Интервю на Добринка Димова, TrafficNews.bg

Талантлива пловдивчанка се превърна в хит в социалните мрежи с уникалното си изпълнение на „Притури се планината”. Денислава Станева преплете красотата на класическото пеене с лириката на българската народна песен и звученето на модерната денс музика. Интересната колаборация се прави за първи път, в световен мащаб няма оперен глас, който да изпълнява народни песни, и за броени часове събра няколко хиляди гледания във Фейсбук. Дени пък често е наричана младата Гена Димитрова и според ценителите на оперната музика съвсем скоро ще гостува в „Ла Скала“ и „Ковънт Гардън”.

Таланта певицата наследила от баща си, който като млад свирел на китара. Започнала да свири на гъдулка от малка. Учила две години в музикална паралелка с поп и джаз пеене, но съдбата я срещнала с бъдещия музикален педагог проф. д-р Тони Шекерджиева-Новак и разбрала, че гласът има други възможности. В 10. клас била приета в НУМТИ „Добрин Петков” в Пловдив с класическо пеене. През 2010 г. завършила „Изпълнителско изкуство - класическо пеене” в АМТИИ - Пловдив, а след това две магистратури, едната от които „Музикотерапия”. От 2009 до 2016 година е член на Trio Soprano Music, след което започва самостоятелната си кариера.

Има участия на едни от най- големите сцени в България - Арена Армеец -София, зала 1 на НДК, Античен театър - Пловдив и много други. Печели награди от Национални конкурси. Репертоарът й е изключително богат, разнообразен и подходящ както за юбилей, фирмени партита, корпоративни събития, така и за сватби, награждавания, церемонии, конференции и др.

Представя едно незабравимо шоу, съчетаващо красотата на най-популярните класически арии и мюзикъли, романтиката на евъргрийните, вечните руски романси, както и незабравимите български народни песни. Броени часове след пускането в социалните мрежи на иновативния й аранжимент с денс звучене на песента ”Притури се планината”, Факултетът по Дентална Медицина към Медицинския университет поканиха Денислава на Първи научен конгрес да представи видеото и песента на публиката. По същото време получи и покана да я представи и на откриването на Академия по Холистична медицина.

- Дени, как възникна идеята за това нестандартно изпълнение на „Притури се планината”?

- Идеята ми беше да накарам младите да се заслушат и в друг тип изкуство. Да видят, че в България можем да бъдем успешни и с народната и класическа музика, а не само с комерсиални неща. Отне ми доста време за направата на песента, защото исках детайлно да погледна в нея.

Избрах „Притури се планината”, защото има много силно послание, текстът е изключително въздействащ. В същото време за мен беше предизвикателство да я изпея в оперен вариант. Една от магистратурите ми е Музикотерапия. Чела съм, че класическата и народната музика са единствените два стила, които въздействат градивно върху човешкия организъм, върху аурата му. Това беше и една от идеите ми – да преплета класиката и народната музика, да се получи едно емоционално повдигане за хората, които ще я чуят. А в същото време наблегнах на бийта, за да бъде обърнато и към по-младите.

Целта ми беше да изпипам нещата и да ги представя по фин и деликатен начин. Това е заложено и във видеото. Наблегнала съм на изчистени тоалети, акцентът е върху природата. От всички стилове да е избрано най-доброто. Не исках да направя нещо само за да се слуша. Обратно – исках, когато се обърна назад един ден, да си кажа: Да, направила съм  го точно така, както съм го усещала тогава. Изпипала съм го,избрала съм най-семплото.

За направата на видеоклипа съм изключително благодарна на видеооператора и монтажист Манол Николов (Shoptop studio). С него подкрепихме идеята да има послание в клипа. Стремяхме се да се съобразим с времето, с всички детайли. Благодарна съм и на дрон оператора Христо Недялков. А за аранжимента – на Васил Стойчев и JTI Studio, който го изработи специално за мен, по начина, по който го почувствах. Встъплението е дело на талантливата  пловдивска цигуларка Гинка Радилова, която го направи по неин усет, авторско е. Искахме да участва и цигулка, защото тя има една финост и звук, който се усеща сякаш като плач. А в лириката също присъства това – „Майка жали чак до гроба”, това е много силна емоция. В същото време в изписването с детайлите участваше младата българска поетеса Светлина Трифонова. А Пепи Костадинова изработи хореографията в клипа. Бекстейдж снимаше Кристина Ликова. Изключително съм благодарна на тези хора, че създадохме приятелски отношения. Подкрепиха идеята и във всеки момент се вълнуваха с мен.

- Разкажи някой любопитен момент от снимките.

