Да посещаваш екзотични дестинации, да опознаваш нови култури и за това не само да не изхарчиш стотинка, но и да ти плащат. Мнозина мечтаят за такъв живот, но една млада пловдивчанка го е превърнала в реалност. Катерина Ставрева е сбъднала своята американска мечта и в момента е сред най-влиятелните инфлуенсъри в Инстаграм с близо 150 000 последователи.

Катерина е родена в пловдивското село Първенец. Завършила е Хуманитарната гимназия „Свети Свети Кирил и Методий” под тепетата, след което и икономика в един от най-престижните университети в света – Харвард, с пълна стипендия. След дипломирането си се мести в Ню Йорк и в продължение на шест години работи в модния бизнес с няколко различни дизайнери. В един момент обаче усетила, че офисът й става тесен. И решила да последва най-голямата си страст и да пътешества.

„Всъщност, още докато работех на пълно работно време, използвах всеки свободен ден, за да пътувам. Дори само за уикенда се качвах на самолета и отивах някъде”, разказва Катерина. Започнала да публикува снимки от своите пътувания в Инстаграм и постепенно осъзнала, че може да превърне това в професия. Отнело й две години, за да натрупа нужните знания и да събере смелост да напусне работата си. Но в крайна сметка станала инфлуенсър.

Сега пътува заедно със своя годеник Инон – родом от Израел, с когото се запознала в Ню Йорк. Младият мъж си има основна професия и работи в голяма компания, но успява да съчетае двете неща. Придружава своята любима в пътешествията и й помага в промотирането на хотели, различни марки, дрехи.  Вече са посетили 30 държави.

„Нека хората да преследват мечтите си. Да не си поставят бариери. Аз тръгнах от едно село до Пловдив и стигнах до Харвард и Ню Йорк. Плащат ми, за да пътувам. Човек може да постигне всичко, важно е да работи много. И да вярва, че всичко е възможно“, казва Катерина.

- Кои са най-интересните места, до които си пътешествала?

- Най-любимото ми място са Филипините. Много ми харесва, защото е изключително красиво. Водата е невероятно синя, природата все още се чувства недокосната. Там са най-гостоприемните хора, които съм виждала. Правят всичко с усмивка. Държавата не е много добре уредена, все още са бедни, но въпреки това хората са много позитивни. Там обикаляхме по различни острови, готвиха ни храна на лодката, невероятно преживяване.

- Що за живот е това да си вечно на път?

- Честно казано, много обичам да пътувам. Обичам да ходя на нови места, да виждам нови култури. Това винаги ми е било мечта и не бих се уморила. Но в същото време понякога, ако дълго време съм на път, без почивка, става изтощително. Преди няколко седмици с годеника ми имахме пътуване около един месец из Европа и Израел и наистина отнема енергия. Разболяхме се няколко пъти. В някакъв момент исках просто да си бъда вкъщи в леглото. Случва се да имам такива моменти, но моят характер е такъв, че колкото повече нови и интересни неща ми се случват, това ме захранва с енергия. Поне през повечето време. За мен това е най-добрият начин да се живее, но определено не е за всеки. 

- Казваш, че ти се е искало да бъдеш в леглото вкъщи. Къде за теб е домът?

- Моят дом е в Ню Йорк, Бруклин. Там съм почти от 12 години – това е голяма част от живота ми, и определено го чувствам като дом. Все още не мога да свикна с някои неща от живота в Америка, които ми се струват странни. Например в България хората си канят съседите на гости, най-близките си приятели виждат почти всеки ден. В Америка по-скоро всеки е сам за себе си. Не се случва често да каниш гости в дома си. Просто хората не са толкова близки един с друг. 

- Липсва ли ти България?

- Да, определено. Семейството ми е в България, брат ми също. Връщам се веднъж в годината, но обикновено е само за няколко дни и не е достатъчно. Не знам дали бих се върнала да живея там, може би след години… Но определено обичам да се връщам. Има си неща от България, които много ми липсват. И най-вече семейството. Храната също.

- Разкажи някоя интересна история от твое пътуване.

- Има няколко момента, които никога няма да забравя. Те са свързани с животни. На Каймановите острови и в Антигуа плувахме със скатове в океана. Това беше едно от най-незабравимите изживявания. Те са диви животни, не са заградени, но идват при хората и се галят като кученца. Искат да им дадеш рибка, да ги погалиш по главата и се плъзгат по теб. Беше много интересно. На мен такива изживявания много ми харесват, защото са съвсем естествени. Никой не ги принуждават тези животни, но те искат да имат допир с хора. В Аруба пък хранихме фламинго. Също беше подобно изживяване.

