Цигуларката Таня Джарова-Салюстио се завръща в родния си Пловдив за един вълнуващ концерт със световноизвестния оркестър на двореца Шонбрун. Той ще се проведе на 10 декември от 19 часа в зала С.И.Л.А. и е част от турнето на музикантите в България, които ще свирят още във Варна (11 декември), Шумен (12 декември), Велико Търново (13 декември), Русе (14 декември) и София (16 декември).

 В традиционната коледна програма са подбрани вечните произведения на фамилията Щраус, поднесени от един от най-известните оркестри в света, изпълнени с майсторство и страст.

С Таня Джарова-Салюстио разговаряме за музиката, отговорността да бъде концерт-майстор и предизвикателството да бъдеш майка на четири деца.

- Таня,  какъв път изминахте, за да стигнете до това да бъдете концерт-майстор на "Виена Шонбрун оркестра"?

- Музикант, който се стреми към престижна кариера, трябва да предприеме няколко решаващи стъпки. Моят собствен път започна рано – още на пет години открих страстта си към цигулката. Солидното музикално образование е от съществено значение и имах късмета да бъда подкрепена в реномирани музикални училища в Пловдив и София.

Стремежът към съвършенство ме отведе в Университета за музика и изпълнителски изкуства във Виена, където усъвършенствах занаята си до майсторско ниво. Конкурсите играят важна роля по този път – те са предизвикателство, дават възможности за международни контакти и предоставят ценна обратна връзка.

В крайна сметка този път изисква неуморно посвещение, дисциплина, емоционална дълбочина и способност да вдъхновяваш публиката отново и отново. Моят музикален път е непрекъснато развитие.

- Вие сте в оркестъра на Шонбрун от самото начало. Как се формира идеята, помагаше ли австрийската държава или е изцяло частна инициатива?

- Оркестърът  беше основан през 1997 година по инициатива на Петер Хосек, който заедно със своя бизнес партньор Саша Петрович създаде Image Performing Arts Promotion GmbH. Целта беше да се създаде поредица от концерти в историческата оранжерия на двореца Шьонбрун, които да представят богатото музикално наследство на Виена – особено творбите на Моцарт и Йохан Щраус – в изискана обстановка. Марката „Концерти в Шьонбрун“ от самото начало е насочена както към туристите, така и към местните жители, като предлага първокласно музикално изживяване.

Проектът беше и остава напълно частно финансиран. Нямаше подкрепа от държавата, а основателите сами финансираха наема за използването на оранжерията и управляваха цялата организация – от маркетинг до подбор на изпълнители. Оранжерията не се използва само като място за класически концерти, но и като център за провеждане на престижни международни събития, като например посрещането на Бил Клинтън или гала вечерята по време на посещението на Барак Обама и Ангела Меркел.

С времето оркестърът се превърна в един от водещите камерни оркестри във Виена, който изнася концерти по целия свят и радва хиляди посетители всяка година.

- Разкажете за времето в родния Пловдив – детството, хубавите спомени и любими места.

- Гордея се с моя роден град, градът на седемте тепета. Най-старият град в Европа и шестият от най-древните градове в света. Като малко момиче в Пловдив откривах света с любопитство и приключенски дух. Едно от любимите ми места беше Бунарджика. Там винаги се чувствах свободна и вдъхновена – място, изпълнено с история и мир.

Река Марица също играеше важна роля в моето детство. На нейните брегове прекарвах безброй часове, слушайки шума на водата и черпейки вдъхновение от природата, а също и в игри с моите приятели.  Старият дървен мост, който се намираше близо до дома ми, беше друго  мое любимо  място. Там  можех да мечтая и да наблюдавам как животът в града тече.

През уикендите бях много често с моите родители на Острова. Спомням си за разходките около Гребната база, за зоологическата градина и пикниците в парка.

Тези места не само бяха декор на моето детство, но и източник на креативност и вдъхновение.

Атмосферата на Пловдив – със своята смесица от история, природа и общност – оформи моята личност и в крайна сметка повлия на музикалния ми път.

- Кои бяха вашите учители?

- В живота си имах големия късмет да бъда подкрепена от изключителни учители, които оформиха моето музикално развитие. Те бяха не само учители, но и ментори, които разпалиха и поддържаха страстта ми към музиката.

Първите си стъпки с цигулката направих в Пловдив под любящото, но взискателно ръководство на Боянка Шопова и Пролет Ованесян. Те положиха основите и ми показаха какво означава да свържеш музиката с дисциплината и отдадеността.

По-късно в Музикалното училище в София моето обучение беше продължено от проф. Елисавета Казакова, на която дължа безкрайно много. Тя беше най-добрият педагог в моят живот. Нейната изключителна всеотдайност и строгост, съчетани с висок професионализъм, разкриха за мен нови перспективи и ме насърчиха да разгъна напълно потенциала си.

За съжаление, тя вече не е сред нас, но аз изпитвам до ден-днешен дълбока благодарност и любов към нея и си спомням с най-топли чувства за прекрасните моменти, преживени заедно не само на професионално, но и на лично човешко ниво.

