Ива Златарева на 26 години  е най-младата българка, която на 9 март тази година защити докторантура си по имунобиология в университета Кингс колидж, Лондон. PhD д-р Ива Златарева е пловдивчанка, завършила английската езикова гимназия в града. От 2012 до 2015 учи  Молекулярна генетика и фармакология в „Кингс колидж” в бакалавърската програма на университета.

„През 2015 година получих стипендия от Биомедицинския научен център и „Кингс колидж”, за да вляза в програма 1+3 (1 година магистратура по транслационни биомедицински науки + 3 години докторантура)”,  разказва Ива Златарева.

Цялата си докторска дисертация по имунобиология тя подготвя в лабораторията на научния си ръководител Ейдриън Хейдей.

„Учих и направих дисертацията си за 3 години, което е изключително късметлийско и бързо. Късметлийско, защото имам и публикация за моята докторантура в едно от най-престижните научни списание в нашия бранш „Нейчър имунолоджи“ - коментира работата си Ива Златарева.

За две от научните открития на научния екип, в който работи д-р Златарева, Кингс колидж е подал документи в патентното ведомство на Великобритания. Патентованите научни знания и резултати от работата на д-р Златарева могат по-сетне да служат в разработки срещу автоимунни заболявания като болест на Хром и язвен колит.

Най-големият обект, който д-р Ива Златарева е изследвала в лабораторията на своя научен ръководител  е била една много специална клетка. Става дума за Гама-делта Т-клетки от стената на дебелото черво у човека, обяснява младият учен. Те са открити през 1985 година от научния ръководител на младата българка. Т – клетките са вид лимфоцити или както са известни с по-популярното име – бели кръвни телца.

“Но има много видове лимфоцити. Освен това в тялото си имаме и Алфа-бета Т-клетки. За тях вече притежаваме повече познания как работят. Те са необходими на човек, за да има адаптивна адаптивна имунна реакция. Клетките на вродената ни имунна система са първите, които реагират , когато имаш някаква инфекция. След това те комуникират с клетките на придобитата имунна система, които спомагат за изчистването на инфекцията и създаването на имунна памет. Това позволява при повторна зараза със същия микроорганизъм, тялото ни да се изчисти по-бързо от инфекцията. Знаем каква е ролята на алфа-бета Т-клетките при тези процеси, но не ни е много ясно какво точно правят гама-делта Т-клетките.

Моят принос е свързан с рецептора на повърхността на Гама-делта Т-клетките. Всяка клетка може да носи различен рецептор на повърхността си. При Алфа-бета Т-клетките това дава възможност те да разпознават различни патогени. При Гама-делта Т-клетките не е много ясно функцията на различните рецептори на повърхността им. Открих, че само определен вид Гама-делта Т-клетки реагират на експерименталните условия. Приносът ми е в това да опитам да разбера определен механизъм в биологията. Чак след това можем да търсим приложение“,  обясни Ива Златарева

Ако Ива Златарева сама бе финансирала своята докторантура, то сумата само за обучението й щеше да надхвърля значително 30 000 паунда – в това число таксата за Кингс колидж и разходите за покупка на човешки клетки. Със стипендията, която тя е завоювала в конкуренция с много студенти от престижни университети в цял свят, Ива Златарева може да си позволи в продължение на повече от 3 години „само“ да изследва Гама-делта Т-клетки у човека. Понякога по 10-12 часа на денонощие. Освен това д-р Златарева е получила финансова подкрепа и от Биомедицинския изследователски център към Националната здравна служба на Великобритания. Тя е получавала и финансова подкрепа, за да се издържа през годините на подготовка на дисертацията. Така че докторантурата ми реално беше работа – в смисъла, който влагаме в България – обясни Ива Златарева.