- Професията инфлуенсър става все по-популярна сред младите хора напоследък, но за по-възрастното поколение е непозната. Какво всъщност представлява?

- Като видиш някой в Инстаграм, който публикува много снимки от пътувания или модни снимки и има хиляди последователи, не е ясно веднага, че това е професия и се изкарват пари. Може да е просто хоби. Но ако се захванеш сериозно и го правиш методично, можеш да го превърнеш в професия. Има стратегии. Постоянно говориш с различни компании, които искат да ги рекламираш. Отнема време, все едно работиш в офис. Можеш да печелиш и да се издържаш от това. Има даже много повече възможности, но си зависи от теб. Всеки месец трябва да говориш със сто компании, за да намериш няколко, които ще рекламират чрез теб, ще свършиш сделката и ще ти платят навреме. От теб зависи колко работа ще си намериш. Някои хора продават и други неща, не само реклами. Аз в момента си продавам филтрите за снимките. Който иска да използва моите филтри, може да ги купи от уебсайта ми. И от това също правя пари. Ако работиш сериозно и вложиш достатъчно време, ще изкарваш добри пари. Всичко зависи от това колко си нахъсан. И това ми харесва. Защото, ако си на заплата, няма значение дали работиш повече или свършваш определена работа по-качествено – ще вземеш същите пари. Но в моята професия колкото повече вложиш, толкова повече ще изкараш. Това ми харесва. Имаш неограничени възможности.

- Кога разбра, че си известна, и как успя да привлечеш толкова много последователи?

- Поне една година публикувах снимки, но никой не забеляза и никой не ме следваше. Отне ми време да разбера какво обичат хората. Най-голямата тайна е просто да правиш добри снимки, които хората харесват. А и не само това, изисква се време да разбереш как да изразиш себе си. Според мен най-добрият начин да събереш много последователи е просто да споделяш нещо с тях, което ги докосва и вдъхновява. Нещо оригинално, което никой друг няма. Разбереш ли как да го правиш, хората ще те намерят. Няма никакви други тайни, нищо, с което да скъсиш пътя. Просто трябва да споделяш нещо, което вдъхновява. Честно казано, не мисля, че съм известна. Знам, че понякога ме разпознават по улиците. Но това са специфична група от хора – които са в Инстаграм и се занимават с пътуване. Не мисля, че съм знаменитост. По-скоро моят годеник постоянно ми казва: Виж, тези хора как те гледат, сочат те. Но аз не забелязвам.

- Успяваш ли да прочетеш всички коментари и да отговориш на всички хора, които ти пишат?

- Опитва се да прочета всичко, но понякога не е възможно. Особено, ако коментират по-стари снимки. Получавам прекалено много нотификации, за да ги прегледам всички. Но като пусна нови снимки, винаги гледам какво казват хората. Отговарям. Понякога имат въпроси. За мен това е важно, защото няма никакъв смисъл да събираш последователи и никога да не разговаряш с тях. Не е еднопосочна улица. Трябва да има разговор. И ако не обичаш да разговаряш с хората, няма смисъл да влизаш в такава професия. Бих казала, че повечето от тях не се сърдят, ако не им отговориш, защото разбират, че получаваш много съобщения. Но мисля, че когато вложиш усилия да отговориш, те наистина го оценяват.

- Как избираш хаштаговете?

- Честно казано, не мисля, че хаштаговете вече са толкова важни. Инстаграм има алгоритъм, който решава на кого да покаже снимката. Този алгоритъм по-скоро зависи от това колко хора харесват снимката, дали я пращат на приятели, дали я запазват, колко коментари получаваш. Иначе хаштаговете ми са град, държава. Ако има големи акаунти, които често споделят снимки от това място, използвам техните хаштагове. Имам си няколко, които винаги използвам. Но не е най-важното нещо в момента.

- Според теб какъв е смисълът на живота?

- Напоследък много мисля по този въпрос. Всеки си има различен смисъл на живота и намирането му си зависи от теб – какво искаш да постигнеш. Но за мен винаги е бил да опитам колкото се може повече нови неща, да видя свят. Каквото ми се прави, гледам да го свърша. Не мисля: „Това не е за мен“, „Ще ми отнеме много време“ или „Аз вече имам такава професия, не мога да се занимавам с друго“. Но напоследък мисля много за това, че искам животът ми да има смисъл, да помагам на повече хора. Интересува ме опазването на планетата, на океаните. Мисля много по този въпрос – как мога да използвам влиянието си, за да помогна.