- Снимахме на Асеновата крепост. Избрахме това място, защото е исторически обект, изключително красиво е. Планината се вижда по един божествен начин. Бях се качила на една скала и докато пеех, изричайки фразата „Майка жали чак до гроба”, лъч светлина се спусна върху мен. Беше просто божествено. Казах се: „Е, и ако това не е отговор от планината…” Беше неземно, почувствах се изключително щастлива. И тялото ми вибрираше с тази емоция. Иначе беше много забавно на снимките. Беше интересно да се катерим с роклите по скалите. Но се получи красиво. Всички бяха в еуфорично настроение, радвахме се. Смятам, че го заснехме изключително бързо. Просто бяхме с толкова голям ентусиазъм и желание да го осъществим, че снимките изтичаха във времето. Даже имаше туристи, които се спираха да гледат, беше им интересно какво точно се случва. Получи се много емоционален проект. И се радвам, че участваха хора, които имат енергия за това нещо, имат виждане.

- Ти представи песента в Медицинския университет в Пловдив. Какви бяха първите реакции?

- Да, представих я в Медицинския университет, където показах и видеото. А преди това изпълних песента в Културен център Тракарт.Разказах на хората за посланието, за идеята ми да я създам в този вариант. И още в мига, когато започна динамичната част, те извадиха телефоните и започнаха да снимат. Беше невероятно за мен, защото усетих, че имат правилно усещане за това, което искам да предам като послание. В Медицинския университет ми беше едно от първите представяния като изпълнител. Много се вълнувах. И сега отидох отново със същото вълнение, почти след 10 години, и представих един нов път в моя творчески живот. Беше много емоционално. Хората я харесаха. А медиците са естети и са доста критична публика. Така че се радвам, че бяха отворени. Получих поздравления и покана и за следващи представяния там.

- Какво друго ти предстои в творчески план?

Имам много ангажименти в следващите месеци за участия и частни партита. На 31 май в Културен център Тракарт отново ще представя „Притури се планината”. Изцяло входът ще бъде отворен, за да може изкуството да достигне до хората. Смятам, че изпълнителите трябва да имат послание към обществото. Промяната тръгва от изкуството и това е било така в продължение на хиляди години. И виждам, че има млади хора, които са отворени, ценят качествените проекти. Затова възнамерявам да направя поредица от концерти, които да са с отворен вход, за да може хората да се насладят на изкуството. Много ми се иска да представя песента и по време на тържествата за Пловдив - Европейска столица на културата. Надявам се да имам възможността да се случи, тъй като смятам, че тя би била много представителна изява догодина.

Също така в момента работя върху изцяло класически партии – оперите „Мадам Бътерфлай“  и Лиу от „Турандот” на Пучини. За мен чистата класика е върхът на изкуството. Там трябва да си изключителен стриктен и детайлен. И това ми помага и в другите проекти, с които се занимавам. Там не можеш да си позволиш своеволия. В същото време изисква една фина прецизност. Надявам се да обърна младите хора да се заслушат и в класическата музика.

В момента целта ми е качествената музика да достига до хората. Надявам се да имам възможност да реализирам и други подобни идеи като тази за „Притури се планината”. Става бавно и трудно, защото сама финансирам всичко. Но се радвам, че мога да следвам заложеното в мен. Живеем във физически свят, но трябва да намираме баланса между физическото и душевното, за да се чувстваме добре. Преди всичко сме душа. Посланието ми е да се обърнем към духовното чрез изкуството.

- Има ли пазар в България за подобни песни? Как се издържаш?

- Пазар има за всичко. Важното е човек да си намери нишата. Издържам се основно с частни партита, където представям популярни класики, евърглийни, с концерти.  Трудно е, тъй като в България се инвестира в друг тип музика. Но явно хората имат потребност от нея. Моята идея е да покажа, че има и други стилове, освен тези 2-3, които са утвърдени. Трябва да има предлагане, за да може хората да чуят и да харесат и нещо друго. Даже ще се радвам, ако и мои колеги правят такъв тип изкуство. Защото повечето хора или се занимават само с класика и им е много трудно, или се развиват в чужбина, където има повече публика. Други пък се отказват, тъй като са им нужни средства. Това изкуство изисква постоянно да инвестираш в него, да се развиваш и усъвършенстваш. Аз постоянно работя с диригенти, с музикален педагог, пианисти, корепетитори. Това са изключително много средства, които инвестирам, за да се поддържам на високо ниво. Който е тръгнал по този път, знае, че това е един постоянен стремеж на търсене, на развиване и усъвършенстване. Всеки ден репетирам, за да поддържам добра форма. И това отнема средства. Важното обаче е, че когато човек обича това, което прави, вратите се отварят за него. 

Десислава може да последвате и във фейсбук ТУК, може да посетите сайта й: www.denislavastaneva.com или за участие да се свържете с нея или неин представител на телефон: 0895663751