Следващата важна стъпка в моя път беше обучението ми в Университета за музика и изпълнителски изкуства във Виена, където имах честта да бъда под ръководството на проф. Едвард Циенковски.Той не само беше майстор в своята област, но и този, който пробуди страстта ми към виенската музика и династията Щраус.

- В детството си сте мечтаели за спортна кариера, как се озовахте на световната музикална сцена?

- Спортните гени са наследство от моя баща. Като дете бях изпълнена с енергия и ентусиазъм към спорта. Плуването и леката атлетика, особено спринтовете, бяха моята голяма страст. Обичах скоростта, състезанията и чувството на успех чрез спортните постижения. Всичко сочеше към спортна кариера.

Паралелно със спорта обаче свирих и на цигулка.  В един определен момент трябваше да направя избор между спорта и музиката. Моята майка, която също е музикант, рано разпозна таланта ми и всъщност изборът беше направен от нея.

Музикалното образование в България през 70-те и 80-те години на 20 в. беше силно повлияно от руската школа – известна със своята строгост, прецизност и съвършенство. Моите учители в Пловдив и София ми предадоха не само технически умения, но и дисциплината, необходима за овладяване на инструмент като цигулката.

В крайна сметка, това беше комбинация от семейна подкрепа, примери за подражание в музиката и откритието, че чрез цигулката мога не само да изпитам радост, но и да намеря по-дълбока изразителност, която ме насочи към пътя на музиката.

- Вие сте не само реализиран музикант, но и успешна жена – майка на 4 деца. Как се съчетават кариера и семейство и то многодетно?

- Въпросът как човек успява да съчетае четири деца – включително тризнаци – и международна кариера като музикант, винаги ме кара да се усмихвам. Истината е, че не го планираш, животът сам пише най-красивите и понякога най-хаотичните истории.

Първородната ми дъщеря ми показа как любовта и отговорността могат да разширят хоризонта ти. А когато се появиха тризнаците, животът премина на следващото ниво. Всеки ден стана майсторски клас по организация и импровизация. Научих, че успехът не е в това да се справяш сама, а в умението да изграждаш силна мрежа от подкрепа. На това място трябва да отбележа, че помощта на моя баща като един извънредно всеотдаен дядо, беше и все още е изключително ценна. Той до ден днешен полага грижи за моите деца, когато аз съм на път.

Музиката също ми показа, че хармонията възниква чрез взаимодействието на различни гласове.

Успешната кариера и голямото семейство не са солистично изпълнение – те са оркестрово произведение. Кръгът ми от семейство и приятели е най-силната ми основа. Те са до мен, особено в моментите, когато изискванията се припокриват.

- Някое от децата ви тръгнаха ли по пътя на музиката?

- Въпреки че животът ми е дълбоко свързан с музиката, този път при децата ми се разви в съвсем различна посока. Те не са музикално насочени, но са развили своя собствена страст – спорта.

Най-голямата ми дъщеря откри сцената за себе си, но не музикалната, а танцовата. Тя успешно танцува стандартни и латиноамерикански танци и участва в национални и международни конкурси.Нейната дисциплина, тренировки и радостта от изразяването ми напомнят на моите собствени изпълнения, само че в различна творческа сфера.

Двамата ми синове са пълни с енергия и откриха страстта си във футбола, карате и плуване. Те обичат състезанията, динамиката и – разбира се – автомобилите! Тази страст към техниката и скоростта показва, че техните таланти са по-скоро в областта на физическите и техническите умения.

Дъщеря ми от тризнаците е нашата креативна душа. Тя обожава да изработва неща от различни материали и експериментира с голямо удоволствие в кухнята. Тя показва, че креативността може да има много форми – било то в изкуството, занаятите или кулинарните изобретения.

Изпълва ме с гордост, че децата ми са намерили своя собствен път. Музиката може би не ги е повлияла пряко, но страстта, с която се посвещавам на професията си, им е показала, че всяко призвание – било то на сцената, в спорта или в кухнята – може да доведе до успех, ако е изпълнено с отдаденост и радост.

- Успявате ли в целия този натоварен ритъм на живот да отделите време за себе си и как се зареждате,  за да издържите?

-Животът на концерт-майстор, майка на четири деца и партньор е постоянен баланс между сценични изяви, пътувания и семейно ежедневие.  Но за да остана успешна и уравновесена в този взискателен свят, е от съществено значение да отделям съзнателно време за собственото си възстановяване. Тези моменти са рядкост, но все пак съществуват.

Моята градина е място на спокойствие и заземяване. Връзката с природата, грижата за растенията и простото удоволствие от чистия въздух ми даряват вътрешен баланс. Едно кулинарно преживяване също играе важна роля. Независимо дали става дума за вечеря с моите деца и партньор, или уютно събиране с приятели – такива моменти ми зареждат батериите и ми дават нови сили.

Истинската почивка обаче намирам на плажа, особено когато имам възможност да посетя Черно море в родната ми България. Нежният шум на вълните, ароматът на солената вода и слънцето върху кожата ми действат като медитация.

Когато не мога да отида на море, намирам спокойствие в тих и уютен СПА център. Тези моменти, споделени с моя партньор или близка приятелка, ми помагат да регенерирам тялото и ума си. В тези мигове изключвам всичко останало и зареждам енергия, за да се върна на сцената с нова страст и креативност.