Едва ли са много българите, които не се окичват с традиционните мартеници от ляво на сърцето или с емблематичните произведения от усукан бял и червен конец. Хиляди мартеници заливат централните пловдивски улици и въпреки това повечето от нас забелязват еднообразието по щандовете и липсата на отличаващи се авторски творения, които да успеят да спрат погледа ни сред многото предложения.

Именно затова, ние се срещнахме с чаровната Мария Чонкова от пловдивското село Белозем, която ни впечатли с оригиналните си идеи. Тя твори удивителни мартенички, като търси вдъхновение в традициите и залага на етно мотивите.

Акцент на повечето от тях е щъркелът – символ на здраве, късмет и възраждане. Божествената птица е символ и на родината, любовта към родната земя и родния дом.

Мария е на 25 години и е завършила ПГХТТ в град Пловдив. Млада е, сръчна и с помощта на богатото си въображение създава не само мартенички, но и красиви сувенири и празнични украси.

Най-интересното е, че за разлика от повечето дами на нейната възраст, тя не пръска луди пари за бутикови рокли, а сяда на шевната машина и ги шие сама.

Ето какво разказа талантливата Мария Чонкова:

- Как ти хрумна идеята да изработваш мартеници?

- Със семейството ми от 13 години се занимаваме с изработка на мартенички. Тази година реших да пробвам нови идеи, към които честно казано не съм и предполагала, че ще има такъв огромен интерес и възхищение.

- С какво твоите творения са по-различни от другите?

- Наблегнах на етно мотивите и най-вече на мартениците със щъркел, първо, защото щъркелът предвещава идването на пролетта, и второ, защото Белозем е европейско село на белия щъркел.

С това се славим и всяка година през месец май се провежда фестивал на белия щъркел, на който идват гости от страната и чужбина. Исках да успея да го впиша в мартениците си и всичко да добие истинска символика за моето родно място.

Публикувах няколко снимки в социалните мрежи и просто хората идваха при мен и казваха: „Видях какво си сътворила, искам да си купя”.

- Колко време ти отнема да изработиш най-сложната от тях?

- Всяка мартеница е направена с желание и любов, аз правя всичко с любов, изпитвам удовлетворение, когато от нищо създам нещо, във всеки един предмет, във всяка една тъкан виждам нов живот, затова и не усещам времето, което минава докато творя.

- Какво друго умееш да майсториш?

- Постоянно правя някакви неща за дома, както и украси за различни лични поводи. Мое дело са и повечето от роклите ми.

- Казваш, че шиеш сама роклите си! Кога усети, че всички тези „пипкави” неща ти се отдават?

- Шиенето беше просто едно хоби, а сега се превърна в моя втора работа. Вече 5 години развивам тази моя страст и дори мога да се похваля с това, че уших първата си булчинска рокля. Човек на изкуството съм, ценя всичко което хората правят с ръцете и сърцето си.

- Има ли някой от твоите близки, от когото си наследила тази дарба?

-  Семейството ми ми е разказвало, че прабаба ми също сама е шиела дрехите си и явно съм го наследила от нея. Нейната шевна машина е антика, която все още работи и понякога ползвам.

- Абитуриентската ти рокля също ли бе твое дело?

- Исках да имам семпла и изчистена абитуриентска рокля, затова и си измислих модел! Тогава все още не можех да шия и помолих шивачка да ми я направи. Но проблема с намирането на изчистени и нежни дрехи продължи, затова един ден си казах, че искам да си купя шевна машина и да си правя сама тоалетите за поводи. Така и стана, започнах да се уча сама, без кройки, без нищо, сам сама! Когато наистина имаш дарба всичко останало е без значение…

- Кое е любимото ти място в България, което те зарежда?

- Любимото ми място е село Смилян! Харесвам Родопите, чистия въздух и звука на гайдите.

- Пожелай нещо на всички българи по случай Националния ни празник 3 март!

- С настъпването на най-българския празник 3-ти март, бих искала да пожелая на всички българи да бъдат по-сплотени, да помагат повече на ближния си, да живеят в мир и да бъдат малко по-добри.

Страната ни има нужда от повече такива хора, които да ги е грижа и да се опитват и дори по минимален начин да бъдат полезни за нуждаещите се.