На 4 декември 1881 г. в Пловдив в семейството на Георги Консулов и Ана Хаджипеньова е родена Елисавета Консулова-Вазова. Баща й Георги е търговец, сподвижник на Левски и председател на Тайния революционен комитет в Пазарджик, основан през 1869 г., заради което е заточен в Измир, Мала Азия.

Той насърчава таланта на дъщеря си и я подкрепя в мечтата й да стане художничка. В българската история има много малко жени като Елисавета Консулова-Вазова. Нейният дълъг и щастлив живот преминава през няколко исторически епохи и много драматични събития, но тя винаги успява да се справи и да постигне мечтите си. Нещо повече – много неща тя прави първа в България, и то с постоянната и твърда подкрепа на своя съпруг и на свекърва си, вездесъщата баба Съба.

С бъдещия си съпруг поручик Борис Вазов (най-малкият син на семейство Вазови), се среща на едно литературно четене и се влюбва в него. Родителите й са против тази връзка, защото Борис не е богат и не може да осигури добър живот на жена си. Елисавета обаче не се отказва от любовта си и цели седем години, докато Борис учи в Париж, те си пишат писма, като кореспонденцията минава през приятели и накрая семействата им се предават. Така през 1906 г. двамата се венчават.

Елисавета запазва моминската си фамилия и след брака се нарича Консулова-Вазова. За времето в началото на ХХ век това си е дързост и признак на еманципираност. Постъпва в Рисувалното училище на 16-годишна възраст в класа на Ярослав Вешин. В курса са само две момичета и често я сочат с пръст – такова „чудо“ до този момент не е имало. През 1902 г. Елисавета завършва втория випуск на Рисувалното училище (днес Национална художествена академия) специалност живопис и става първата жена, завършила това учебно заведение, както и първата, на която е позволено да рисува голо тяло от натура. Тя е и първата българска художничка, която изобщо рисува голо тяло.

Свободолюбива по дух, не може да приеме дискриминиращите методи на обучение спрямо малкото момичета художнички в училището, поради което се среща с директора – проф. Иван Мърквичка, и успява да го убеди в необходимостта от промяна на учебния план. Вместо преподаване по гипсови модели, от този момент и за момичетата е отредено рисуване от натура. Една малка спечелена битка, ако гледаме с очите на човек от ХХI век, която тогава, в началото на XX в., всъщност е била гигантска.

Елисавета мечтае да продължи образованието си в Европа. Напълно немислимо за времето си, но това й желание се сбъдва, като е запазено писмото на свекърва й баба Съба, в което тази пословично тиранична жена с най-мили думи пожелава на снаха си успех в сбъдването на мечтите. Съпругът на Елисавета също я подкрепя напълно и между 1909 и 1910 г. тя заминава за Мюнхен с двете си деца – Елка на 2 г., и Бинка – само на 4 месеца, придружени от домашната помощница Петра.

Специализира портретна живопис в академията на Дружеството на жените-художнички и завършва курса на професор Х. Книр, който изключително ласкаво се изказва за нейните картини. Европейската критика също оценява високо картините й, наричат я „майка на цветята“, защото те са любима тема в творчеството й. През следващата година се завръща в България и ражда третото си дете Ана (Нюси).

Първата и самостоятелна изложба е през 1919 г. в София. Това е и първата изложба на жена художничка в България. Следват изложби в Прага (1931), Пилзен и Братислава (1932). Тя рисува много портрети с маниер, близък до този на импресионистите, и много от платната ѝ са рисувани на открито. Предпочита техники като пастел, маслени бои и акварел. Позират ѝ Стоян Михайловски, Борис Вазов, Христо Стамболски, Добри Христов, Иван Вазов, Александър Божинов, Кирил Христов, арх. Атанас Донков, както и редица български актьори: Драгомир Казаков, Елена Хранова, Марта Попова, Ирина Тасева, Спас Джонев, членове на семейството и и на много известни личности от онова време.

Нейни близки приятели са Мърквичка, Сирак Скитник, княгиня Евдокия, Мара Белчева, Елин Пелин и Александър Балабанов. Тази свободна и умна жена отглежда и трите си дъщери по нов за времето си начин (дъщеря и Бинка Вазова също е художник).Те са късо подстригани и носят леки и широки дрехи, за да могат да се движат свободно. Тези революционни за времето идеи Елисавета описва в „Книга за младите майки“. Всичко това в едно от най-консервативните семейства, семейство Вазови, което баба Съба управлява с твърда ръка. Но с енергията и ума си Елисавета успява навсякъде.

Тя е сред основателите на дружеството „Родно изкуство“. Развива обществена дейност като редактор на сп. „Беседа“ 1934-1940 г. и сп. „Дом и свят“ 1940-1943 г., списание за домашна култура, литература и изкуство на което е пръв главен редактор. Сътрудничи на сп. „Художник“ и сп. „Изкуство“ с критични статии за българското и западноевропейското изобразително изкуство. Тя е сред основателките на Кукления театър, събира колекции от шевици, килими, накити, костюми и проучва растителните багрила на старите килимари. Превежда от немски и английски и сама пише толкова хубаво, че от Клуба на българските писателки я канят за член. Доживява да отпразнува златна сватба с любимия мъж и рисува до последния си дъх, макар и вече полусляпа. През 1961 г. е удостоена с орден „Кирил и Методий“ I степен. Умира през 1965 г. заобиколена от семейството си.

Каква е тайната на този дълъг и ползотворен живот? Елисавета Консулова-Вазова никога не се отказва и преследва докрай мечтите си, дори и най-невъзможните. Вярва в себе си и гледа напред заедно с любимите си хора. Истинско непримиримо момиче от града.

Из "Енциклопедия на Пловдив" от Божидар Тотев