Пловдивчанинът, триумфирал 7 пъти в „Последният печели”: Трябваше да се родя в епохата на Хенри VIII

  • от Добринка Димова
  • 19:25, 20.02.2022

Преди няколко години класация определи авторите, използвали най-много думи в творчеството си на собствения си език. В нея на първо място е Иван Вазов с 50 000 думи на български. На второ място е Уилям Шекспир с едва 25 000 думи на английски.

Този любопитен факт посочва Никола Ташев, говорейки за любимия си автор и богатството на творчеството му. Особено „Опълченците на Шипка” можеш да го четеш всеки ден и да не ти омръзне. Просто Вазов е номер 1 в света, казва пред TrafficNews Ташев.

Младши експертът „Архив“ в администрацията на пловдивския район „Централен” и докторант по „Международно право“ в ПУ „Паисий Хилендарски“ няма нужда от представяне. Той вече е достатъчно разпознаваем за зрителите на забавно-познавателното куиз шоу на БНТ „Последният печели”. То се излъчва всеки делничен ден от 19 ч. и участниците отговарят на въпросите на водещия Орлин Горанов от различни области в три кръга. А Никола показа, че знае много и реализира 7 поредни победи.  

В главата му има стотици факти, подобни на този за патриарха на българската литература. Именно това провокирало колежка от отдел ГРАО да го убеди да попълни анкетната карта и да се включи в умното шоу.

„Това е първото подобно предаване, в което участвам. Дори по куизове в заведенията не се включвам. И не бях сигурен, че ще се справя. Отидох с идеята за една победа. Направих седем и съм доволен”, призвана младият мъж.

И издава, че действително участниците не знаят предварително категориите, които ще им се паднат. А в студиото е по-трудно, отколкото вкъщи от дивана, защото не виждаш въпросите. Само слушаш водещия Орлин Горанов. И ако не го чуеш добре и не разбереш въпроса, може да дадеш грешен отговор.

„Интересно е предаването. Повече ми харесва като форма от „Стани богат”, защото ми напомня на „Минута е много”, на което бях голям фен. А и е по-голямо предизвикателство да играеш срещу реални противници, които те мотивират, вместо срещу компютъра. Защото там те мотивира само сумата”, казва Никола. И с усмивка признава, че го блазни повече славата, отколкото парите. Но вероятно и от „Стани богат” няма да се „измъкне”, защото негови познати вече го агитират да попълни анкетната карта и за шоуто по БиТиВи. А и е преодолял притеснението от излизане пред камера, което е имал до последно в „Последният печели”. 

Най-трудният съперник в шоуто бил неговият колега Стоян от ПУ „Паисий Хилендарски“, който е доктор по международно право. Критичен момент е и когато губи с 200 точки от друг участник, който впечатлява с висока ерудиция и солидни знания, но успява да обърне резултата в 3-ти кръг. А най-емоционалният – когато друг състезател му подарява своя авторска книга.

Яд го е за въпроса, на който отпада – „Кавър на кой латино изпълнител е „Карагьоз” на „Обратен ефект”. „Знам, че е Енрике Иглесиас, но изтърсих Рики Мартин. Още повече, че този албум на „Обратен ефект” го имам вкъщи даже на касета. И съм го слушал стотици пъти”, ядосва се архиварят. Малко преди това греши и на друг въпрос, който знае. На „Как продължава текста от пиесата на Яворов „Когато гръм удари…”, вместо с „как ехото заглъхва”, той прибързано отговаря „щом”.

„Впечатлен съм, че всички участници се държат страхотно. Имаше спортсменски дух – приятна обстановка, приятни хора. Нямаше някой, който да се бори на всяка цена и да гледа останалите като заплаха. А Орлин Горанов е невероятен водещ. Определено предразполага играчите да са малко по-спокойно”, казва Никола.

Той смята, че причина за блестящото му представяне в шоуто са натрупаните познания от стотиците книги, които е прочел, и многобройните научно-популярни филми, които е гледал. Споделя, че предпочита исторически романи, обича философия и психология. Харесва криминални сериали, тъй като те карат да мислиш. Един от любимите му филми обаче е „Портокал с часовников механизъм” на режисьора Стенли Кубрик по едноименния роман от 1962 г. на Антъни Бърджес.

Фен е на рока и класическата музика. Най-великите изпълнители според него са Фреди Меркюри, Павароти и Христо Кидиков.

Музиката, книгите и срещите с приятели са начините да релаксира след работа. Понякога обича и да се разхожда сам – без цел и посока, потънал в мислите си. Не харесва новите технологии и електронните четци, защото се губи половината от удоволствието, ако не можеш да прелистиш хартията.  „Понякога имам чувството, че е трябвало да се родя в по-ранен век, честно казано. Например много обичам епохата на Хенри VIII, началото на 16 век. Бих си се представил като рицар или благородник”, признава Ташев. Въпреки това е на мнение, че и в днешния меркантилен свят им жени, които се впечатляват от ума на мъжа. Всичко зависи от човека и от това какво търси.

Другата му страст е Локомотив Пловдив. Любовта към черно-белите върви наследствено в рода – от няколко поколения. В световен мащаб има много любими отбори, но е уверен, че Локо един ден ще ги бие всички. Сред фаворитите му са Ювентус, Байерн Мюнхен, Аякс. От националните отбори – след България са Италия, Аржентина, Хърватия. Диего Марадона пък безапелационно е най-великият футболист на всички времена, а на местно ниво – Димитър Илиев.

Интересува се и от политика. От дете гледа парламентарния контрол по телевизията и има амбицията да работи в тази сфера. Пример за качествен политик според него е Доналд Тръмп, а от българската история -  Петко Каравелов и Стефан Стамболов.

На мнение е, че в последните години страната ни е поела по правилния път и не живеем толкова зле, колкото сами си повтаряме. В годините се е замислял да емигрира в чужбина – в Щатите, Испания или Италия. Но поне засега е решил да остани тук, защото Пловдив е най-доброто място за живеене, с уникален дух.

Все пак ако може нещо да промени в града, би избрал две неща - дигитализация на администрацията и помощ от страна на държавата за поддръжката и съхранението на къщите паметници на културата. „Като повечето пловдивчани и мен ме е яд за складовете – и този на „Одрин” 8, и тези, които изгоряха. Ако може да се направи нещо да се възстановят, би било хубаво. По някакъв начин общината да научи гражданите си да си пазят културното наследство. Много от училищата са общински. Може да се задължат веднъж месечно часът на класния да е с такава насоченост – за опазване на културното наследство”, предлага той.