На 15 август 1896 г. в Пловдив в семейство с висока култура е роден проф. инж. Борис Илиев. След завършване на средно образование започва да учи един семестър математика в Софийския университет, след който се прехвърля в Берлинското висше техническо училище. От 1916 г. до 1919 г. прекъсва учението си тъй като участва в Първата световна война.

През 1922 г. завършва машинно инженерство в Берлин със специализация „Автомобилни двигатели“. Връща се в България и е назначен за асистент в катедра „Общо земеделие“ по препоръка на ръководителя ѝ – бъдещия академик Иван Странски.

Младият машинен инженер поема всички оръдия, сечива, някои машини, мотори, парни локомотиви и всичко, признато като „Земеделска машинария“.

От 1923 до 1925 г. специализира в Унгария, във фабриките „Фехер“ в конструкторско бюро и в Политехниката в Будапеща при проф. Густав Сабо, а след това в университета в Хале, Германия, като асистент на проф. Мартини.

Успехите му в изследователската работа в Германия – изследванията и разработките му по млечните центрофуги и сортировачките за зърно привличат вниманието на учените в Германия и САЩ. По препоръка на проф. Хъчинсон от Рокфелеровата фондация е предложен и изпратен на специализация в САЩ (1925 г.). Там работи върху рационализация на меленето на концентрираните фуражи.

За разработката му е присъдена научна степен „Мастер оф сайенс“ („Магистър на науките“). Пак от САЩ е приятелството му с Джон Атанасов. Запознават се през 1929 г., когато и двамата учат аспирантура. По време на Втората световна война загубват връзката си.

През 70-те години акад. Сендов кани Джон Атанасов да посети България. Той се съгласява, но поставя условието, че държи да му намерят Борис Илиев. Когато Джон Атанасов пристига, първо посещава семейството на проф. Борис Илиев, който го съпровожда през целия му престой. Той е първият машинен инженер в България удостоен с професорско звание (1931).

Проф. инж. Борис Илиев следи развитието на земеделската техника по света и в продължение на 50 години е ерудитът у нас в тази област. На лекции и извън тях с увлечение споделя видяното от него в университетите на Германия, САЩ и др. страни, а също така и видяното по панаири и изложби. Това освежава материала, задържа вниманието на студентите. Около него израстват много научни работници, получили са знания за земеделските машини хиляди агрономи.

Проф. инж. Борис Илиев е основател и ръководител на катедра „Механизация на земеделието“ в Агрономическия факултет до пенсионирането си. Ръководител е на създадената през 1935 г. катедра „Земеделско машинознание“ към Софийския университет, издава през същата година първия учебник за студентите агрономи със същото заглавие.

През 1942 г. Борис Илиев е главен секретар на Министерството на земеделието, горите и държавните имоти и прави ситуационен план за първата машинно-тракторна станция (МТС) в гр. Левски.

Трудовете на проф. Илиев, установени досега, са 102. Участвал е в много международни конгреси между 1930 и 1964 г. Проблемът почвообработващи машини и оръдия заема най-дълъг период от дейността му (1924-1974 г.). За тях получава висока оценка както в чужбина, така и у нас.

Проф. Борис Илиев е основоположник в историята на механизацията на българското земеделие, в създаването и приложението на земеделската техника като наука, не само, но и един открояващ се връх.

Слепотата, която идва със старостта, не му пречи да общува с много хора, особено с млади специалисти. Пише на машина при пълна слепота, докато може да се движи. Проф. инж. Борис Илиев почива на 12.09.1981 г.

 От „Енциклопедия на Пловдив“, автор Божидар Тотев