth song” на Майкъл Джексън. Днес прочетох, че край Венеция са се появили делфини. Как разчиташ знаците на природата?
- Със спирането на всички дейности, природата най-сетне ще започне да диша. Винаги съм вярвала в знаците на природата и е жалко, че трябва да се случват такива трагедии като заразата с коронавирус, за да се замислим, да започнем да си задаваме въпроси, да реагираме и да променим отношението си.
- Какъв ще излезе светът на изкуството от тази безпрецедентна криза?
- Светът на изкуството ще излезе по-силен, защото въпреки всички тежки последици на тази криза, без него човечеството е изгубено. Само ще припомня, че Шекспир пише своя „Крал Лир” по време на епидемия в Англия. Артистите по мистериозен начин са способни да възкръсват и създават като птицата феникс.
- Солидарност или разединение – какво виждаш в артистичното общество в Италия?
- Моментът е много труден, хората са уплашени от този невидим терор на болестта, но въпреки това в артистичното общество виждам солидарност и се надявам много скоро ситуацията да бъде овладяна, за да се върнем към това да носим радост на хората с изкуството си.